Решение № 13740 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1507/2020 г.

Решение № 13740 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1507/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ю. Георгиев, чрез адвокат Ж. Георгиева, против решение № 2/03.01.2020 г. по адм. д. № 382/2019 г. на Административен съд – Ямбол. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и иска да бъде отменено. Оспорва изводите на съда, че не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за вреди. Претендира заплащане на разноски по делото. Ответникът – община Ямбол, редовно призована, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима и по същество е основателна. В законодателството липсва специален ред, по който страната при оспорване на административния акт по административен ред може да търси направените разходи, както е при съдебното обжалване. За това няма нарочна уредба нито в ДОПК, нито в субсидиарно приложимия АПК, съответно и в ГПК. При липсата на специален ред за такова обезщетение, единствената възможност на страната да претендира възстановяването е по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, което в случая е било сторено от касатора. Заплатеният във връзка с обжалването по административен ред на административния акт адвокатският хонорар представлява имуществена вреда и е пряка и непосредствена последица от това обжалване /по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ/. Исковата претенция на касатора за заплащане обезщетението за вреди от 150 лева е доказана и по размер, доколкото по делото е приложен договор за правна защита и съдействие от 05.08.19 г. Предвид посоченото, приетото от първоинстанционния съд е неправилно и не отговаря, както на доказателствата по делото, така и на приложимия материален закон. Такова е и оспореното съдебно решение, което следва да бъде отменено, с произтичащото от това. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд – Ямбол е образувано по искова молба от Ю. Георгиев против Община Ямбол, с цена на иска 150 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен и отменен адм. акт АПВ № 0001/19.07.2019 г. на орган по приходите при община Ямбол, а именно за изплатено адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред на посочения акт, ведно със законната лихва, считано от 07.10.2019 г. до окончателното й изплащане. Съдът е отхвърлил предявения иск. Приел е, че в разпоредбата на чл. 143 от АПК не е предвиден процесуален ред за присъждане на разноски, направени от страната в производството пред административния орган, в това число и за производства при които на административен орган са възложени функции на по горестоящ такъв. Съдът е посочил, че няма правно основание да се приложи по аналогия и тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ВАС. Изложил е и довод, че адвокатската защита не е задължителна и е право на лицето да реши да се възползва от конституционно признатото му право на защита, упълномощавайки адвокат, като договаря възнаграждение в производството пред административния орган. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Доказателствата по делото установяват, че на 02.08.2019 г. на ищеца е връчен АПВ № 0001/19.07.2019 г., издаден от орган по приходите към дирекция "Местни приходи" при Община Ямбол по искане за прихващане и възстановяване с вх. № 2801-21438/12.12.2018 г. във връзка с решение № 121/30.05.2019 г. постановено по адм. дело № 91/2019 г. по описа на ЯАС, влязло в сила на 15.06.2019 г. С цитираното решение ЯАС е отменил по жалба на Ю. Георгиев мълчалив отказ на орган по приходите в Дирекция "Местни приходи" в Община Ямбол по искане за прихващане или възстановяване на данък върху превозни средства с вх. № 2801-21438/12.12.2018 г. и Решение № 2801-03686/28.02.2019 г. на кмета на Община Ямбол, с което мълчаливия отказ е потвърден и е изпратена преписката на органа по приходите в Дирекция "Местни приходи" в Община Ямбол за ново произнасяне в 30–дневен срок. Решаващият административен орган е счел жалбата пред него за основателна и се е произнесъл с решение № 2801-19045 от 07.10.2019 г. и е отменил изцяло АПВ № 0001/19.07.2019 г. на орган по приходите при дирекция "Местни приходи" Община Ямбол. Към преписката е приложен договор за правна защита и съдействие серия Я № 0000078861 от 05.08.2019 г. с договорено възнаграждение в брой в размер на 150 лева за адвокат Георгиева за изготвяне и депозиране на жалба против цитирания АПВ № 0001/19.07.2019 г. пред административния орган и процесуално представителство. Касационната инстанция намира за неправилни изводите на съда относно неоснователността на претенцията. В законодателството липсва специален ред, по който страната в оспорване на административен акт по административен ред може да търси направените разходи по повод на оспорването, така както е налице специален ред за разпределяне и присъждане на разноските при съдебното обжалване на ревизионния акт - чл. 161 от ДОПК. В глава осемнадесета на ДОПК "Обжалване на ревизионния акт по административен ред", в която систематично място имат разпоредбите на чл. 152 - чл. 155 няма норма, която урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. Съгласно § 2 от ДР на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. В АПК въпросът с разноските в административното производство също не е уреден, като този въпрос не е засегнат в глава шеста "Оспорване на административните актове по административен ред". При липсата на друг специален ред за обезщетяване за страната, направила разноски в производство по оспорване по административен ред, остава единствено възможността да се претендира възстановяване на направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Във връзка с горното, следва да се посочи, че пряката причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и вредата съществува не само когато вредата произтича пряко от акта, но и когато актът създавал единствените условия, които пораждат вредата. Договорът за правни услуги се намира в причинно-следствена връзка с отменения по административен ред акт за прихващане и възстановяване – правната защита не би била ангажирана, ако той не е бил издаден. Тук по аналогия приложение намира и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, съгласно което адвокатското възнаграждение е дължимо и се явява пряка и непосредствена последица от засягащия правната сфера на ищеца административен акт. В процесния случай Ю. Георгиев може да възстанови направените разходи за производството по обжалване на АПВ № 0001/19.07.2019 г. по административен ред, които разходи безспорно са намалели имуществото му, само по реда на ЗОДОВ, с искова претенция за обезщетяването им. Претендираната сума като заплатено адвокатско възнаграждение е доказана. Безспорно установено е, че ищецът е бил надлежно защитаван от адвокат пред административния орган във връзка с оспорването на АПВ № 0001/19.07.2019 г., издаден от орган по приходите към дирекция "Местни приходи" при община Ямбол. Що се отнася до искането за присъждане на лихви върху главницата, същото е основателно, считано от датата на подаване на исковата молба - 29.10.2019 г. Видно от петитума на исковата молба, ищецът претендира законна лихва от датата на влизане в сила на отменителното съдебно решение до окончателното изплащане на сумата. Искането за присъждане на лихва от отменителното съдебно решение до предявяване на иска, следва да е определено с конкретен размер на сумата. Обезщетението по чл. 86 ЗЗД е предмет на претенция, която се индивидуализира с конкретен размер и период на вземането. По своя характер тази претенция представлява предявяване на самостоятелен иск. При така предявената претенция за присъждане общо на лихви върху главницата, съдът може да я уважи само за лихвите, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. По изложените съображения решението, като неправилно следва да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество с уважаване на исковата претенция. На касационния жалбоподател следва да се присъдят направените разноски в двете инстанции в размер на 815 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение