Решение № 7663 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 303/2019 г.

Решение № 7663 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 303/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. Образувано е по подадена касационна жалба от Областната дирекция (ОД) на МВР - Кюстендил, чрез гл. юриск. Г. Бучева срещу Решение № 263 от 12.12.2018 г., постановено по адм. д. № 366/2018 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. С него е осъдена ОД на МВР - Кюстендил да заплати на В. Кържев сума в размер на 400, 00 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 1732/2017 г. по описа на Районен съд - Дупница по обжалване на електронен фиш серия К, № 1574299, отменен с влязло в сила на 7.03.2018 г. решение на Районен съд - Дупница. Наред с това, ОД на МВР - Кюстендил е осъдена да заплати на настоящия ответник по касация сума в размер на 310, 00 лв. за направените по делото разноски. Релевират се всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати от състава на Административен съд - Кюстендил нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че неправилно е приет от първоинстанционния съд за доказан и основателен предявеният иск в пълен размер, доколкото своевременно, в писмения отговор на исковата молба, от страна на ОД на МВР – Кюстендил е направено възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, изразяващо се в заплатено адвокатско възнаграждение. Поддържа се становище за наличието на обстоятелства, необсъдени от Административен съд – Кюстендил с оглед критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), а именно - че производството пред Районен съд – Дупница по НАХД № 1732/2017 г. не се характеризирало с фактическа и правна сложност, като по делото било проведено само едно съдебно заседание, а наложеното с обжалвания електронен фиш наказание било в размер на 50, 00 лв. В този смисъл се позовава на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на Общо събрание на съдиите от първа и втора колегии на ВАС по тълк. д. № 2/2016 г., доколкото счита, че определеният от съда размер на обезщетението е прекомерен и несъответстващ на горепосочените критерии по чл. 36, ал. 2 от ЗА за "справедлив и обоснован" присъден хонорар. По изложените в тази насока съображения в касационната жалба се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което размерът на обезщетението за имуществени вреди до бъде намален до минималния такъв съобразно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по касационната жалба, В. Кържев, не се представлява в съдебно заседание. От същия чрез процесуалния му представител адв. Й. Тодоров е депозиран писмен отговор, в който се поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и съответно – правилност на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Според прокуратурата направеното от касатора възражение относно размера на присъденото обезщетение, представляващо адвокатско възнаграждение, е неоснователно, тъй като не са кумулативно налице двете законово предвидени в чл. 78, ал. 5 от ГПК предпоставки, а именно – прекомерност на заплатеното възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и искане на насрещната страна. Счита, че за разлика от становището на касатора по този въпрос, в действителност делото се отличавало с фактическа и правна сложност, като според него не са налице основания за намаляване на исковата претенция. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно. Тя е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска, Административен съд - Кюстендил е уважил като основателен предявения от В. Кържев с правно основание чл. 1, ал. 1 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) иск против ОД на МВР - Кюстендил за обезщетение на причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита в размер на 400, 00 лв. в съдебното производство по НАХД № 1732/2017 г. на Районен съд - Дупница, приключило с отмяна на електронен фиш серия К, № 1574299 на ответника, с който му е наложена глоба в размер на 50, 00 лв. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП). Със същото решение ответникът е осъден да заплати разноски по делото в размер на 310, 00 лв. За да постанови този резултат административният съд е приел, че са установени кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. Първоинстанционният съд е счел, че в случая незаконосъобразността на електронния фиш е установена с Решение № 64 от 13.02.2018 г. по НАХД № 1732/2018 г. на Районен съд – Дупница, влязло в сила на 7.03.2018 г, с което решение е отменен процесният електронен фиш серия К, № 1574299. В тази връзка съдът е приел за осъществен първият елемент от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за вреди. Първоинстанционният съд е приел, че предявената претенция е за имуществени вреди в размер на 400, 00 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по оспорване на издадения електронен фиш. Съдът е счел, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от отменения електронен фиш, тъй като имуществената сфера на ищеца, който е бил жалбоподател в производството пред Районен съд – Дупница, е била засегната в негативен аспект от плащането на договореното адвокатско възнаграждение за осъществено представителство и защита на В. Кържев. В тази връзка съдът е счел, че имуществените вреди не биха били причинени, т. е. възнаграждението за адвокатска защита не би било заплатено, ако не е бил издаден незаконосъобразният електронен фиш от административния орган. Съдът е счел за вярно обстоятелството, че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство в съдебното производство по ЗАНН, но доколкото адвокатската защита по делата по ЗАНН не била задължителна, то същата не водела по необходимост и до извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намирало в причинна връзка с издадения електронен фиш, тъй като адвокатската защита представлява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. За да мотивира извода си, съдът е приел, че в действителност основанието за имущественото разместване било договорно, но сключването на договора било породено от необходимостта от процесуално представителство и защита срещу незаконосъобразния акт. Съдът, позовавайки се на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на Общо събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховен административен съд по тълк. д. № 2/2016 г., е приел, че е налице и пряка, и непосредствена причинно - следствена връзка между настъпилата имуществена вреда за ищеца и издадения електронен фиш, като в допълнение е посочил и че липсвал друг процесуален ред, по който можело да се претендират за възстановяване като съдебни разноски платените суми за адвокатски възнаграждения за обжалване на наказателно постановление, респективно на електронен фиш. По аргумент от т. 1 от Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегия на Върховен касационен съд по тълк. д. № 6/2012 г., първоинстанционният съд е счел предявеният иск за доказан и по размер от представените от ищеца писмени доказателствени средства, които макар и частни документи, не били оспорени от ответника по реда на чл. 193 ГПК. Установил е, че видно от Договор за правна защита и съдействие серия К, № 0000022322, сключен на 10.01.2018 г. между ищеца, В. Кържев, и адв. Й. Тодоров за процесуално представителство по НАХД № 1732/2017 г. по описа на Районен съд - Дупница, адвокатското възнаграждението било уговорено в размер на 400, 00 лв., като платената сума в брой при подписване на договора била 400, 00 лв., което обстоятелство също не било оспорено от ответника. Съдът, с оглед възраженията на ответника по чл. 5 ЗОДОВ, е приел, че липсвали основания за приложение на хипотезите, предвидени в посочената норма, тъй като не се било доказало подобно поведение да е осъществено от страна на ищеца по делото. В заключение административният съд е приел, че са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по отношение на предявения иск, поради което го е уважил изцяло. В тази връзка съдът е счел, че на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от последния деловодни разноски в размер на 310, 00 лв., от които 10, 00 лв. държавна такса и 300, 00 лв. адвокатско възнаграждение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Спор относно установеното от фактическа страна по делото няма. Спорът е свързан с размера на присъденото обезщетение. Предявеният пред Административен съд – Кюстендил иск от ОД на МВР – Кюстендил за обезщетяване на претърпени имуществени вреди намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилно първоинстанционният съд е формирал извод за допустимост на иска за вреди и установявайки правно релевантните факти, е приел, че с влязло в сила на 07.03.2018 г. решение № 64/13.02.2018 г. на Районен съд – Дупница по НАХД № 1732/2017 г. е отменен като незаконосъобразен електронен фиш серия К, № 1574299, с който на ищеца В. Кържев е била наложена глоба в размер на 50, 00 лв. Този електронен фиш, с оглед неговия характер и последици е еднозначен на наказателно постановление. Този акт е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност, с което е изпълнена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обосновани и в съответствие с доказателствата по делото са и изводите на съда за основателност на иска за имуществени вреди. Разходът за адвокатско възнаграждение за защита пред съд, направен по повод обжалването на санкционен административен акт, може да се определи, като вреда от административна дейност, подлежаща на обезщетяване. Реализацията на правото на защита в административно-наказателния процес от ищеца като административно-наказано лице е единственият начин да бъде отменен незаконосъобразен санкционен акт. Без реализацията на това право и свързаните с това необходими разноски, не е възможно постигането на благоприятен резултат, доколкото само сезирането от лице с правен интерес на съда води до образуване на дело или в по-общ смисъл до съдебен контрол за законосъобразност на съответния санкционен акт. Без извършването на тези разноски за адвокатска защита ищецът нямаше да постигне легитимен правен резултат – отмяна на незаконосъобразния санкционен акт. Правилно е прието от административния съд и че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което и ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно издадения електронен фиш. Правилно съдът е приел, че от издаването на незаконосъобразното НП, за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди и искът е доказан по основание и размер. Ищецът В. Кържев не би разходвал средства, ако не е бил издаден електронен фиш серия К, № 1574299, издаден от ОД на МВР – Кюстендил, за обжалването на който е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. От правна страна съдът е изложил подробни съображения относно наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ОД на МВР – Кюстендил по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като предвид установеното от фактическа страна се е позовал също така на Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г., постановено по тълк. д. № 2 по описа на Върховния касационен съд за 2014 г. от Общото събрание на Гражданска колегия на този съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд и на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховния административен съд. Повдигнатите в касационната жалба възражения са свързани с твърдението за неправилно приложение на материалния закон от състава на Административен съд - Кюстендил относно размера на присъденото обезщетение, като се прави възражение и за прекомерност на присъденото обезщетение, и се иска намаляването му до приемлив размер. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че по този въпрос следва да се съобразят две относими тълкувателни решения - тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС по тълк. д. № 2/2016 г. и тълкувателно решение № 1/11.12.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г. В първото ВАС е посочил в мотивите, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което съдът следва да присъди обезщетение, отговарящо на критериите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В мотивите на другото тълкувателно решение е прието, че в правомощията на съда е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение. Съдът е посочил "В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него." По силата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Анализът на нормативното предписание налага извод, че за да се намали възнаграждението, следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки: прекомерност на заплатеното възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и искане на насрещната страна. Липсата на първата предпоставка ще обуслови извод за неоснователност на направеното искане за присъждане на по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение. Липсата на втората предпоставка е пречка съдът да присъди по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение, дори когато е констатирал, че то е прекомерно, защото законът не го е овластил по своя инициатива да прилага правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК. В тази връзка следва да се посочи, че присъденото обезщетение в производството по ЗОДОВ, което възмездява разноските, понесени от страните по административно-наказателни дела, не зависи единствено от уговореното между тези страни и техните процесуални представители. То следва да е съобразено с всички изисквания, на които следва да отговаря и определянето на дължимия адвокатски хонорар, съгласно Закона за адвокатурата, а именно да е справедлив и обоснован, т. е. да не надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение. В правомощията на съда по иска за обезщетения за вреди е да изследва дали е положена дължимата грижа от страна на увреденото лице при уговарянето на адвокатското възнаграждение. Съдът е компетентен да прецени това в производството по ЗОДОВ, като вземе предвид сложността на делото и конкретните процесуални действия, извършени в защита на ищеца. Съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е обоснован и справедлив. Поради това, направеното в касационната жалба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Определеният в наредбата размер на адвокатското възнаграждение е 300, 00 лв. при материален интерес до 1000, 00 лв. В настоящия случай размерът на претендираното като настъпила имуществена вреда адвокатско възнаграждение е 400, 00 лв. и като такъв се явява справедлив и обоснован. Това е така, тъй като въпреки че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, то доколкото присъденият размер не надвишава значително установения с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимум, настоящият съдебен състав, счита, че не са налице основания за присъждане на по-нисък размер на обезщетението за имуществени вреди. Предвид изхода на спора в касационното производство и доколкото от ответника по касация не са претендирани разноски за настоящата инстанция, такива не следва да бъдат присъдени на нито една от страните. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,