Решение № 401 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14701/2011 г.

Решение № 401 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14701/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 257 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "КМК" ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Факия, община Средец, област Бургас, подадена чрез управителя Динка Узунова против бездействие на министъра на земеделието и храните по оспорване на заповед № 01-РД/1387/31.05.2010 г. на директора на ДФ "Земеделие". В жалбата, в съдебно заседание чрез двамата управители на дружеството Динка Узунова и Желязко Неделчев и с писмени бележки се твърди, че е бил оспорен мълчаливият отказ на министъра за произнасяне по горепосочената заповед, но това дело е прекратено, поради пропускане на преклузивните срокове за обжалване на мълчаливия отказ на министъра. С оглед на това настоящото дело е заведено на основание чл. 257 от АПК, касаещ бездействието на административния орган да изпълни пряко произтичащи задължения от текста на чл. 9 АПК - административният орган е длъжен да започне, да проведе и да приключи административното производство по обжалване на заповед. Жалбоподателите молят Върховния административен съд да отмени оспореното бездействие и да осъди министъра на земеделието и храните да проведе административно производство по оспорване на посочената заповед. В писмените бележки е релевирано искане да се задължи ответния министър да отмени заповед № 01-РД/1387/31.05.2010 г. на директора на ДФ "Земеделие" на основание чл. 99, т. 2, 3 и 6 от АПК и се претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на земеделието и храните оспорва жалбата чрез упълномощен юрк. Цончовска, която с придружителното писмо, с което е изпратена преписката в съда, и в съдебно заседание пледира за оставяне жалбата без разглеждане, като недопустима, защото с предходни съдебни актове съдът се е произнесъл по обжалването на заповедта на ДФ "Земеделие", която е влязла в сила. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез упълномощен юрк. Салкова, изразява становище в съдебно заседание и с писмени бележки за недопустимост и неоснователност на жалбата, тъй като в случая няма неоснователно бездействие по чл. 257 от АПК и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като прецени доказателствата по делото, разгледани поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна: Страните не спорят помежду си относно обстоятелствата, че със заповед № 01-РД/1387 от 31.05.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е отказано финансиране по заявлението за подпомагане по мярка "Разнообразие към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., подадено от "КМК" ЕООД. Тази заповед е оспорена по административен ред пред министъра на земеделието и храните с жалба, получена в министерството на 29.06.2010 г. Сезираният министър не се е произнесъл и жалбоподателят е предявил жалба против мълчаливия отказ на министъра и против заповедта на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С влезли в сила определения е прието, че оспорването е просрочено и е преценено, че не са налице основанията на чл. 161 от АПК за възстановяване на срока за оспорване. С определение № 11337 от 12.09.2011 г., постановено от Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. д. № 10806/2011 г., е оставено в сила определение № 3519 от 27.06.2011 г. на Административен съд София - град, второ отделение, по адм. д. № 7404/2010 г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за възстановяване на срока за обжалване. Съобразно съдържанието на жалбата, по която е образувано настоящото дело, предмет на настоящия правен спор е оспорване неоснователно бездействие на министъра на земеделието и храните по реда на чл. 257 от АПК, който според жалбоподателя е следвало да образува и проведе административно производство по жалбата му срещу горепосочената заповед на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". При така изяснената фактическа обстановка, съдът счита, че жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - оспорващият се позовава на нормата на чл. 257 от АПК, в която хипотеза оспорването е безсрочно. Дали в случая действително е налице твърдяното незаконосъобразно бездействие е въпрос на основателност, а не на допустимост на жалбата. По възражението на ответниците за недопустимост, поради предходно произнасяне от съда по същия въпрос, решаващият съдебен състав счита, че е неоснователно. В определение № 11337 от 12.09.2011 г., постановено от Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. д. № 10806/2011 г. е вписано следното: "Неоснователно е релевираното в частната жалба възражение, че съдът е следвало да разгледа жалбата като такава против бездействие на администрацията в хипотезата на чл. 257 от АПК. На първо място както в началната жалба, така и в уточнението й, след оставянето й без движение, липсва каквото и да е подобно твърдение и искане. Такова не може да бъде извлечено нито от обстоятелствената част на жалбата и уточняваща я молба от 12.11.2010 г., нито от петитумите в същите, дори и при най-широко тълкуване на същите. Освен това в хипотезата на оспорване по административен ред, непроизнасянето на горестоящия орган не може да бъде приравнено нито на мълчалив отказ, нито на бездействие по смисъла на чл. 257 от АПК. В последния случай защитата е за фактически действия, като от обхвата на чл. 257 са изключени волеизявленията, в това число и тези на горестоящ контролен орган. Фактическите действия следва да произтичат пряко от правната норма, а не да са опосредени от каквото и да е волеизявление." Следователно обсъждането на твърдяното бездействие е само в мотивите на цитираното определение и съдът не се е произнесъл по него в диспозитива на определението си. Следва да се има предвид и обстоятелството, че соченото от жалбоподателя бездействие е било инвокирано в частната му жалба срещу определението по възстановяване на пропуснат срок за обжалване и е бил извън рамките на спора относно този срок. С оглед на това решаващият съдебен състав намира, че в конкретната хипотеза не са налице основанията, визирани в чл. 159, т. 6 и т. 7 от АПК. По отношение подсъдността на този вид административни дела, съдът констатира, че съдебната практика не е единна, но счита, че процесният правен спор е подсъден като първа инстанция на Върховния административен съд, съобразно нормата на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК, към която препраща текстът на чл. 257, ал. 1 от АПК, в какъвто смисъл са определенията на петчленни състави на Върховния административен съд по административни дела № 2478/2010 г., № 14449/2009 г. и № 14407/2008 г., постановени по спорове за подсъдност. Разгледана по същество жалбата на "КМК" ЕООД е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Твърдението на жалбоподателя е, че министърът на земеделието и храните е осъществил неоснователно бездействие по оспорването на заповед № 01-РД/1387 от 31.05.2010 г., издадена от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Настоящият съдебен състав счита, че в случая не е налице незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 257 от АПК, защото по силата на чл. 97, ал. 1 от АПК при обжалване по административен ред горестоящият административен орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти или отхвърля жалбата или протеста. В нормата на чл. 88, ал. 1 и ал. 2 от АПК законодателят е регламентирал произнасяне с акт за прекратяване на производството. Тоест и в двете хипотези - решение или акт за прекратяване, компетентният орган се произнася с волеизявление, което е правен акт, а не фактическо действие. Сочените от жалбоподателя фактически действия по образуване и провеждане на административно производство съставляват част от процедурата, която се осъществява пред административния орган и като такива те в съвкупността си образуват административно- производствените правила, за спазването на които съдът извършва проверка при контрола за законосъобразност по реда на чл. 146, т. 3 от АПК на административния акт, с който приключва съответната административна процедура. Следва да се има предвид и обстоятелството, че правата и интересите на жалбоподателя се засягат от акта, с който се е произнесъл или не се е произнесъл горестоящият административен орган, а не от предхождащите го действия, които в настоящия случай нямат самостоятелно значение. Твърдяното от жалбоподателя неизпълнение на фактически действия не произтича директно от правна норма, каквото е изискването на чл. 257 от АПК, а е опосредено от издаване на административен акт, който изключва приложението на посочената правна норма. Искането на жалбоподателя е да бъде осъден министъра на земеделието и храните да образува и проведе административно производство, което искане е без правно основание, доколкото в Глава Шеста от АПК, озаглавена "Оспорване на административни актове по административен ред" не са регламентирани конкретни задължения за горестоящия административен орган за образуване и провеждане на производство. Това е така, защото в горепосочената глава от АПК се съдържат три текста - чл. 94, чл. 95 и чл. 96 от АПК, които имат диспозитивен характер и се осъществяват, ако компетентният орган прецени, че е необходимо в конкретния казус. Следователно в случая не е налице задължение, предвидено в императивна правна норма, неизпълнението на което да съставлява фактическо бездействие, в какъвто смисъл е изискването на законодателя за да се приложи разпоредбата на чл. 257 от АПК. Относно включените в жалбата оплаквания за липса на образователен ценз на лицето, заемащо длъжността изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" към датата на издаване на заповед № 01-РД/1387 от 31.05.2010 г., съдът счита, че не следва да се обсъждат в това производство, защото са неотносими към предмета на спора - оспорване бездействие на министъра на земеделието и храните. Настоящият съдебен състав констатира, че в писмените бележки, представени след даване ход на делото по същество, жалбоподателят е въвел ново искане - за възобновяване на административното производство, като се е позовал на чл. 99, т. 2, 3 и 6 от АПК. Посочената норма не е приложима към оспорването на твърдяното бездействие и обсъждането й е недопустимо, доколкото жалбоподателят не е правил искане пред министъра на земеделието и горите по реда на чл. 99 и сл. от АПК за възобновяване на административно производство. С оглед изхода на спора претенцията на "КМК" ЕООД за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника Държавен фонд "Земеделие" претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определен съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание на горното Върховният административен съд, четвърто отделение,