Решение № 1288 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7249/2013 г.

Решение № 1288 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7249/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ивайло Борисов Хаджитодоров от гр. Пловдив против решение № 1866/19.03.2013 г., постановено по адм. дело № 4028/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против експертно решение /ЕР/ № 0447 от заседание № 034 от 17.09.2010 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, втори специализиран състав по ортопедични болести. В касационната жалба, в допълнителното уточнение към нея, както и в изразените в съдебно заседание становища на жалбоподателя и на пълномощника му адв. Нина Попова, се излагат доводи, съображения и оплаквания, от които може да се направи извод, че се поддържа неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Исканията на касатора по същество са за постановяване на съдебно решение, в което да бъдат описани всички негови заболявания, които са установени от медицински документи, да бъде определен общият процент на трайно намалена работоспособност, да се опишат предписанията за правото му на труд и живот, да се предостави чужда помощ предвид цялостното му здравословно състояние. Ответникът по касационната жалба - Националната експертна лекарска комисия, чрез пълномощника юрисконсулт Калина Велева - Минкова изразява становище за недопустимост на касационната жалба предвид това, че е подадена след преклузивния срок и не е подписана, а чрез пълномощника юрисконсулт Васил Александров изразява становище и за неоснователност на жалбата, по съображения, че с оспореното пред съда ЕР на НЕЛК преписката е върната на Териториалната експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ за преосвидетелстване, при което комисията следва да се произнесе по всички оплаквания и становища на лицето. Ответникът - Районно управление "Социално осигуряване" гр. Пловдив, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена при наличие на правен интерес, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид това, че съобщението за изготвеното първоинстанционно решение е връчено на 29.03.2013 г. чрез пълномощника адв. Н. Попова, а касационната жалба е постъпила в деловодството на Административен съд София - град на 12.04.2013 г., неподписана. Липсата на подпис представлява нередовност на жалбата, за което същата следва да бъда оставена без движение, като се даде възможност на жалбоподателя да отстрани нередовността, съгласно чл. 216, вр. чл. 212, ал. 1, т. 6, вр. чл. 158, ал. 1 АПК. В случая, преди от съда да са осъществени дължимите процесуални действия, касационният жалбоподател е изпратил подписан екземпляр на жалбата, поради което следва да се приеме, че нередовността на жалбата е отстранена. По изложените съображения, настоящият състав намира, че касационната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Ивайло Борисов Хаджитодоров против експертно решение № 0447 от заседание № 134 от 17.09.2010 г. на Националната експертна лекарска комисия, втори специализиран състав по ортопедични болести. За да постанови това решение първоинстанционният съд е приел, че с оспореното пред него ЕР на НЕЛК законосъобразно е отменено ЕР № 2760 от заседание № 196 от 4.11.2009 г. на ТЕЛК при МБАЛ - Пловдив и преписката е върната за ново произнасяне на основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинската експертиза /ПУОРОМЕРКМЕ, обн. ДВ, бр. 34/2010 г./. Изложил е, че с решението на ТЕЛК на жалбоподателя е била определена трайно намалена работоспособност 75 % пожизнено за установеното заболяване - детска церебрална парализа, синдром на долна спастична парапареза, средностепенно изразена, докато с ЕР на НЕЛК са определени проценти ТНР и за други заболявания, които не са били отразени в ЕР на ТЕЛК. В заключенията на изслушаните при новото разглеждане на делото съдебно-медицински експертиза от вещи лица - специалисти по офталмология, нервни болести и ортопедия, както и за определяне на общия процент ТНР, съгласно указанията в отменителното решение на ВАС, изцяло се потвърждават заключенията за заболяванията на лицето, които са направени в оспореното решение на НЕЛК, както и в частта относно определения процент ТНР. Съдът е посочил също, че преценката на здравословното състояние на лицето се прави към минал период от време, поради което е приел за неотносими доказателствените искания на жалбоподателя за назначаване на нови и допълнителни експертизи за установяване на промените в състоянието му към момента на съдебното производство. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Същото е постановено при повторно разглеждане на делото от първата инстанция след като с решение № 5646/19.04.2012 г. по адм. дело № 14725/2011 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение е отменено решение № 4290/5.10.2011 г. по адм. дело № 770/2011 г. по описа на Административен съд - София град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че с ЕР № 2760 от заседание № 196 от 4.11.2009 г. на ТЕЛК за общи заболявания, втори състав при "МБАЛ - Пловдив" АД на Ивайло Борисов Хаджитодоров е определена 75 % трайно намалена работоспособност, при водеща диагноза - детска церебрална парализа /ДЦБ/ и основно заболяване - ДЦБ - синдром на долна спастична парапареза - средностепенно изразена, със срок на инвалидността - пожизнено, като противопоказани условия на труд са посочени - тежка физическа работа, продължително ходене и правостоене; посоченият процент ТНР е определен по част /ч./ VII, точка /т./ 2.2.3. Това решение е обжалвано от освидетелстваното лице Ивайло Хаджитодоров пред НЕЛК, която се е произнесла с решението, което е оспорено пред Административния съд - решение № 0447 от заседание № 134 от 17.09.2010 г. С това ЕР на НЕЛК по неврологични болести, втори състав, е отменено ЕР на ТЕЛК, а преписката е върната за ново освидетелстване съгласно дадените указания. В частта от ЕР на НЕЛК относно неврологичния статус на освидетелстваното лице е прието, че установената детска церебрална парализа, синдром на долна спастична парапареза - средна степен, обуславя 75 % ТНР по ч. VII, т. 2.2.3 НМЕР; за квадрипирамиден синдром се следват 10 % ТНР по ч. VII, т. 2.9 + 10 % ТНР съгласно забележка 4 за доминантен горен крайник; за дискоординационен синдром лека към средна степен се следват 40 ТНР % по ч. VII, т. 3.2. В становището на НЕЛК психични болести е посочено, че е уточнена диагноза шизофрения, психопатоподобна промяна на личността, която не е коментирана в обжалваното ЕР на ТЕЛК, но е оценявана в минали решения на ТЕЛК и НЕЛК; прието е, че предвид това ЕР на ТЕЛК следва да бъде отменено и преписката върната на ТЕЛК за освидетелстване на основание чл. 45, ал. 2 ПУОРОМЕРКМЕ - 2010 г. В частта на НЕЛК - ортопедични болести е дадено заключение, че лицето е с ДЦП, констатирано е още - при стъпване и отпускане на мускулатурата - двустранен пес плановалгус - тежък във връзка с ч. I, р. IХ, т. 40.2.2 по 20 % ТНР за всяко стъпало; дясно и ляво коляно С=0-0-90 във връзка с ч. I, р. IХ, т. 30.1 по 10 % ТНР за всяко коляно. В становищата на НЕЛК - УНГ и очни болести е прието, че няма основание за установените заболявания да се определя отделен процент ТНР. При първото разглеждане на делото от административния съд е изслушано заключение на съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р Веселин Борисов Секулов, специалист-психиатър, в което е посочено, че в случая диагнозата шизофрения не се обосновава от представената медицинска документация, а предвид наличната документация, както и данните от личния преглед на лицето следва да се приеме, че се касае за органично разстройство на личността, чиято степен на изразеност е по-скоро лека - няма интелектуално-паметови нарушения. Според вещото лице посочената диагноза напълно съответства на описаната навсякъде клинична картина и е етимологично свързана с основното заболяване на лицето - детска церебрална парализа; за тази диагноза се следват 50 % ТНР, съгласно ч. II, р. I, т. 2.1. В постановеното съдебно решение при първото разглеждане на делото от касационната инстанция е прието, че първоинстанционният съд правилно е кредитирал заключението на вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза, от което се установява, че в случая не се касае до шизофрения, а до органично разстройство на личността, с лека степен на изразеност, както и че за това заболяване се предвижда 50 % ТНР съгласно ч. II, р. I, т. 2.1 от Приложение № 1 към Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/. Съгласно дадените в касационното решение указания, при новото разглеждане на делото са назначени четири съдебно-медицински експертизи, които са възприети от първоинстанционния съд като обосновани и компетентно изготвени. Според основното и допълнителното заключения на експертизата, изготвена от вещото лице д-р Гергина Найденова Ончева - специалист по нервни болести, за заболяванията на освидетелстваното лице се следват следните проценти ТНР: за синдром на долна спастична парапареза - средна степен - 75 % по ч. VII, т. 2.2.3; за квадрипирамиден синдром - 10 % по ч. VII, т. 2.9, плюс 10 % ТНР съгласно забележка 4 за горен доминантен крайник; за дискоординационен синдром /клинични и данни от отоневрологично изследване/ - лека към средна степен - 40 % по ч. VII, т. 3.2. В допълнителното заключение на това вещо лице, както и в обясненията, дадени в съдебно заседание на 27.02.2013 г., се пояснява, че не се следва процент ТНР за увреждане на периферни нерви - по ч. VII, т. 11.4.2 - за нервус медианус, средна степен, тъй като такова увреждане не фигурира в наличната медицинска документация преди регистрирането му в епикриза от 22.03.2010 г., в която е документирано, но без обективизация с електромиографско изследване. Вещото лице е посочило също, че при проведения преглед на лицето и електромиографското изследване от 18.06.2012 г. не са установени данни за периферно-нервна увреда на н. медианус двустранно, поради което не може да се обсъжда наличието на периферно-нервна увреда на н. медианус на дясна ръка. Според заключението на вещото лице д-р Райна Михайлова Димитрова - ортопед - травматолог, жалбоподателят е с детска церебрална парализа; затруднена /спастично-паретична/ походка с помощно средство - персистира слабост в долните крайници, затруднено писане с дясната ръка-периферна пареза с хипотрофия на тенар; плоскостъпие и деформация на двете стъпала, глезенни и коленни стави - умерена контрактура. За установеното състояние вещото лице е приело, че се следват по 20 % ТНР за всяко стъпало - по ч. I, р. 9, т. 40.2.2. и по 10 % за всяко коляно - по ч. I, р. 9, т. 30.1. При разпита на вещото лице в съдебно заседание същото е дало пояснения, че изкривяването на лакетната става на жалбоподателя, т. нар. халтавост, не е патологичен белег; електромиографското изследване, направено от вещото лице по нервни болести доказва, че няма периферна увреда на нерва, няма увреда на ставата. Посочено е също, че останалите аномалии и оплаквания на жалбоподателя се обхващат в определения му процент за ДЦП. От заключението на вещото лице д-р Петър Захариев Грънчаров специалист офталмолог се установява, че според приложената медицинска документация жалбоподателят страда от миопичен астигматизъм /късоглед астигматизъм/, което е рефракционна аномалия и се коригира с диоптрични очила; налице е и уплътнение на лещените капсули на двете очи; степента на зрителна острота на двете очи е висока - 90 % за всяко око с поносима корекция с цилиндрични /астигматични/ очила и съгласно таблицата от раздел първи I - Зрителна острота, на част V - Очни заболявания, не обуславя процент ТНР; същото се отнася и за началната катаракта на двете очи и находките по очните дъна. Според устните обяснения на вещото лице при разпита му в съдебно заседание, абсолютната стойност на диоптъра не определя процента на ТНР, изследва се зрителната острота за всяко око поотделно с поносимата корекция. Според заключението на вещото лице д-р Димитър Костадинов Карчинов - ортопед - травматолог, което е дадено по задачата да се определи сумарно процента на трайно намалената работоспособност на жалбоподателя като се вземат предвид заключенията на вещите лица - специалисти по нервни болести, офталмолог и ортопед-травматолог, сумарният процент ТНР на Ивайло Хаджитодоров е 100 % без чужда помощ /75 %+20 % от 10 + 10 + 40+ 20 + 20 + 20 + 10 + 10/. Въпросите, свързани с диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т. н., както и необходимите и относими изследвания във връзка със съответните симптоми, несъмнено представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания, с каквито по правило съдът не разполага и за чието изясняване е необходимо назначаване на вещо лице. В случая, в съответствие с процесуалните правила на чл. 171, ал. 2 АПК, чл. 195, ал. 1 и 2 и чл. 197, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК, както и предвид задължителните указания, дадени в отменителното решение при първото разглеждане на делото от касационната инстанция, първоинстанционният съд правилно е назначил съдебно-медицински експертизи и е формулирал задачите им, като вещите лица са определени със специалности в областите, към които се отнасят заболяванията на освидетелстваното лице. От съдържанието на заключенията по назначените съдебни експертизи, изготвени от вещите лица със специалности, съответно по нервни болести, ортопедия и офталмология, и обсъдени в съответствие с изискването по чл. 202 ГПК, вр. чл. 144 АПК, се налага извода, че заключенията са изготвени обективно и компетентно, а отговорите на вещите лица са обосновани. В посочени заключения са описани документите, въз основа на които са формирани изводите на вещите лица /амбулаторни листи, епикризи, изследвания и др./, както и извършените прегледи; заключенията са дадени по поставените въпроси, изводите са мотивирани, като допълнителни обяснения са дадени и при разпита на вещите лица в съдебно заседание. Както се посочи, касае се за въпроси от областта на медицината, с каквито по правило съдът не разполага, поради което при липсата на очевидно основание за игнориране на заключенията на вещите лица по съдебно-медицинските експертизи, от една страна, а от друга - липсата на обосновано оспорване на заключенията и опровергаване на изводите на вещите лица с друго заключение на вещи лица в съответния състав /по специалности и численост на вещите лица/, първоинстанционният съд на съда правилно е възприел изводите, направени в посочените заключения. Във връзка с възраженията на жалбоподателя по съдържанието на експертизите, доколкото могат да се изведат такива, предвид пространните и неясно формулирани искания, доводи и възражения на жалбоподателя, по-конкретно следва да се отбележи следното: искането на жалбоподателя в съществуващите заболявания да бъде включено и увреждане на периферни нерви и съответно да бъде определен процент ТНР и за него - по ч. VII, т. 11.4.2, не може да бъде прието за основателно, тъй като вещото лице-невролог пояснява в допълнителното заключение и в съдебно заседание, че такава диагноза не може да бъде поставена въз основа на съществуващите медицински документи, а не са установени данни за увреда на нервус медианус и при проведеното от това вещо лице елекромиографско изследване. Твърдението на жалбоподателя, че въпросното изследване може да дава отклонение /неверни резултати/ предвид проведените преди това лечения във връзка с ДЦБ, не може да бъде възприето за меродавно, тъй като липсва такова заключение на вещо лице, а както вече се посочи, съдът не разполага с компетентност да прави изводи от областта на медицината, за които очевидно са необходими специализирани познания. Възражението на жалбоподателя, че неправилно не му е определен процент ТНР за заболявания на очите, също е неоснователно. Изводите на вещото лице - офталмолог са обоснови и правилно са възприети от първоинстанционния съд. Становището на касатора, че му се следва процент ТНР е необосновано и почива единствено на неговото разбиране по този въпрос. Заключението на вещото лице специалист - психиатър, което е било изслушано при първото разглеждане на делото от първата инстанция, не е обсъждано от съда при новото разглеждане на делото, тъй като направените от съда изводи за обоснованост на това заключение са приети за правилни от касационната инстанция при първото касационно производство. В чл. 63, ал. 1 НМЕ е предвидено, че установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1; ако приетата точка предвижда диапазон "от ... до", процентът на ТНР /вида и степента на увреждане/ се съобразява със степента на установения дефицит, а в ал. 3 на същия чл. от наредбата е предвидено, че при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, крайният процент на ТНР /вида и степента на увреждане/ се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност /вида и степента на увреждане/. Съгласно т. III от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти, представляваща Приложение № 2 към чл. 58, ал. 3 НМЕ /Методиката/, когато са налице няколко увреждания, за всяко от които в Отправните точки за оценка на ТНР е посочен отделен процент, но не е посочена такава комбинация от увреждания, общата оценка на ТНР се определя, като за основа се взема най-високият процент по съответната отправна точка, и ако той не е 100 %, към него се прибавя от 10 до 20 % от сбора на процентите на останалите увреждания; прибавеният процент е в зависимост от общото състояние на освидетелстваното лице, но не може да бъде по-висок от най-високия процент за останалите увреждания. В случая, в заключението на вещото лице д-р Д. Карчилов относно общия процент ТНР на Ивайло Хаджитодоров съществува несъответствие с изводите на вещите лица по трите други експертизи, които са назначени при новото разглеждане на делото /от специалисти по неврология, очни болести и ортопедия/ и по-конкретно, при изчисляване на общия процент ТНР неправилно са включени 20 % ТНР /вероятно това са определените от първоначалното заключение на вещото лице - невролог 20 % ТНР за увреждане на периферни нерви по ч. VII, т. 11.4.2, които при допълнителното заключение са отречени, т. е. дадено е заключение, че не се следват/. В заключението на вещото лице д-р Карчилов общият процент ТНР е изчислен по начина, посочен в т. III от Методиката, но неправилно са посочени отделните компонентни при изчислението. Така, към най-високия процент - 75 % по ч. VII, т. 2.2.3 за ДЦБ, следва да се прибавят 20 % /според приетия от вещото лице прибавен процент/ от сбора от процентите ТНР за останалите заболявания: за нервните - 10 % по ч. VII, т. 2.9 + 10 % по забележка 4 на част VII, 40 % по ч. VII, т. 3.2; за ортопедичните - 20 % + 20 % - за всяко от стъпалата по ч. I, р. 9, т. 40.2.2. +10 % +10 % за всяко от колената - по ч. I, р. 9, т. 30.1, или 20 % от 120 /10 + 10 + 40 + 20 + 20 + 10 + 10/ = 24 %, прибавени към 75 % се равняват на 99 %. Този процент обаче не отговаря точно на изискването по чл. 63, ал. 3 НМЕ, вр. т. III от Методиката, дори като се игнорира посоченото неправилно включване от вещото лице д-р Карчилов на 20 %, тъй като при изчисляването му не е включено психиатричното заболяване, за което е дадено заключение при първоначалното разглеждане на делото от първата инстанция. Според това заключение за органично разстройство на личността - лека степен се следват 50 % по ч. II, р. I, т. 2.1. Въпреки че според поставената задача на така наречената четвърта експертиза /за определяне на общия процент ТНР на жалбоподателя/ не е изрично посочено, че при изчислението следва да се вземе предвид и психиатричното заболяване, то това следва от нормативната разпоредба на т. III от Методиката, според която се прибавя процент от сбора от процентите ТНР за всички останали заболявания. Поради това към посочения по-горе процент следва да се прибавят и 20 % от 50 % за психиатричното заболяване, или още 10 %, при което общият процент ТНР става по-голям от 100 % /по-точно 109/. Съгласно т. V от Методиката крайният процент на намалената работоспособност не може да бъде по-висок от 100; когато при множествени увреждания едно или две от тях обуславят 100 % намалена работоспособност, останалите се отразяват в експертното решение, но не се вземат предвид при изчисляване на крайния процент. В този смисъл заключението на вещото лице д-р Кържилов, макар и с неточности при изчислението, е правилно като краен резултат - ТНР на Ивайло Хаджитодоров е 100 %. Изложените съображения относно крайния процент ТНР се излагат само за яснота на касатора и предвид оплакванията му, че първоинстанционният съд не е посочил изрично в съдебното решение какъв е крайния процент ТНР. Следва да се има предвид, че с оспореното пред административния съд експертно решение на НЕЛК не е определен краен процент ТНР на Ивайло Хаджитодоров, тъй като е установено, че част от съществуващите и документирани заболявания на същия не са отразени в експертното решение на ТЕЛК и за тях не е бил определен процент ТНР. Такава е хипотезата на чл. 45, ал. 2 ПУОРОМЕРКМЕ, която е посочена в ЕР на НЕЛК като правно основание за отмяна на решението на ТЕЛК и връщане на преписката за ново освидетелстване на лицето. В посочената разпоредба е предвидено, че при заболявания, по които ДЕЛК/ТЕЛК не се е произнесла и са съществували към момента на постановяване на експертното решение, НЕЛК отменя и връща експертното решение на ДЕЛК/ТЕЛК за ново произнасяне. Същественото за преценката относно законосъобразността на оспореното пред съда ЕР на НЕЛК е именно обстоятелството, че при освидетелстването от ТЕЛК не са установени всички заболявания на Ивайло Хаджитодоров и че за тях не е определен процент ТНР. В ЕР на ТЕЛК са определени 75 % ТНР единствено за ДЦБ по ч. VII, т. 2.3.3, докато при освидетелстването от НЕЛК са установени и други неврологични увреди по ч. VII /т. 2.9 и заб. 4 към ч. VII; по т. 3.2/; ортопедични заболявания /по ч. I, р. IХ, т. 40.2.2. и по т. 30.1/, както и психиатрично заболяване. Наличието на тези заболявания и отнасянето им /квалифицирането им/ по съответните отправни точки от приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ е потвърдено от заключението на вещите лица по изслушаните съдебно-медицински експертизи, съображения за което бяха изложени по-горе. В този смисъл, с ЕР на НЕЛК правилно е констатирано несъответствие на ЕР на НЕЛК с обективното здравословно състояние на освидетелстваното лице, поради което законосъобразно е постановено връщане на преписката за ново пълно освидетелстване, включително за заболяванията, които не са били включени при освидетелстването от ТЕЛК. Възражението на касатора във връзка с преценката за необходимостта от чужда помощ е основателно, тъй като съгласно чл. 68, ал. 1 НМЕ при степен на ТНР /степен на увреждане/ над 90 на сто ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК се произнасят и по потребността от чужда помощ. Поради това че с оглед изводите относно здравословното състояние на лицето според ЕР на НЕЛК, потвърдено от съдебните експертизи, степента на трайно намалената работоспособност на Ивайло Хаджитодоров е над 90 %, то съгласно чл. 68, ал. 1 НМЕ, при новото освидетелстване ТЕЛК следва да се произнесе и по потребността от чужда помощ. Неправилно обаче касаторът счита, че със съдебното решение следва да се определи чужда помощ. Преценка относно потребността се прави от съответния орган на медицинската експертиза, който в конкретния случай следва да бъде ТЕЛК, предвид постановеното от НЕЛК връщане на преписката за пълно преосвидетелстване. В правомощията на съда в случая е да прецени дали административният орган дължи произнасяне по този въпрос и при констатация, че органът неправилно не се е произнесъл, да даде указания за произнасяне. Неправилно е също становището на касатора, че съдът следва в съдебното решение да се произнесе относно противопоказаните условия на труд, респективно - относно допустимите условия на труд. Преценката по този въпрос изисква специални познания и се прави при освидетелстването на лицето. В конкретния случай, както вече се посочи, преписката е върната на ТЕЛК за преосвидетелстване с включване на всички заболявания на лицето, поради което при това освидетелстване, следва да бъде направена и преценка относно противопоказаните условия на труд, като се съобразят всички заболявания на лицето. Искането на касатора да бъдат дадени указания в експертното решение да се включват кодове на заболяванията по Международния класификатор на болестите, не може да бъде уважено, тъй като съгласно чл. 4 НМЕ формата и съдържанието на експертните решения и на медицинските протоколи на ЛКК, ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК са по образец, утвърден от министъра на здравеопазването. Всички възражения на касатора свързани с актуалното му здравословно състояние и развитието на заболяванията му правилно не са обсъждани от първоинстанционния съд, тъй като преценката за законосъобразност на оспорения пред съда административен акт - в случая ЕР на НЕЛК, се прави с оглед състоянието на лицето към датата на освидетелстването. При промяна в състоянието, по искане на лицето или служебно може да бъде извършено преосвидетелстване. Следва за яснота на касатора да се отбележи, че в производствата по обжалване на ЕР на НЕЛК, съдът не може да прави изводи относно диагнозата на заболяванията, необходимото и подходящо лечение, прогнозата за развитието им, взаимовръзките между отделните заболявания и т. н. на база извадки от популярни и/или медицински издания, статии и публикации в Интернет, медицински речници и т. н., каквото претендира касаторът. Всички тези въпроси изискват специални познания в областта на медицината и отделните й клонове, което налага във всички случаи изслушване на вещи лица, а опровергаването на изводите на вещите лица не може да стане чрез представяне или позоваване на посочените по-горе източници на информация, нито чрез интерпретативни разсъждения по тези въпроси, каквито прави касаторът. Изводите на вещите лица могат да бъдат опровергани чрез заключения на други вещи лица, като съдът би могъл да назначи повторна, допълнителна или тричленна експертиза /или в друг разширен състав/ и без да е направено изрично искане от страната, но само ако са налице данни за очевидна некомпетентност или необоснованост на заключенията на вещите лица, изведена от съдържанието на заключенията и от другите доказателства по делото. Такава хипотеза в случая не е налице и затова съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като е възприел изводите на вещите лица. Следва за пълнота на изложението да се посочи, че действително в мотивите на съдебното решение следва накратко да бъде възпроизведено съдържанието или съществените изводи на изслушаните заключения на вещи лица, но в конкретния случай, макар първоинстанционният съд да не е направил това, а само да е посочил, че вещите лица потвърждават изводите относно здравословното състояние на лицето и процента ТНР по ЕР на НЕЛК, то не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като от цялостното съдържание на мотивите на съдебното решение се установява какви са изводите на вещите лица, предвид това, че в същите мотиви е посочено за какви заболявания са определени проценти трайно намалена работоспособност в експертното решение на НЕЛК. По изложените съображения, не са налице касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,