Решение № 12919 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14957/2011 г.

Решение № 12919 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14957/2011 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторите обжалват решението от 10.10.2011 г., постановено по адм. д. № 318/2011 г. на Административен съд гр. Благоевград, с което е отменена заповед № КД-14-01-425/12.11.2009 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Благоевград, с която е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри, състоящо се в коригиране на границите на ПИ 04279.606.11 с ПИ 04279.606.6 и 04279. 606.40 като незаконосъобразна. Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно. Ответниците Община - Благоевград и Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Благоевград не изразяват становище. Ответниците Христина Христова, Александър Спасов, Евдокия Митушева чрез процесуалния си представител изразяват мнение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Останалите ответници физически лица не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на съдебния акт и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, както и от страни по делото, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. Съответни на доказателствата по делото и законосъобразни са съображенията на съда че оспорената заповед на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Благоевград, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на гр. Благоевград в частта за три имота е незаконосъобразна. Обосновани са изводите за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването й като административният орган не е изложил фактически и правни основания по издаването на акта. Съобразно императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК органът е длъжен да изложи правни и фактически съображения за издаването му. Неизпълнението на това задължение прави административния акт незаконосъобразен само на това основание. Установено е че в оспорената заповед са посочени правни норми тези на чл. 54, ал. 1 и чл. 53, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър, които се касаят две различни хипотези, както правилно е прието и не могат да позволят на заинтересованата страна защита на засегнатите й права и интереси. Наред с това липсват данни съставеният констативен акт № 37 от 12.11.2009 г. за непълноти и грешки в кадастралната карта на гр. Благоевград да е бил подписан от заинтересованите собственици, както и за това те да са били уведомени за започнатото и провеждано производството. Неподписването на съставения констативен акт от заинтересувани лица е индиция за спор за материално право относно местонахождението на кадастралните граници на процесните имоти, който, съгласно чл. 53, ал. 2 от закона (ЗКИР), е пречка за допълване на кадастъра преди решаването на спора за материално право по общия исков ред. В подаденото заявление за издаване на оспорения акт не е посочено като основание за започване на процедурата влязло в сила съдебно решение, както се твърди в касационната жалба, поради което наведения довод е неоснователен. Законността на строежа е факт ирелевантен за спора, единствено земята, върху която е построена сградата им е от значение за изменение на КК и КР. Като е приел изводите за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване за неговото нарушение е неоснователно. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и е изградено въз основа на тях и закона. Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК следва на основание чл. 221, ал. 2 АПК да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение,