Решение № 72 от 8.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 687/2009 г.

Решение № 72 от 8.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 687/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е по молба на В. С. К. от гр. Х. за отмяна на влязлото в сила решение № 301 от 18.07.2008 г., постановено по гр. д. № 831/2007 г. на Районен съд - Х. Молителят твърди, че вследствие нарушаване на правилата за призоваване е бил лишен от възможност да участва в производството по делото и да бъде надлежно представляван от адвокат. Поддържа, че в нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 1, пр. 2 от ГПК (отм.) е бил призован от постоянния му адрес в гр. Х. еднократно, без да са посочени трите имена и адреса на свидетеля, от когото изхождат данните за отсъствието му от адреса. Излага доводи, че редовното призоваване по реда на чл. 50, ал. 1 от ГПК (отм.) чрез призовка в неофициалния раздел на "Д" предпоставя в продължение на един месец ответникът да не е намерен на постоянния адрес и това обстоятелство да е удостоверено с подпис на поне един свидетел, индивидуализиран с три имена и адрес, която процедура в случая не е спазена. Предвид изложеното, молителят прави искане за отмяна на влязлото в сила решение и за връщане на делото за ново разглеждане на Районен съд - Х., ведно с присъждане на разноските. Ответникът К. Я. Й. - З. в качеството на Е. "К" оспорва молбата по съображения, изложени в съдебно заседание от процесуалния й представител адв. Х. Изразява становище, че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С влязлото в сила решение № 301 от 18.07.2008 г. по гр. д. № 831/2007 г. В. С. К. е осъден на основание чл. 92 от ЗЗД да заплати на К. Я. Й. в качеството на Е. "К" сумата 1 380 лв. - неустойка по договор от 06.10.2006 г., и разноски в размер на 275.20 лв. Решението е постановено при условията на чл. 50 от ГПК (отм.), като ответникът В. К. е призован чрез неофициалния раздел на "Д" и е представляван в процеса от назначен от съда особен представител - адв. Ю от Адвокатска колегия - Х. За да приложи разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ГПК (отм.) по отношение на ответника, решаващият първоинстанционен съд е приел, че ответникът е с неизвестен адрес, тъй като в продължение на повече от един месец не може да бъде призован на постоянния и на настоящия адреси, за които съществуват данни по делото. При формиране на изводите относно предпоставките за призоваване по реда на чл. 50, ал. 1 от ГПК (отм.) съдът е съобразил представената по делото справка изх. № 730/20.09.2007 г. от ТЗ "Г" - гр. Х., според която В. С. К. има регистрирани постоянен и настоящ адреси съответно в гр. Х., ж. к. "О" № 1А, вх. В, ет. 7, ап. 63 и в с. Т., обл. Хасковска, както и обстоятелството, че изпратените до тези два адреса призовки са върнати в цялост с отбелязване, че лицето не живее там. По-конкретно: П. за съдебно заседание на 10.10.2007 г. до постоянния адрес в гр. Х., ж. к. "О" № 1А, вх. В, ет. 7, ап. 63, е върната с отбелязване от 28.09.2007 г. на длъжностното лице по призоваването, че връчването е невъзможно, тъй като по сведение на съседка П. С. лицето вече не живее на адреса; Адресираната до настоящия адрес в с. Т. призовка за съдебно заседание на 30.11.2007 г. също е върната като невръчена с придружително писмо от кмета на селото, с което е удостоверено, че В. К. не живее там. По делото са изпратени призовки до ответника за съдебните заседания на 29.06.2007 г., 10.10.2007 г. и 14.11.2007 г. също и на посочения в исковата молба адрес - гр. Х., ж. к. "О" № 3* /където на 28.01.2007 г. е връчена нотариална покана, представена с исковата молба/, но длъжностното лице по призоваването е удостоверило с подписа си, че лицето не живее на адреса. При тези данни съдът е приел, че ответникът е с неизвестен действителен адрес и в съдебно заседание на 30.11.2007 г. е пристъпил към призоваването му по реда на чл. 50, ал. 1 от ГПК (отм.). След обнародване на призовка в ДВ бр. 40/18.04.2008 г. е назначен особен представител на ответника на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК (отм.), даден е ход на делото в съдебно заседание на 11.06.2008 г. и впоследствие е постановено решението, чиято отмяна се иска. Визираното в чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК основание за отмяна на влязло в сила решение предпоставя лишаване на страната от възможност да участва в делото или да бъде надлежно представлявана, което се дължи на нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото. В случая молителят обосновава искането си за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 831/2007 г. на Районен съд - Х. с твърдения за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ГПК (отм.), довело до лишаването му от участие в процеса и от възможност за ефективна защита на правата му. Преценявайки обстоятелствата по делото, настоящият състав намира, че процесуалните действия на съда във връзка с призоваването са извършени при спазване на императивната норма на чл. 50 от ГПК (отм.), поради което не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК за отмяна на съдебното решение. Съображенията в подкрепа на този извод са следните: Разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ГПК (отм.) предвижда две различни и самостоятелни хипотези, в които е допустимо призоваване на ответника чрез публикация в неофициалния раздел на "Д" с последиците по чл. 50, ал. 2 от ГПК (отм.). Първата хипотеза е налице в случаите, когато при завеждане на делото постоянният адрес на ответника е неизвестен, а втората - когато ответникът е с известен постоянен адрес, но в продължение на един месец не може да бъде призован от него и отсъствието му е удостоверено с подпис на поне един свидетел, посочен с три имена и адрес. В разглеждания случай по делото е представено удостоверение за наличие на постоянен и настоящ адрес на ответника към момента на завеждане на делото /31.05.2007 г./, като съдът е предприел процесуални действия за призоваване на последния от тези адреси. Призоваването не е могло да бъде осъществено валидно по причина, че ответникът не е открит и на двата адреса. Нещо повече - призовките са върнати като невръчени с отбелязване, че адресатът не живее на формално вписаните адреси. Независимо, че посоченият от ищеца в исковата молба адрес на ответника не е фигурирал в удостоверението за адресна регистрация, съдът е положил усилия да извърши призоваване и от този адрес, на който обаче В. К. не е намерен и е получена информация от съседи, че не живее там. Данните за отсъствие на ответника - сега молител, от всички известни по делото адреси, надлежно удостоверени с подпис на длъжностното лице по призоваването в съответствие с изискването на чл. 41, ал. 1 от ГПК (отм.), са съставлявали достатъчно основание решаващият съд да приложи разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ГПК (отм.), тъй като обосновават извод, че въпреки формално вписаните адреси - постоянен и настоящ, към момента на завеждане на делото ответникът е с неизвестен действителен адрес по смисъла на чл. 50, ал. 1, пр. 1 от ГПК (отм.). Неоснователни са доводите на молителя за неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 вр. с ал. 2 от ГПК (отм.) поради неспазване на изискването да е отсъствал от постоянния си адрес в продължение на поне един месец и това обстоятелство да е удостоверено със свидетел. Както бе посочено по-горе, хипотезата на продължително отсъствие на ответника от известния по делото постоянен адрес е различна от хипотезата, при която ответникът няма известен действителен адрес при завеждане на делото. Съдът в случая е процедирал съобразно реда за призоваване на ответник с неизвестен адрес /чл. 50, ал. 1, пр. 1 от ГПК - отм./, поради което не е било необходимо отсъствието на молителя от постоянния адрес в гр. Х., ж. к. "О" № 1А, да бъде проверявано в продължение на един месец след първото призоваване на 28.09.2007 г. и удостоверявано чрез свидетел /какъвто е посочен в призовката, по повод на която е прието, че същият не живее на постоянния си адрес/. Предвид изложените съображения, молбата за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 831/2007 г. на Районен съд - Х. следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата направените в производството за отмяна разноски в размер на сумата 400 лв. - платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.03.2010 г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,