Решение № 13970 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8641/2012 г.

Решение № 13970 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8641/2012 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Петър Генов Дицов, Стоянка Илиева Дицова, Стоянка Крумова Дицова, Петя Иванова Андреева и Николай Русев Русев, против Решение № 255/23.05.2012 г. по адм. дело № 379/2011 г. на Административен съд-Велико Търново, с искане за отмяната му като неправилно. Ответникът - началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/-Велико Търново, не се явява и не се представлява. Ответникът - министъра на земеделието и храните, чрез пълномощника си - юрисконсулт Ненова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането й по същество установи: С обжалваното решение Административен съд-Велико Търново е отхвърлил жалбата на Петър Генов Дицов и съпругата му-Стоянка Илиева Дицова, против Отказ за извършване на административна услуга, обективиран в Писмо изх. № 94-1945-04-10-1081/12.04.2011 г. на началника на СГКК-гр. Велико Търново, като неоснователна. Съдът е приел, че е налице оспорване на издадения отказ, като нищожен, като с оглед доказателствата по делото и предмета на отказа - изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Велико Търново, относно поземлени имоти с идентификатори 10447.32.11 и 10447.32.12, е приел, че такава нищожност липсва. Същевременно, с оглед на наведените факти, относими към законосъобразността на оспорения акт, е извършил и преценка за законосъобразността му. При тази преценка е извел изводи, че отказът е процесуално и материално законосъобразен, а жалбата срещу него-неоснователна. Правните му изводи са обосновани с мотиви, съвпадащи с мотивите на оспорения отказ, относно липсата на документи, обосноваващи исканото изменение на КК и КР, относно посочените два имота. Липсват мотиви по исканото изменение на поземлен имот, с идентификатор 10447.32.74 по одобрената кадастрална карта на землището на гр. Велико Търново. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи и до неправилно приложение на материалния закон. На първо място, в нарушение на чл. 158, ал. 1, вр. с чл. 150, ал. 1, т. 6 и т. 7 от АПК, съдът е дал ход на делото, при наличието на нередовна жалба, без да са отстранени нередовностите й и при неизясненост на основанията за нищожност, респ. за незаконосъобразност на оспорения акт, както и в какво се състои искането му. Вместо това и въпреки възраженията на процесуалния представител на ответника-СГКК-В. Търново, за недопустимост на направените искания от оспорващите, които са извън предмета на обжалване, в с. з. на 18.01.2012 г., съдът е приемал молбите им, съответно доказателствата към тях, по-голямата част от които са неотносими към оспорения административен акт, тъй като касаят други имоти. На второ място, за съда е останало неизяснено основанието на искането изменение на КК и КР на гр. Велико Търново, относно процесните три имота, съгласно приложимия материален закон- чл. 53, ал. 1, т. 1-3 от ЗКИР. Със заявление от 28.03.2011 г. до СГКК-В. Търново, касаторът Петър Генов Дицов е поискал изменение на вписаните данни в одобрената през 2008 г. кадастрална карта и кадастрален регистър на гр. Велико Търново, относно площта и границите на поземлени имоти с идентификатори 10447.32.11, 10447.32.12 и 10447.32.74, съответно: за първия от 702 кв. м. на 780 кв. м.; за втория от 1778 кв. м. на 1796 кв. м.; и за третия имот от 92 156 кв. м. на 92060 кв. м., към което е приложил документи, изискуеми по чл. 58, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, а именно: скица-проект за изменение на КК, обяснителна записка към скицата-проект, кадастрален регистър-изменение, удостоверение по изп. дело № 45/2010 г., изп. лист от 09.12.2003 г. по гр. дело № 1580/99 г. и нот. акт за собственост - придобит със съдебно решение № 597, т. III д. № 507/2005 г., за имот № 6392 по кад. план на гр. Велико Търново, м."Дервеня", от 1999 г., с площ от 780 кв. м. С оглед на така заявеното искане и при липса на твърдения за изменение, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 или т. 3 от ЗКИР, съдът е следвало да установи, че изменението е поискано на основание т. 1 от същата разпоредба, а именно наличие на непълноти или грешки, при които е бил одобрен плана. Изменение в тази хипотеза би могла да се извърши при наличие на подписан акт за непълноти и грешки от всички заинтересовани лица, или при наличие на влязло в сила съдебно решение между страните, касаещо собствеността върху спорната площ. Това е налагало служебно събиране на доказателства за наличието или не на тези основания за изменение, както и даване на указания до оспорващите за същото, тъй като при наличие на отказ, в тяхна тежест е установяването им- чл. 170, ал. 2 от АПК. В случая, в нарушение на чл. 171, ал. 2 и ал. 4 от АПК, първоинстанционният съд не е дал такива указания, а и служебно не е събрал доказателства за наличие, или не, на основания за изменение на КК и КР на гр. Велико Търново, относно тези три имота, поради наличие на непълноти или грешки. По делото касаторът Петър Генов Дицов е представил нотариални актове за собственост на ПИ 10447.32.11, идентичен на ПИ 6392 по кад. план от 1999 г., в които имота е записан с различна площ от 702 и 780 кв. м.; представен е и нот. акт № 597/2005 г. за същия имот, издаден на основание съдебно решение по гр. д. № 1580/1999 г. на РС-Велико Търново и гр. д. № 1528/2001 г. на ВКС, IV г. о., които не са изискани като доказателства, за да се установи характера на воденото исково производство, страните и какво е постановил съдът. Ако е налице иск за собственост относно имот 6392, идентичен на ПИ 10447.32.11, разрешен в полза на оспорващия спрямо останалите заинтересовани страни, по силата на изключението на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г., това би било основание за исканото изменение на КК и КР относно този имот. При липсата на доказателства обаче относно постановеното съдебно решение и страните по него, този въпрос е останал неизяснен от съда. По същите причини налице е неяснота и по отношение на имот 10447.32.12, както и дали административния орган е спазил изискването за съставяне на акт за непълноти и грешки, с възможност за подписването му от всички заинтересовани към този имот лица. За третият имот пък, предмет на заявлението и на отказа, липсват каквито и да са мотиви на съда. Липсата на мотиви в съдебното решение е винаги съществено процесуално нарушение, тъй като възпрепятства по-горната съдебна инстанция да осъществи проверка за правилно приложение на материалния закон. От друга страна изложените мотиви за законосъобразност на отказа по отношение на първите два имота, са повторение на мотивите на органа, изложени в оспорения отказ, а не мотиви съотносими към приложимия материален закон- чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, което означава, че липсват такива. Допуснатите процесуални нарушения са съществени и са довели до постановяване на неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, за отстраняването им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение