Решение № 11219 от 5.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4350/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Националната агенция за приходите, чрез гл. юрк. Ц. Овнарски, срещу решение 592 от 04.02.2021 г., постановено по адм. д. 1646/2020 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), в частта, с която е уважен искът на Рам Комерс ООД за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ в размер на 1 260 лв. за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД 16579/2018 г. по описа на Софийски районен съд за обжалване на Наказателно постановление (НП) 348294-F377528 от 06.08.2018 г. на директора на дирекция Средни данъкоплатци и осигурители при ТД на НАП София. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, в оспорваната част, като постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че доказателствата за договорено и платено адвокатско възнаграждение пред Софийски районен съд са представени едва в производството пред административния съд по ЗОДОВ. Твърди се, че така заявената искова претенция не представлява реално претърпяна вреда в следствие на обжалваното НП. Неправилна, според касатора, е извършената от съда преценка, че са налице всички изискуеми предпоставки за основателността на иска в сочената част. Моли за отмяната на съдебно решение, в оспорваната част и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена тази искова претенция. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за касационното производство. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от гл. юрк. Овнарски. Ответникът - Рам Комерс ООД, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Редовно призован за съдебно заседание, ответникът се представлява от адв. Черпоков. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението, в обжалваната част, на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е уважил иска на Рам Комерс ООД срещу Национална агенция за приходите за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е осъдил НАП да заплати на ищеца сумата от 1 890 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди във връзка със заплатен адвокатски хонорар, ведно със законните последици. Претенцията за имуществени вреди е във връзка с отмененото НП 348294-F377528 от 06.08.2018 г. на директора на дирекция Средни данъкоплатци и осигурители при ТД на НАП София. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след обсъждане на събраните по делото доказателства е стигнал до извода, че така предявеният иск е доказан и основателен. Съобразил е, че по делото безспорно е установено обстоятелството, че НП, с което на дружеството е наложена имуществена санкция от 6000 лв., е отменено с решение от 18.03.2019 г. по НАХД 16579/2018 г. по описа на Софийски районен съд, което решение е оставено в сила с решение 6607 от 07.11.2019 г. по КНАХД 5210/2019 г. по описа на АССГ. Съдът е приел за доказано, че в производството пред районния съд дружеството е платило адвокатско възнаграждение в размер на 1260 лв. без ДДС и 630 лв. в производството пред административния съд. Предвид тези обстоятелства първоинстанционният съд е счел, че безспорно претърпяната от дружеството вреда е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с незаконосъобразното НП. Изложил е мотивирани съображения относно размера на заплатеното адвокатско възнаграждение, като е приел, че същото е съразмерно. Решението е правилно, в оспорваната част. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: 1/ незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган; 2/ настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; 3/ пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. В конкретната хипотеза се претендират имуществени вреди - заплатено платеното адвокатско възнаграждение, от отменен незаконосъобразен административен акт. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за липсата на предпоставки на чл. 1 ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. В настоящия случай, НП е издадено от административен орган в изпълнение на нормативно възложени задължения, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл, този акт е властнически такъв, издаден в резултат от санкционна административна дейност. Субективното право на обезщетение е възникнало, защото вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административния орган чл. 4 ЗОДОВ. Необосновано касационният жалбоподател твърди, че разноските за адвокат нямат характер на претърпени вреди по смисъла на материалноправната разпоредба на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съобразно ТР 1 от 15 март 2017 г. по т.д. 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в този тълкувателен акт, който е задължителен за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл.1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Безспорно е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено НП, с влязло в сила решение и правилно е прието, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Касаторът твърди че по делото не били доказани втората и третата предпоставка от сложния фактически състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ претърпяна вреда и пряка причинно-следствена връзка между отменения акт и настъпилите вреди. Изложените съображения са неоснователни. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи в резултат на което мотивирано е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доводите на процесуалния представител на НАП, че не е извършено плащане на адвокатското възнаграждение също са неоснователни. В тази връзка съобразно т. 1 от Тълкувателно решение 6/2012 г. по Тълкувателно дело 6/ 2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Договорът за правна защита и съдействие е сключен именно по отношение на услугата по процесуално представителство и защита по НАХД 16579/2018 г. по описа на Софийския районен съд. Представени са доказателства за уговорената и заплатена по банков сума от 1260 лв. без ДДС, представляваща адвокатския хонорар. В рамките на договорните отношения между адвоката и клиента с предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА), адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Необосновани са твърденията на процесуалния представител на НАП, че не е доказано по безспорен начин дали е изплатено адвокатското възнаграждение, както и възраженията относно неговия размер. По делото безспорно е установено, че лицето е било надлежно представлявано от адвокат в производството пред районния съд. От представените в производството по ЗОДОВ договор за правна защита и съдействие, ведно с доказателства за осъщественото плащане на хонорара, е доказано от ищеца реалното заплащане на адвокатския хонорар. Видно от датата на приложеното по делото преводно нареждане - 08.02.2019 г. преводът е извършен след приключването на производство по делото, но в рамките на изрично предвидения в договора срок и преди постановяване на съдебното решение. На последно място, едва с касационната си жалба касаторът прави възражение относно евентуално нередовно воденото счетоводство на дружество, което е недопустимо. В заключение, настоящият състав намира, че ищецът като носител на доказателствената тежест, е доказал в рамките на настоящото дело, че реално е направил плащане на адвокатски хонорар в размер на 1260 лв. без ДДС в производството пред районния съд, който се явява претърпяна вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е във връзка с отмененото НП. Поради тези съображения решението, в обжалваната част, като допустимо, валидно и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на разноски за касационната инстанция е основателно и следва да бъде уважено в пълен размер. Съобразно представените договор за правна защита и съдействие 5 от 08.10.2021 г., сумата от 320 лв. е била заплатена по банков път и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати същата сума като съдебни разноски за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Трето отделение,