Решение № 9935 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13063/2009 г.

Решение № 9935 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13063/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитричка Йосифова Димитрова, против решение № 71 от 4.08.2009 г. по адм. дело № 67/2009 г. на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 244/30.01.2009 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Шумен, с която по отношение на Димитрова е приложена принудителна административна мярка по реда на чл. 76, т. 3 (отм.) от Закона за българските документи за самоличност, сега Закон за българските лични документи (ЗБЛД) - забрана за напускане на Република България. Жалбоподателката поддържа, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на закона и е необосновано. Моли да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото настоящият състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Шумен е законосъобразно и обосновано. Правилно съдът приема, че обжалваният административен акт е постановен при спазване на закона. Заповедта, с която по отношение на жалбоподателката е приложена принудителна административна мярка по реда на чл. 76, т. 3 от ЗБЛД (отм.) е издадена от компетентния съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗБЛД орган (заповед № Iз-1003/19.08.2008 г. на министъра на вътрешните работи), в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Административното производство е образувано по искане на частен съдебен изпълнител, за което жалбоподателката е уведомена, като й е дадена възможност да направи възражения и да ангажира доказателства. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съдебен състав, че заповедта е постановена след като са установени материалноправните предпоставки за това. Съгласно разпоредбата на чл. 76, т. 3 от ЗБЛД (отм.) може да не се разреши напускане на страната и паспорти и заместващите ги документи може да не се издават на лица, които имат задължения в големи размери към български физически или юридически лица, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение. Нормата е диспозитивна и предоставя на административния орган правото при осъществяване на посочените в закона фактически предпоставки, да прецени наличието на основания за прилагане на административната мярка във всеки отделен случай. Преценката на органа е по целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол. Следователно, за да възникне правото на директора на ОДМВР - Шумен да приложи мярката по чл. 76, т. 3 от ЗБЛД (отм.) е достатъчно да се установи, че лицето има задължение в големи размери, не притежава лично имущество, което да покрива задължението и не е представило надлежно обезпечение на дълга. В случая правилно първоинстанционният съд приема, че цитираните по-горе предпоставки за прилагане на принудителната мярка са изпълнени по отношение на жалбоподателката. С определение № 677 от 24.06.2005 г. по ч. гр. дело № 838/2005 г. на Разградския районен съд жалбоподателката е осъдена да заплати на "СЖ Експресбанк" АД сума в размер над 19 000.00 лв. (изпълнителен лист, издаден от Разградския районен съд въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл. 237, б. "в" от Гражданския процесуален кодекс (отм.). Задължението е в големи размери по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителната разпоредба на ЗБЛД, не се покрива от имуществото на длъжника и за вземането не е направено съответно обезпечение (доказателства, които да обосновават друг извод не са ангажирани). Възражението на жалбоподателката, че задължението не е установено по съдебен ред е неоснователно. Независимо, че е издаден от съда въз основа на несъдебно изпълнително основание (чл. 237, б."в" от ГПК (отм.) изпълнителният лист установява наличието на изпълняемо право в полза на кредитора, в случая право на вземане с определен размер и удостоверява право на принудително изпълнение, като разрешава то да бъде упражнено по предвидения в закона ред (от изпълнителния орган по молба на кредитора). Следователно налице е акт на съда, който установява размера и основанието за възникване на задължението и правата на кредитора, т. е. предпоставките на чл. 76, т. 3 от ЗБЛД (отм.) са изпълнени. Съобразявайки изложеното по-горе, съвсем аргументирано и в съответствие с доказателствата първоинстанционният съдебен състав приема, че наличието на установено от съда и неизпълнено задължение в големи размери, което не се покрива от имуществото на длъжника, са достатъчни да обосноват упражняването от страна на административния орган на предоставените му със закона правомощия. Поради това като приема, че действията на административния орган са в нормативно очертаните рамки и оспорената заповед е издадена при спазване на материалноправните разпоредби, Административен съд - Шумен постановява съдебен акт в съответствие със закона и събраните доказателства. Ето защо съображенията в касационната жалба за нарушение на закона и необоснованост на съдебния акт не могат да бъдат споделени. Доводът за противоречие на съдебния акт с Директива 2004/38 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. не се споделя от настоящия състав. Директивата цели осигуряване на свободното движение на гражданите на страните - членки и допуска ограничаване на свободата на придвижване по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, което в случая е направено от българския законодател със ЗБЛД при наличието на основанията по чл. 75 и 76. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на решението на Административен съд - Шумен по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е законосъобразен и обоснован, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение