Решение № 233 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13330/2017 г.

Решение № 233 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13330/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директор Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Варна срещу решение № 1472 от 7.08.2017 г. по адм. д. № 2898/2015 г. на Административен съд Варна, В ЧАСТТА с която е отменен Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МД-АУ-336/29.04.2015 г. в частта, с която на "Анонс 94" АД е определено задължение за такса битови отпадъци (ТБО) в размер на 911, 66 лева главница и лихва – 61, 41 лева, общо 973,07 лева и В ЧАСТТА с която е осъдена Община Варна да заплати на "Анонс 94" АД, разноски по делото в размер на 191, 91 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че за да възникне задължението за ТБО не е достатъчно общината да предоставя услугата, а е необходимо лицето да я е ползвало. Неправилно съдът е приел, че ответникът не е представил доказателства за реалното ползване на услугите на територията на района, в който попада процесният имот. Игнорирайки императивния характер на относимите законови разпоредби, съдът в противоречие с материалния закон е приел, че ТБО не се дължи тъй като дружеството има сключен договор с "Паркстрой – Златни пясъци" ООД за поддържане чистотата на района на процесния имот. Иска се отмяна на оспорваното решение в обжалваната му част и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата на дружеството против АУЗД, в частта му относно установените задължения за ТБО и съответните лихви. Претендират се разноски. Ответникът – "Анонс 94" АД чрез представляващия го В. Йотов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: За да отмени АУЗД в частта, с която на "Анонс 94" АД е определено задължение за ТБО в размер на 911, 66 лева главница и лихва – 61, 41 лева, общо 973, 07 лева, съставът на АС Варна е установил следното: По силата на договор за продажба на сграда "Кабелна телевизия", от 10.01.2000 г., вх. рег. № 5029/31.05.2000 г., сключен между Министъра на икономиката от една страна и "Анонс 94" АД гр. София, дружеството купувач придобива правото на собственост върху обект - обособена част от "Златни пясъци" Варна, СГРАДА "КАБЕЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ" със ЗП 448 кв. м. и прилежащ терен от 3582 кв. м., представляващ парцел ІІІ, кв. 25 по ЗРП на КК "Златни пясъци " при граници на прилежащия терен: на север - автомобилен път; на юг - парцел VІ, кв. 25; на изток - автомобилен път; на запад - парцел ІІ в кв. 25. Дружеството собственик е подало декларация вх. № М5400446/21.04.2000 г. съгласно чл. 17 от ЗМДТ с отчетна стойност на сградата 42500 лв. и на земята 191260. 00 лв. С декларация № 0306009944/18.06.2010 г. по реда на чл. 14 от ЗМДТ декларира собственост върху недвижим имот -масивна сграда със СП 448 кв. м. и земя прилежащ терен 3582 кв. м. като в частта на таблица № 3 за конструкция на сградата е попълнил графа 16 "МЗ". С АУЗД №МД-АУ-336 от 29.04.2015 г., с който на "Анонс 94" АД е определено задължение за 2014 г. ДНИ в размер на 751. 30 лв. и дължимата лихва и такса "битови отпадъци" в размер от 911. 66 лв. и дължимата лихва. С Решение № МД-РШ-016/23.07.2015 г., директорът на дирекция "МД" при община Варна счел жалбата на дружеството за неоснователна. По делото е представен Договор за поддръжка на общата инфраструктура на в КК "Златни пясъци" № 151/23.04.2001 г., сключен между "Паркстрой – Златни пясъци" ООД от една страна и "Анонс 94" АД, с предмет: уреждане на взаимоотношенията между страните, първата страна, като собственик на инфраструктурни съоръжения и инсталации, терени за озеленяване, както и извършваща обща за всички собственици дейности (сметосъбиране и сметоизвозване и др. такива) в КК "Златни пясъци" и втората страна като собственик на недвижим имот, находящ се на територията на курорт "Златни пясъци" относно ползването на общата инфраструктура на територията на курорта. От съдържанието на писмо № 21115/22.12.2015 г., съдът е установил, че дъщерното дружество "Паркстрой – Златни пясъци" ООД извършва сметопочистване на територията на комплекса на алеите, тротоарите, зелените площи и другите части за общо ползване, тъй като това се налагало обективно като част от поддържането на общата инфраструктура на територията на комплекса, потвърждава че има сключени договори с отделните собственици на имота са същата дейност. Съдът е констатирал, че през летния туристически сезон дъщерното дружество "Паркстрой – Златни пясъци" ООД е организирало и извършило почистване и извозване на отпадъците, като задължението му за поддържането на обектите е по силата на договорите, сключени със собствениците. В допълнително уточняващо писмо № 9537/12.06.2017 г., изпратено от "Паркстрой – Златни пясъци" ООД се сочи, че осъществяваната от дружеството дейност по почистване и извозване на отпадъци на територията на КК "Златни пясъци" обхваща и територията между хотелите "Мелия Гранд Ермитаж" и "Явор". Това е районът, най-близко до местоположението на обект "Кабелна телевизия", собственост на "Анонс 94". Съгласно договор № Д-9200/7852/02.11.1999 г. за концесия, сключен между община Варна в качеството на концедент и "АДИАН" ООД като концесионер на последния се дава разрешение да извършва дейността по поддържането на чистотата на територията на район "Приморски" при община Варна, включваща събирането, извозването на битовите отпадъци и почистването на териториите за обществено ползване (улици, булеварди, площади, тревни площи, подлези, пространства между, жилищните сгради, канали и др.) в границите на района. Със Заповед № 3918/30.10.2013 г. кметът на община Варна определя границите на районите, в които през 2014 г. организира услугите по: 1. Сметосъбиране и сметоизвозване; 2. Обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения (обезвреждане се извършва в завода за ТБО в с. Езерово и/или в депо до с. Въглен) и 3. Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по райони. В границите на район "Приморски" е посочен и КК "Златни пясъци". Определена е и честотата на сметоизвозване за съответния тип съдове за сметосъбиране, като изрично е отбелязано "в курортните комплекси през летния период - ежедневно трикратно, в т. ч. един път през нощните часове". Неразделна част от договора за концесия са приложенията от № 1 до № 6, като в Приложение № 4 за дейностите по поддържане на чистотата на територията на район "Приморски" на позиция "подрайон "Златни пясъци" дейността "сметопочистване" е изразена само в уборка ежедневно. Представени са приемо - предавателни протоколи съответно за периода от м. март до м. декември 2014 г., както и задания № 2; № 4; № 3. Протоколите са типови и съдържат отчетни количествени данни за: събиране и транспортиране на битови отпадъци до депо за обезвреждане; почистване на улични платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места предназначени за обществено ползване съгласно Задание № 1 и Задание № 2.; извозване на смесени отпадъци съгл. Задание № 3; почистване (уборка) на градинки съгл. Задание № 4. Посочени са количество и цена; Във всички протоколи е посочено, че се издават на основание Договор № Д-9200/7852/02.11.1999 г. За да отмени АУЗД в частта му относно определените задължения за ТБО, първоинстанционният съд е формирал решаващ извод за постановяване на акта от компетентен орган, в нормативно предписаната форма, при спазване на процесуалните правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби. Съдът е приел, че съдържанието на представените приемо - предавателни протоколи по никакъв начин не може да бъде обвързано с имота на оспорващото дружество. Отчетните данни, записани в тези протоколи по никакъв начин не могат да установят причинна връзка с престирана от община Варна услуга по сметосъбиране, и сметоизвозване на територията на КК "Златни пясъци", още по-малко - такава да е доставена точно за имота на оспорващото дружество. Според съда представените по делото задания не съдържат данни, сочещи на реално извършени конкретни дейности и услуги, за конкретни територии, още по-малко - за конкретния имот в т. ч. и тези по поддържане на чистотата на територии за обществено ползване. Дължимостта на такса за ползване на депо и поддържане на чистота на територията за обществено ползване, когато не е организирано сметосъбиране и сметоизвозване, не означава, че ТБО за посочени две услуги се събират поради принадлежност на имота към населеното място. Първоинстанционният съдебен състав е обосновал извод за недължимост на таксата битови отпадъци поради недоказаност на реално предоставяне на услугата в района на имота. Според съда в процесния АУЗД компетентният орган не е диференцирал формирания размер на ТБО по компоненти съгл. чл. 62 ЗМДТ и няма яснота кои от компонентите са включени. Решението е неправилно. За разлика от задължението за данък върху недвижимите имоти, таксата битови отпадъци е вземане, което е дължимо при реално предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, а когато има депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, се събира и такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депата, респективно съоръженията. Това означава, че за да бъде начислена такса битови отпадъци, следва да бъде установен фактът на действително извършени дейности по горепосочените услуги, респективно наличието на депо или друго съоръжение за обезвреждане на битови отпадъци (чл. 62 и чл. 71 ЗМДТ – в приложимата редакция). Ако такива доказателства липсват, се налага изводът, че такса за услугите не следва да бъде заплащана. В случая събраните по делото доказателства са достатъчни, за да се изведе обосновано заключение, че процесните услуги са извършвани на територията, в която се намира имотът на дружеството. Услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения не са обвързани с конкретен имот, а целта на тяхното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община/район, свързани с поддържане на чистотата на териториите и обезвреждането на отпадъците, генерирани от жизнената дейност на населението и от съответните имоти на територията й. Без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тези два вида услуги е обстоятелството дали имотът генерира битови отпадъци и в какъв размер. Не се спори между страните, а и от представения по делото договор за покупко – продажба на процесния имот се установява, че последният се намира на територията на КК "Златни пясъци" (парцел III, кв. 25 по ЗРП на КК "Златни пясъци") в близост до хотели Явор, Палма Парк и Мелиа Гранд хотел Ермитаж (съгласно схемата, приложена на л. 235 от първоинстанционното дело). Със Заповед № 3918/30.10.2013 г. на кмета на Община Варна, в съответствие с чл. 63, ал. 2 ЗМДТ (в приложимата редакция преди изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) са определени границите на районите и видът на предлаганите услуги в съответния район за 2014 година. Видно от съдържанието на посочената заповед в границите на район "Приморски" е включен КК "Златни пясъци", където безспорно с намира и имотът на дружеството. В заповедта изрично е посочено, че и трите вида услуги по чл. 71 ЗМДТ се предоставят в границите на цитираните райони. В представените по делото задания и приемо-предавателни протоколи относими към релевантния период се съдържат достатъчно данни за реално предоставяне на услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Действително в заданието са упоменати предимно наименованията на хотелите, около които са предоставяни услугите, вкл. пешеходната зона около тях, но също така изрично са посочени и второстепенните алеи, подходите към и около хотели и заведения, други стълби, паркинги и др. Доколкото имотът на дружеството попада в близост до хотелите (и граничи с пешеходните зони около тях) изрично включени в заданието, за които е отразено да са предоставени посочените услуги и с оглед факта, че в заданието изрично са включени и останалите второстепенните алеи, подходите към и около хотели и заведения, други стълби, паркинги и др., настоящият съдебен състав приема, че безспорно се установява предоставянето на двата вида услуги по отношение на процесния имот. От доказателствата по делото безспорно се установява, че за 2014 г., Община Варна е ползвала депо за обезвреждане на битови отпадъци, а именно депото на Община Аксаково в с. Въглен. В случая не са установени по никакъв начин обстоятелства по чл. 71, т. 3 ЗМДТ, при които таксата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци не се дължи, когато няма такива. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, се налага изводът, че на територията на Община Варна съществува депо за битови отпадъци, което е функциониращо и битовите отпадъци, включително от района, в който се намира имотът на дружеството, се извозват и разтоварват. По смисъла на закона за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци не се събира такса само тогава, когато няма такива, като заплащането не е обвързано от използването му, а от наличието на депо. След като на територията на Община Варна съществува депо за битови отпадъци, което е функциониращо, то изключението по чл. 71, т. 3 ЗМДТ не може да намери приложение. Обстоятелството, че не са посочени отделни конкретни стойности на трите вида услуги, а е посочената само общата стойност на ТБО не води до материална незаконосъобразност на АУЗД само на това основание. Съдът с оглед задължението му по чл. 160, ал. 1 ДОПК, следва да реши спора по същество. Доколкото в акта на решаващия орган е посочена отчетната стойност на процесния нежилищни имоти (сграда 42500 лева и земя – 191 260 лева), а размерът на таксата в промили за всяка отделна услуга е посочен в чл. 18, т. 2 от Приложение № 1 към Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна (в приложимата редакция), е въпрос на прости математически изчисления да се определи конкретния размер на таксата за всяка от трите услуги за процесния период. В случая в първоинстанционното производство е приета и неоспорена от страните съдебно счетоводна експертиза, която потвърждава констатациите на административния орган. Поради това, при доказана в настоящия казус престация на услугите, са налице предпоставките за начисляване на суми за ТБО в тежест на собственика на недвижимия имот. Като е приел обратното първоинстанционният съд необосновано и в нарушение на материалния закон е отменил АУЗД в процесната част. По изложените съображения, обжалваното решение, в оспорваната му част, следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да се отхвърли жалбата на "Анонс 94" АД против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МД-АУ-336/29.04.2015 г. в частта, с която на "Анонс 94" АД е определено задължение за такса битови отпадъци в размер на 911, 66 лева главница и лихва – 61, 41 лева, общо 973, 07 лева. Решението следва да бъде отменено и в частта относно присъдените по делото разноски с оглед акцесорния им характер. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати касатора сумата от 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение