Решение № 9439 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6436/2011 г.

Решение № 9439 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6436/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Венцислав Николов Стоянов, гр. Самоков, ул. "Цар Борис III" № 93 срещу решение № 4293 от 28.03.2011 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 14032/2010 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № КВ-830 от 06.08.2009 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 244, т. 7 във вр. с чл. 245, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВС) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно ценил факта, че командирът на поделението е уведомен за извършеното престъпление по чл. 343б от Наказателния кодекс още на 20.12.2008 г., когато получил искането на водещия досъдебното производство да представи служебна характеристика, длъжностна характеристика и служебен картон на Стоянов. Съдът не ценил също така факта, че престъплението е извършено на 19.11.2008 г., а споразумението с прокуратурата е одобрено от съда на 16.03.2009 г., поради което приложим е отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България. Съдът не отчел, че проявеното от командира на поделението бездействие довело до злепоставяне на интересите на касатора и правото му на труд. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Ответникът по жалбата - министърът на отбраната, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно установил фактите и направил обоснован извод за спазване на процедурата по дисциплинарното производство и за законосъобразност на оспорената заповед. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че касаторът бил военнослужещ на длъжност помощник-началник на отделение "Подготовка и използване на подразделенията" в щаба на поделение 24490, гр. Асеновград. Приел, че с одобрено от съда на 16.03.2009 г., по наказателно общ характер дело № 66/2009 г., споразумение Стоянов бил признат за виновен в това, че на 19.11.2008 г. управлявал моторно превозно средство с 2, 34 промила алкохол в кръвта, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" във вр. с чл. 42а, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателния кодекс му било наложено наказание "пробация". Командирът на поделението бил уведомен с писмо от 25.05.2009 г. за наложеното наказание. Приел, че по надлежния ред било направено предложение за освобождаване от длъжност на касатора до министъра на 21.07.2009 г. и че на 06.08.2009 г. той издал оспорваната заповед. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че с оглед материалното основание за издаване на заповедта - наличието на влязла в сила присъда, начален момент на сроковете по чл. 249, ал. 2 ЗОВС, е моментът, в който командирът на поделението е уведомен за наличието на влязлата в сила присъда. Приел, че командирът спазил процедурата по чл. 141 и сл. от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили (ППЗОВС), а дисциплинарно наказващият орган - министърът, въз основа на направено предложение, издал заповедта. С оглед на така установеното от фактическа и правна страна съдът направил извод за законосъобразност на оспорената заповед. Този извод на съда е правилен. По делото няма спор за факти. Безспорно е, че касаторът бил военнослужещ. Безспорно е също, че на 19.11.2008 г. извършил престъпление по чл. 343б от Наказателния кодекс, за което със споразумение от 16.03.2009 г. му е наложено наказание "пробация". Не се спори, че на 12.01.2009 г. командирът на поделението изпратил на военния следовател исканите документи във връзка с образуваното досъдебно производство, както и че е уведомен писмено за определението на съда по чл. 383, ал. 1 във вр. с чл. 382, ал. 9 от Наказателно процесуалния кодекс, което има последиците на влязла в сила осъдителна присъда, на 25.05.2009 г. Спорът по делото е кое уведомяване на командира на поделението е релевантен юридически факт и с оглед на това от кога настъпват правни последици от този факт. Както правилно сочи в мотивите си съдът дисциплинарното наказание уволнение на основание чл. 245, ал. 1, т. 1 ЗОВС се налага при осъждане за умишлено престъпление от общ характер. Това означава влязла в сила присъда, съответно одобрено от съда споразумение по чл. 383, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Споразумението, с което касаторът е признат за виновен и му е наложено наказание е от 16.03.2009 г. Дисциплинарнонаказващият орган - министърът на отбраната, е уведомен за нарушението на касатора с предложение от 21.07.2009 г. Съгласно чл. 249, ал. 3 ЗОВС дисциплинарното нарушение се смята за установено от момента на узнаването му от дисциплинарнонаказващия орган. Едва от тази дата за него започва да тече двумесечния срок за налагане на наказанието визиран в ал. 2 на същия текст. С оглед на това ирелевантни за законосъобразността на оспорената заповед са доводите на касатора и мотивите на съда за датата, на която командирът бил уведомен за извършеното престъпление, респективно за осъждането. В случаите, когато командирът не е дисциплинарнонаказващ орган фактът на установяване от него на нарушението, по смисъла на чл. 246, ал. 1 ЗОВС, няма правопораждащото действие на узнаването по смисъла на чл. 249, ал. 3 ЗОВС. Само когато командирът е дисциплинарнонаказващ орган датата на установяване от него на нарушението ще съвпада с датата на узнаване за нарушението. Следва обаче да се посочи, че и тогава узнаването трябва да бъде направено по законов ред. Доводите на касатора, че от датата, в случая 12.01.2009 г., когато водещият досъдебното производство поискал информация за военнослужещия, командирът вече знаел за престъплението и бил длъжен да следи хода на образуваното наказателно производство и да направи в срок предложение до министъра, е нито житейски, нито законово обоснован. Кога и кому се предоставя законово изискана информация за правния статус на даден военнослужещ е ирелевантно за преклузивния срок за налагане на дисциплинарното наказание. В длъжностните задължения на командирите не влиза задължението да следят хода на образуваните срещу подчинените им военнослужещи наказателни дела. Компетентният в държавата орган по изпълнение на влезлите в сила присъди, съответно споразумения, е прокурорът - чл. 416, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс. Именно неговото уведомяване надлежно информира командира за влязлата в сила присъда спрямо военнослужещ. В случая, това е станало на 25.05.2009 г., но както бе посочено по-горе, тази дата не е правопораждащ юридически факт за упражняване на правомощията на министъра на отбраната. Видно от доказателствата по делото компетентният орган е упражнил правомощията си в рамките и на двата преклузивни срока - два месеца от узнаването и шест месеца от извършване на престъплението. Министърът е уведомен за дисциплинарното нарушение на 21.07.2009 г., а издал заповедта на 06.08.2009 г. Престъплението е извършено на 19.11.2008 г., но с оглед разпоредбата на чл. 249, ал. 4 ЗОВС за времето до влизане в сила на присъдата, т. е. до одобряване на споразумението, срокът е спрял да тече. С оглед на това, считано от 16.03.2009 г. до датата на постановяване на оспорената заповед - 06.08.2009 г., не е изтекъл шестмесечния срок от извършване на нарушението. Неоснователни са доводите на касатора досежно приложимия закон. Въпросът за приложимия закон е решен с отменителното решение на петчленния състав на Върховния административен съд. Настоящото решение е постановено след отменително касационно решение със задължителни указания по приложението на закона. Следва да се посочи, че органът правилно приложил процедурата по налагане на дисциплинарното наказание съобразно предвиденото в закона, действащ към датата на образуване на дисциплинарното производство - 10.06.2009 г., когато командирът, в съответствие с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ППЗОВС, изготвил предложение, което изпратил по команден ред. Към този момент е в сила новият Закона за отбраната и въоръжените сили и неговата преходна разпоредба на § 3, ал. 3 ЗОВС е неприложима, тъй като към датата на влизане в сила на закона - 12.05.2009 г., не е налице образувано дисциплинарно производство. Що се отнася до материалноправната норма, действала към датата на извършване на дисциплинарното нарушение, и която определя извършването на престъпление от общ характер като дисциплинарно нарушение, за което се предвижда наказание "уволнение", следва да се посочи, че и по двата закона - чл. 283, ал. 1, т. 4 ЗОВС (отм.) и чл. 245, ал. 1, т. 1 ЗОВС, осъждането за престъпление от общ характер е дисциплинарно нарушение, за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Що се отнася до доводите на касатора за злепоставяне на интересите му и правото му на труд следва да се посочи, че нито предложението на командира, нито заповедта на министъра са засегнали интересите му - още повече несъразмерно, а собственото му противоправно поведение е довело до освобождаването му от военна служба. Тази последица от извършването на престъпление е законово определена, касаторът е бил наясно с нея и сам, по собствена воля е предизвикал настъпването й. Видно от изложеното инвокираните от касатора отменителни основания са неоснователни. Съдът, след като правилно установил релевантните по делото факти, приложил спрямо тях относимите правни норми и направил верните правни изводи. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд