Решение № 185 от 14.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 3224/2018 г.

Решение № 185 от 14.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 3224/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Петя Хорозова Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "РАДОМИР – ПТ – П. Т.", с. Боздуганово, общ. Раднево, представляван от П. Г. Т., чрез процесуален пълномощник, против решение № 239 от 30.07.2018 г. по в. т. д. № 298/2018 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 192/11.04.2018 г. по т. д. № 43/2017 г. на Пловдивския окръжен съд, са отхвърлени исковете на касатора срещу "КЬОСЕЛ ГРУП" ООД, с. Цалапица, Пловдивска област, за заплащане на следните суми: 108 000 лв. – стойност на 200 тона оризова арпа, дължима по фактура № 502/22.10.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.01.2017 г. до окончателното й изплащане; и 12 354. 66 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 6.11.2015 г. до 20.12.2016 г., като в полза на ответника са присъдени сторените от него съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. В касационната жалба се съдържат оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. По подробно изложени в тази връзка съображения се моли решението да бъде отменено като неправилно и предявените искове да бъдат уважени, с присъждане на разноските за всички съдебни инстанции. Касационното обжалване е допуснато за проверка на съответствието между приетото от въззивния съд и практиката на ВКС /решения по т. д. № 1120/2010 г. на ІІ т. о., т. д. № 478/2010 г. на ІІ т. о., т. д. № 465/2010 г. на ІІ т. о. и др. по въпроса: Получаването и осчетоводяването на фактурата от купувача, включването й в дневниците за покупки и в подадената справка – декларация по ЗДДС, както и наличието на задължение в оборотната аналитична ведомост в сметка "Доставчици" в размер на цената по издадената фактура, представлява ли признание за наличието на облигационно отношение между страните, свързано с договор за търговска продажба и получаването на стоката от страна на купувача. Ответникът по касационната жалба - "КЬОСЕЛ ГРУП" ЕООД, чрез процесуален пълномощник, оспорва нейната основателност. Моли решението да бъде оставено в сила, с присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира следното: За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е приел, че по вина на ищеца по делото не са събрани доказателства относно реалната доставка на 200 тона оризова арпа, за които да се дължи плащане по процесната фактура. По отношение на правното й значение, съдът е съобразил следното: Фактурата е получена от ответника, включена е в дневника за покупките на "КЬОСЕЛ ГРУП" ЕООД за месец октомври 2015 г., както и в дневника за продажбите на ищеца за същия месец. При преглед на аналитичната оборотна ведомост на ответника, съставена към 31.12.2015 г. от страна на вещото лице е установено, че по сметка "Доставчици", партида на ЕТ "РАДОМИР – ПТ – П. Т.", е налично задължение в размер на 108 000 лв., което е именно задължението по фактура № 502/22.10.2015 г. По делото не е било поискано от страните и не е установено, дали по фактура № 502 е извършен разчет с бюджета за дължимия ДДС. Изводи в тази насока могат да се правят само от включването на фактурата в дневника за покупки на ответното дружество. Съдът е приел, че в случая данъчната фактура е била издадена преди настъпването на данъчното събитие, доколкото част от кантарните бележки са с дати, следващи датата на фактурата. Съдът е посочил, че когато фактурата е издадена преди доставката, не може да се приеме, че тя установява реалното извършване на доставката. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчно събитие по облагаема доставка на стока възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена, а по арг. от чл. 113, ал. 4 ЗДДС данъчното събитие предхожда издаването на данъчната фактура, докато в процесния случай не е така. Фактът, че фактурата е включена в дневника на покупките не променя горния извод. Освен неспазване на законовите разпоредби свързани с издаване на фактурата, съдът е констатирал, че й липсва реквизит – а именно не е посочена датата на данъчното събитие, съгласно чл. 114, ал. 1, т. 10 ЗДДС, поради което съдържанието й е непълно и тя не може да бъде ценена като доказателство. Издаването на фактурата, приемането й от ответника, включването й в справката – декларация по ЗДДС и дневника за покупки само по себе си, без други доказателства относно реално осъществените доставки, както и относно внасянето на ДДС по тези доставки, не е достатъчно да обоснове уважаване на предявения иск. По въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение приема следното: Съобразно трайната практика на ВКС, фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало правоотношение по договор за търговска продажба между страните, щом като в нея фигурира описание на съществените елементи на сделката – посочена е стоката по вид и стойност, начинът на плащане, наименованията на страните и времето и мястото на издаването й; Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника – купувач, включването й в съответния дневник по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване; Отразяването на задължението по фактурата в аналитичната оборотна ведомост /по сметка 401 – задължения към доставчици/, доколкото става част от счетоводния баланс, е също вид извънсъдебно признание за съществуването му; Отсъствието на изискуеми от ЗСч реквизити във фактурата няма самостоятелно значение, щом са налице данни за нейното осчетоводяване, включване в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползване на данъчен кредит; Осчетоводяването на фактурата представлява и признание за получаване на стоката, докато неподписаната от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките – декларации по ЗДДС и по която не е ползван данъчен кредит от задължената страна сама по себе си не установява получаване на стоката, нито доказва сключване на договор за търговска продажба; Упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит от купувача, при доставката на родово определени вещи, има правното значение на признание за получаването на вещите. В този смисъл от ВКС са постановени множество съдебни актове по реда на чл. 290 ГПК: решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. 380/2008 г. на І т. о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ІІ т. о., решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о., решение № 212 от 7.01.2013 г. по т. д. № 696/2012 г. на I т. о., решение № 211 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г. на II т. о, решение № 71/8.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г. на II т. о., решение № 67/31.07.2015 г. по т. д. № 631/2014 г. на II т. о., решение № 198 от 13.05.2016 г. по т. д. № 2741/2014 г. на I т. о. и мн. други. Към посочената практика се присъединява и настоящият съдебен състав. С оглед изложеното по-горе, обжалваното решение се преценява като неправилно. При постановяването му въззивният съд, в противоречие с трайната практика на ВКС, не е съобразил извънсъдебното признание на ответника за получаване на стоките по фактурата от 22.10.2015 г., изразяващо се в нейното осчетоводяване, включването й в дневника за покупки и упражняването на правото на данъчен кредит, както и отразяването на задължението по нея в аналитичната оборотна ведомост към 31.12.2015 г. по сметка "Доставчици", партида на ищеца, в размер на 108 000 лв. Съдът не е съобразил допустимата /съобразно Разяснение на НАП № 1-202789 от 15.05.2008 г. / възможност данъчната фактура да бъде съставена и преди настъпването на данъчното събитие и да се валидира впоследствие, като без наличието на заключение на счетоводен експерт по въпроса относно предварителното издаване на фактурата и при неправилно приложение на закона е изключил изцяло доказателственото значение на последващото й счетоводно отразяване и деклариране пред НАП, извършено от ответника. Съдът също неправилно е приел, че ответникът е длъжен безусловно да осчетоводи и декларира издадената фактура, дори в случай, че не признава доставката по нея. Не е съответно отчетено и обстоятелството, че тъй като по отношение на сделката се прилага механизмът за обратно начисляване на ДДС, т. е данъкът се начислява и дължи от получателя, а не от доставчика, то с осчетоводяването и декларирането на фактурата, респективно съответния протокол, ответникът се задължава пред НАП за заплащането му. Също така не е съобразено, че справка-декларация по ДДС се подава до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася същата, т. е. справката-декларация за м. октомври следва да се подаде до 14-ти ноември, а регистърът "Дневник на покупките" се изготвя и в него се отразяват получените данъчни документи най-късно до третия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени. В конкретния случай ответникът е подал справката и съответните регистри за м. октомври в НАП на 11.11.2015 г., който момент следва датите на кантарните бележки. На последно място е нужно да се отбележи, че отразяването на задължението на ответника по процесната фактура в собствената му аналитична оборотна ведомост към 31.12.2015 г., въз основа на която се съставя балансът и съответно - годишният финансов отчет, констатирано и към момента на изготвяне на заключението по назначената по делото ССЕ, съставлява самостоятелен и достатъчен аргумент за основателността на исковата претенция, тъй като съвпадащите счетоводни отразявания на ищеца и ответника относно спорното вземане сами по себе си доказват неговото съществуване. В тази насока са и данните за липса на корекция на обявените обстоятелства, касаещи процесната фактура, пред органа по приходите. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде касирано, и предвид липсата на необходимост от извършване /повтаряне/ на съдопроизводствени действия по см. на чл. 293, ал. 3 ГПК следва да бъде постановено решение по същество, с което предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ да бъде изцяло уважен, ведно с акцесорните претенции за лихви. Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на касатора следва да се присъдят сторените от него разноски пред всички инстанции, доказани в размер на 14 151 лв. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение