Решение № 13289 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7709/2020 г.

Решение № 13289 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7709/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2546 от 15.05.2020 г., постановено по адм. д. № 10879/19 г. Административен съд – София град, трето отделение, шестдесет и трети състав, е отменил по жалба на П. Серафимов от [населено място] Акт за установяване на публично държавно вземане № 16/06/1/0.0.1210/3/01/04/01/, с изх. № 01 – 163 – 6500/541 от 29.08.2019 г., издаден от директора на Областна дирекция на ДФ"Земеделие" Пловдив, като е върнал делото като преписка на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" Пловдив за провеждане на производство за администриране на нередности и извършване на финансови корекции по реда на глава пета, раздел трети от ЗУСЕСИФ, като е осъдил ДФ "Земеделие" да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 1 088, 80 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Областна дирекция Пловдив на ДФ "Земеделие", чрез неговия процесуален представител юрк. М. Пелтекова. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения АУПДВ. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба П. Серафимов чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски по списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена, като решението на административния съд бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд – София град е отменил по жалба на П. Серафимов от [населено място] Акт за установяване на публично държавно вземане № 16/06/1/0.0.1210/3/01/04/01/, с изх. № 01 – 163 – 6500/541 от 29.08.2019 г., издаден от директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" Пловдив, с който е отказано пълно изплащането на финансова помощ общо в размер на 24 447, 50 лв., представляващи второ плащане по Договор № 16/06/1/0.0.1210 от 13.04.2016 г. и е прекратен същия, като на П. Серафимов е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лв. С решението съдът е върнал делото като преписка на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" Пловдив за провеждане на производство за администриране на нередности и извършване на финансови корекции по реда на глава пета, раздел трети от ЗУСЕСИФ. Съдът е описал подробно в решението /стр. 2 – 5 от същото/ фактическата обстановка по сключването на Договор № 16/06/1/0.0.1210 от 13.04.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от Мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 – 2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, съответно тази за издаването на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. В съдебния акт е възпроизведено дословно и заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза /стр. 6 – 11 от решението/. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност на оспорения акт. Прието е, че актът е издаден от компетентен орган, в писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Решаващият съд е приел, че същият е неправилен поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Систематизирани, мотивите на същия в тази насока се свеждат до следното: 1. Направено е тълкуване на разпоредбата на чл. 166, ал. 1 ДОПК, от което е изграден извод, че това производство е приложимо единствено по отношение на случаи, в които в специален закон не други правила за установяване на публични държавни вземания. 2. Посочено е, че до приемането на ЗУСЕСИФ в националното законодателство не е съществувал друг процесуален ред, по който да се установява евентуалното извършване на недължими плащания към бенефициерите при подпомагане от европейските фондове, вкл. от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, какъвто е настоящия случай. С приемането на въпросния закон – обн. ДВ бр. 101 от 22.12.2015 г., в сила от 25.12.2015 г. е въведен специален ред за установяване на неправилно изплатени средства по проектите и за извършване на финансови корекции. 3. Анализирайки относимите към въпросната материя правни разпоредби, първоинстанционният съд е приел, че мярката във вид на стартова площ за млади земеделски стопани попада в обхвата на чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП във връзка с чл. 9б, т. 2 от същия закон и по нея е необходимо издаване на решение за финансова корекция при условията на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ, което решение следва да е със съдържание по чл. 73, ал. 1 и 3 от същия закон – представлява административен акт, с който се установява публично вземане по основание и размер и след влизането му в сила може да послужи като изпълнително основание по чл. 165 ДОПК. Посочено е, че това следва и от разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, според която публични държавни вземания са тези за недължимо платените, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от оперативни програми на Европейския съюз, европейските земеделски фондове, които възникват въз основа на административен акт. Направено е позоваване на чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП, в който като такъв административен акт е предвидено решението за финансова корекция. 4. На база на изложеното е направен извод, че развилото се пред административния орган производство не е приключило с дължимото в такива случаи решение за финансова корекция, което води до извод, че оспореният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила и като такъв следва да бъде отменен, без да се проверяват основанията по чл. 146, т. 4 и 5 АПК и делото се върне като преписка на компетентния административен орган за провеждане на ново производство по реда на глава пета, раздел трети от ЗУСЕСИФ. Решението на Административен съд – София град е неправилно поради допуснато нарушение на закона. В касационната жалба се развиват аргументи за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд е направил необосновани изводи, че при издаване на акта за установяване на публично-държавно вземане е допуснато съществено нарушение на администативно-производствените правила, изразяващо се в това, че е следвало да бъде издадено решение по чл. 20а, ал. 5 ЗПЗЗ във вр. с чл. 73 от ЗУСЕСИФ. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: От събраните по делото доказателства е видно, че между ДФ "Земеделие" и П. Серафимов от [населено място] има сключен договор № 16/06/1/0.0.1210 от 13.04.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от Мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 – 2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно договора ползвателят се задължава да изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода на сключване на договора до 1.07.2018 г., като на 25.05.2016 г. е извършено първото плащане в размер на 24 447, 50 лв. На 11.06.2018 г. от страна на ползвателя е подадена заявка за извършване на второ плащане, по повод на която е извършена проверка, при която е установено неизпълнение на клаузи по договора, свързани с приоритетния сектор, който следва да развива бенифициера. Ползвателя е уведомен за констатираните разлики, и му е изпратено уведомително писмо за откриване на процедура по издаване на АУПДВ. След анализ на събраните доказателства и възраженията на ползвателя, административният орган е приел, че ползвателят не е изпълнил задълженията си по договора, поради което с оспореният акт е отказал изплащането на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лв., съставляваща второ плащане по договора и е определено като подлежащо на възстановяване първото плащане по договора в същия размер. По изложените по-горе мотиви Административен съд София град е приел, че издаденият АУПДВ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Първата група оплаквания на касационния жалбоподател са относно изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на акта е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в това, че е следвало да бъде издадено решение за корекцията по реда на ЗУСЕСИФ. В жалбата се излагат подробни аргументи, обосновани с анализ на действащото законодателство във въпросната материя. Настоящата съдебна инстанция намира така направените оплаквания в касационната жалба за основателни, а изводите на административния съд в тази насока за неправилни поради допуснато нарушение на закона. Съгласно § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 /Програмата за развитие на селските райони/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /ДВ бр. 2/2018 г. /, започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Няма спор, че производството по сключване на процесния договор за финансово подпомагане е започнало на 22.07.2015 г., когато е подадено заявление за подпомагане с идентификационен № 16/06/1/0.0.1210 по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани " от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по Програма за развитие на селските райони за периода /ПСРС/ 2014 – 2020 година. За това производство относно мярка по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, е приложима Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по Програма за развитие на селските райони за периода /ПСРС/ 2014 – 2020 година., издадена от министъра на земеделието и храните, и то следва да се довърши по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг /който е пет години и шест месеца, съгласно чл. 13, ал. 2 от договора за безвъзмездна финансова помощ от 10.04.2017 г. / т. е за него е неприложим редът за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ. Тази уредба е предвиденото "друго" по смисъла на § 4, ал. 3 (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г.) от ПЗР на ЗУСЕСИФ. Последната гласи: (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г.) Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Същото следва и от разпоредбата на чл. 30, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, обн. ДВ бр. 48 от 8.06.2018 г. Според тези разпоредби "За установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване сума поради неспазване на критерий за допустимост, ангажимент или друго задължение на бенефициента, извън случаите по ал. 2, изпълнителният директор на ДФЗ – РА, или лице, на което е делегирано правомощие по чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, издава акт по чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.". Алинея 2 предвижда компетентните органи в случай на издаване на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ за установяване дължимостта на подлежаща на възстановяване сума поради нарушение, което представлява основание за налагане на финансова корекция, посочено в чл. 70 от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ, финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция "за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ.". Фактическото основание за издаването на процесния АУПДВ е неизпълнение на изискването на чл. 13, ал. 7 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. - когато проектът е бил оценен по критериите за подбор, посочени в ал. 1, т. 2 и/или 3, кандидатът е длъжен да поддържа съответствие с всеки един от критериите, на които е отговарял проектът му, през целия период, считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане до изтичане на пет години от датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ. Изложеното обосновава извод, че оспореният административен акт е издаден при спазване на административно-производствените правила, и като е приел друго, първоинстанционният съд е приложил неправилно закона. В изложения по-горе смисъл в практиката на ВАС е решение № 9980 от 28.06.2019 г. на осмо отделение, постановено по адм. д. № 2508/2019 г. Тъй като първоинстанционният съд е отменил оспореният акт на процесуално основание без да се произнесе по съществото на спора, решението му следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При условията на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото в настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,