Решение № 5681 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12444/2019 г.

Решение № 5681 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12444/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С решение № 4774 от 8.07.2019 г., постановено по адм. д. № 5288/2018 г. на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на "Прокад технолоджис" ЕООД, гр. София, ЕИК 175283442, срещу Ревизионен акт № Р-22002216006966-091-001/17.08.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 318/1.03.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - София, с който за дружеството са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 166 161, 35 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 53 521, 97 лв., в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Агро голд груп" ЕООД, "Ади транс 99" ЕООД, "Бизнес актив къмпани" ЕООД, "Билдинг дизайн енд енджиниъринг" ЕООД, "Брат София" ЕООД, "Евростил 2014 ПГ" ЕООД, "Екстрийм груп" ЕООД, "Сантим" ЕООД, "СДИ Експрес" ЕООД, "С. Митова 2013" ЕООД, "Строй консулт 2022-А" ЕООД и "Алексис 5000" ЕООД за данъчни периоди от 1.10.2013 г. до 31.12.2013 г., 1.02.2014 г. до 30.11.2014 г., от 1.03.2015 г. до 30.04.2015 г. и 1.01.2015 г. до 31.01.2015 г. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Прокад технолоджис" ЕООД, представлявано от адв. Георгиева, в която се сочи, че решението на административния съд е неправилно като се излагат доводи за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се твърди, че наличните доказателства обективират стопанските операции, респективно реалността на доставките. Твърди се, че съдът неправилно е приел тезата на приходните органи за липса на кадрова, материална и техническа обезпеченост на доставчиците, което при доставката на стоки е неотносимо към спора. Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София-град и вместо него да постанови друго, с което да отмени РА. Претендира присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, чрез своя процесуален представител в открито съдебно заседание възразява срещу основателността на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 4 757 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА № Ревизионен акт № Р-22002216006966-091-001/17.08.2017 г., с който на дружеството са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 166 161, 35 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 53 521, 97 лв., в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури с предмет на доставките стоки, издадени от "Агро голд груп" ЕООД, "Ади транс 99" ЕООД, "Бизнес актив къмпани" ЕООД, "Билдинг дизайн енд енджиниъринг" ЕООД, "Брат София" ЕООД, "Евростил 2014 ПГ" ЕООД, "Екстрийм груп" ЕООД, "Сантим" ЕООД, "СДИ Експрес" ЕООД, "С. Митова 2013" ЕООД, "Строй консулт 2022-А" ЕООД и "Алексис 5000" ЕООД за данъчни периоди от 1.10.2013 г. до 31.12.2013 г., 1.02.2014 г. до 30.11.2014 г., от 1.03.2015 г. до 30.04.2015 г. и 1.01.2015 г. до 31.01.2015 г. Основанието за отказ на право на приспадане на данъчен кредит е по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6, ал. 1 ЗДДС, поради недоказана реалност на фактурираните доставки, с изводи за относителна субективна симулация, като органите по приходите са приели, че предметът на доставките е налице, но действителният доставчик не е посоченият във фактурите. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е обосновал мотиви за нереализирано доказване на спорните доставки, като е обсъдил ангажираните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процесуалните правила, като същият е материално законосъобразен. Съдът е описал фактическите констатации на приходните органи за всеки един доставчик поотделно, като се е произнесъл, че от доказателствата и данните от информационните масиви на НАП липсват данни търговските дружества да са извършвали реална дейност, нито може да се установи нейният вид, характер, предмет, място на изпълнение, използван персонал. От анализа на събраните доказателства, по спорния въпрос за реалността на доставките, съдът е приел, че няма доказателства доставчиците да са разполагали с фактурираните стоки, така че да могат да осъществят тяхната доставка, нито има доказателства за тяхното транспортиране до търговските обекти на ревизираното дружество. По тези съображения е приел е, че приемо-предавателните протоколи не доказват прехвърляне правото на собственост върху вещите. Като се е позовал на проведената съдебно-счетоводна експертиза съдът е приел, че доставките са най-общо посочени в счетоводството на ревизираното дружество, същото не се води аналитично, а след като не е дадена възможност за проверка в счетоводствата на доставчиците, както и на първичните им документи и счетоводни регистри, не може да се приеме, че спорните доставки присъстват в счетоводствата на доставчиците и са редовно отразени. Приел е, че ревизираното лице не доказва редовно водено счетоводство, като показател за установяване факта на извършване на доставките. В заключение съдът е посочил, че не е изпълнен фактическият състав пораждащ правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите на посочените доставчици, поради което същото правилно е било отказано. Решението е правилно. Неоснователни са изложените от касатора възражения. Част от тях вече са били релевирани пред първоинстанционния съд, обсъдени са в решението, а мотивите на съда се споделят изцяло от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на този анализ е извел обосновани изводи, при правилно приложение на материалния закон. Съдът е изследвал всички предпоставки за възникване и упражняване правото на данъчен кредит по процесните данъчни фактури, анализирал е доказателствата, събрани в хода на административния и съдебния процес и е извел обоснования извод за законосъобразен отказ за признаване на данъчен кредит с оспорения РА. Обосновано и правилно съдът е приел, че оспореният пред него РА е законосъобразен в изводите за недоказани реални доставки на стоки и отказано право на данъчен кредит при липса на изискуемите предпоставки, съобразно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 6 ЗДДС. Съдът правилно е посочил, че от представените доказателства не може категорично да се изведе изводът, че стоките са доставени и фактурите обективират действително осъществили се стопански операции. Осъществяването на доставките на стоки е основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Реалността на доставката като правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон и на основание чл. 154, ал. 1 ГПК ревизираното лице носи доказателствената тежест да докаже благоприятния за него положителен факт от обективната действителност за наличие на реална доставка. Лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това (т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12). В тази връзка следва да се извърши съвкупна преценка на всички факти и обстоятелства по делото. Настоящата инстанция счита, че в условията на пълно насрещно доказване жалбоподателят не е съумял да установи действителното осъществяване на фактурираните стопански операции, както правилно е приел съдът. Следва да бъде съобразено, че предмет на сделките са родово определени вещи и за да е налице доставка по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, е необходимо да бъде установено прехвърлянето на вещта и овластяването на получателя да се разпорежда фактически с нея като собственик, /в този смисъл е т. 35 от решение по дело С-78/12/. Видно от предмета на фактурите, в голяма част от тях същият не е индивидуализиран, а е посочен общо като "материали" или "стоки", което не съответства на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС относно реквизитите на фактурата. Непълнотата на фактурата се приема в практиката на ВАС за самостоятелно основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит. От друга страна, независимо, че установяването на произхода на стоката не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит, наличието на стоки от вида и в количество на фактурираните при прекия доставчик е от съществено значение за преценката за реалност на доставката, при положение, че за да прехвърли право на собственост /съответно право на разпореждане със стоката като собственик по смисъла на Директива 2006/112/, доставчикът следва да разполага със същата. Правилно е приетото от съда в тази насока. По делото няма никакви данни за придобиване и притежаване на процесните стоки от доставчиците, като предпоставка за последващото им прехвърляне на ревизираното лице. Правилно съдът счита, че приемо-предавателните протоколи не доказват предаването на стоката, след като няма никакви данни за нейното наличие при доставчиците. Механизмът на доставката също не е изяснен, след като няма данни от кой обект са натоварени стоките, кога, кой и как ги е превозил. Правилно е изследван въпросът за наличие на персонал, търговски обекти, материални активи, като свидетелство, че доставчиците осъществяват действително търговска дейност, в контекста на възможността дружествата да изпълнят отразените във фактурите продажби. В тази насока неправилно касаторът счита, че мотив за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит е липсата на материална и кадрова обезпеченост на доставчиците. Същата следва да бъде преценена с оглед твърденията на касатора за осъществен от доставчиците за тяхна сметка транспорт на стоките, както и представените пътни листове, в които се установява, че са вписани неверни данни, доколкото съгласно констатациите на ревизиращите, на записаните МПС съответстват други марки автомобили, с други собственици. В този смисъл и оглед цитирането в касационната жалба на съдебна практика на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-80 и С-142/11, настоящата инстанция счита, че от установените обективни обстоятелства и подробно анализираните от приходните органи документи, може да се приеме за обосновано заключението на ревизиращите, както и на решаващия орган, че задълженото дружество е било наясно с обстоятелството, че дружествата издатели на процесните фактури не са действителни доставчици на отразените в тях стоки. Настоящият състав намира, че установените факти и наличните доказателства в своята цялост водят до извода, че по спорните фактури няма действително изпълнени доставки към ревизираното лице, след като не се установи фактическа възможност на доставчиците да доставят стоки от съответния вид и количество, нито обстоятелствата, свързани с прехвърляне правото на разпореждане с тях като собственик, превозът, предаването им на получателя по фактурата. По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва като правилно да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касаторът следва да бъде осъден да заплати на Дирекция "ОДОП" София разноски по делото за настоящата инстанция /юрисконсултско възнаграждение/ в претендирания размер на 4 757 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,