Решение № 2241 от 26.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10255/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от ЕТ Стар ИГП-В. Прошева , подадена чрез упълномощения представител адв.Й. Петелов. Жалбата е срещу решение 4390 от 03.07.2023г., постановено по адм. дело 9964/2022г. от Административен съд София - град. С него е отхвърлена жалбата на ЕТ Стар ИГП-В. Прошева против заповед РВЕ22-РД09-243/17.10.2022г. на кмета на район Възраждане , Столична община. С тази заповед на основание чл.65 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е наредено да се изземе имот общинска собственост, представляващ сграда с идентификатор 68134.301.267.3 с площ 31,51 кв.м., находящ се в гр. София, район [район], [улица]. С касационната жалба се твърди неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяната му, както и отмяна на заповед РВЕ22-РД09-243/17.10.2022г. Ответникът кметът на район Възраждане , Столична община, не изразява становище по подадената касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните основания за отмяна на съдебното решение, поради което предлага същото да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд София - град е било образувано по жалба на настоящия касатор срещу заповед РВЕ22-РД09-243/17.10.2022г. на кмета на район Възраждане , Столична община. С нея на основание чл.65 от ЗОС, чл.46, т.3 от ЗМСМА и чл.27 от Наредбата за общинската собственост е наредено да се изземе имот общинска собственост, представляващ сграда с идентификатор 68134.301.267.3 с площ 31,51 кв.м., находящ се в гр. София, район [район], [улица]. С обжалваното решение 4390 от 03.07.2023г., постановено по адм. дело 9964/2022г. административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на законоустановената форма. Съдът е счел, че при издаване на заповедта няма допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е приел също, че процесната заповед е издадена и при наличието на материалноправните предпоставки на чл.65, ал.1 от ЗОС. В тази насока съдът е изложил мотиви, че от страна на жалбоподателя не се оспорва, че процесният имота е общинска собственост. Административният съд е приел, че е налице и другото необходимо условие за издаване на заповед за изземване на общински недвижим имот, а именно същият се ползва без правно основание. В тази връзка е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че договорът за наем е продължен за неопределено време поради това, че кметът на район Възраждане , Столична община, не се е противопоставил на ползването, след изтичане на срока на договора и предвид сключения анекс от 27.05.2020г., с който едноличният търговец е освободен от заплащане на два месечни наема във връзка с обявеното извънредно положение за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. Съдът се е мотивирал, че с клауза в договора, записана в чл.3, наемодателят се е противопоставил на възможността след изтичане на срока на договора по чл.2 /седем години/ договорът да се преобразува в безсрочен. За това, че заповедта не е връчена лично на жалбоподателя и че жалбоподателят не е участвал лично в административното производство, административният съд е изложил мотиви защо нарушение на чл.26 от АПК не е основание за отмяна на оспорения акт. Съдът не е установил и нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл.6 от АПК. Обжалваното решение е правилно. След като е описал и обсъдил фактическата обстановка по делото, съдът е изложил мотиви, въз основа на които е стигнал до обосновани правни изводи за наличието на кумулативно зададените с разпоредбата на чл.65, ал.1 от ЗОС предпоставки, като е установил, че имотът предмет на заповедта за изземване е общинска собственост и че същият се държи от лице, което няма правно основание за това. По делото е установено, а и не е било спорно между страните, че процесният имот, представляващ сграда с идентификатор 68134.301.267.3 с площ 31,51 кв.м., находящ се в гр. София, район [район], [улица], е частна общинска собственост. В същото време не е представен действащ договор за наем, сключен между общината и ЕТ Стар ИГП-В. Прошева . Противно на твърдяното с касационната жалба, договорът за наем от 04.04.2013г., сключен между район Възраждане , Столична община, и ЕТ Стар ИГП-В. Прошева , не представлява действащ такъв, тъй като действието му не е продължено и същият не се е превърнал в безсрочен. В чл.2 от договора е посочено, че договорът се сключва за срок от седем години и влиза в сила от датата на подписването и въвод във владение с протокол. В случая фактическото предаване на имота е осъществено на 08.04.2013г., за което е съставен протокол. Следователно и срокът на договора е изтекъл на 08.04.2020г. Неоснователно се твърди от касатораът, че действието на договора е продължено, тъй като след посочената по-горе дата общината не се противопоставя на ползването на имота, както и на получаването на наемната цена. В чл.3 на договора изрично е посочено, че ползването на имота без противопоставяне от страна на наемодателя след изтичане на срока на договора по чл.2 не преобразува договора в безсрочен и наемателят е съгласен да не се прилага чл.236 от ЗЗД, поради което след изтичане на срока, договорът се прекратява, а имотът до освобождаването му се ползва на отпаднало правно основание. Наемателят е бил наясно за тази клауза още с подписването на договора. Затова и няма основание да твърди, че същият се е превърнал в безсрочен - самият той /наемателят/ се е съгласил на условието, че договорът не може да се преобразува в безсрочен. Цитираният в касационната жалба анекс към договора за наем от 04.04.2013г., с който наемателят е освободен временно за два месеца от задължението да плаща определения наем, само за времето на обявеното от Народното събрание извънредно положение за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., не променя горния извод. Напротив, тъй като в анекса изрично е записано, че всички останали клаузи на наемния договор остават непроменени за наемателя, следва да е ясно, че чл.3 от договора остава същия. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за липса на кумулативнтите изисквания по чл. 65, ал.1 от ЗОС. Правилно Административен съд София - град е приел, че за упражняване на законовото правомощие от кмета на район Възраждане , Столична община, е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: недвижим имот, който да е общинска собственост и осъществяване на владение или държане от трето лице върху този имот без основание, които предпоставки са доказани в настоящето производство. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за допуснато нарушение на чл.18а от АПК. С разпоредбата на чл.18а, ал.9 от АПК е регламентирано, че когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. А с разпоредбата на чл.18а, ал.10 от АПК е предвидено, че когато съобщаването в производството пред административния орган не може да бъде извършено по реда на предходните алинеи, съобщението се поставя на таблото за обявления или в Интернет страницата на съответния орган за срок, не по-кратък от 7 дни, след изтичането на който съобщението се смята за връчено. В случая както заповедта, така и предшестващата я покана за доброволно освобождаване на имота, не са връчени лично, тъй като жалбоподателката е отказала да ги получи. Административният орган законосъобразно е изпълнил процедурата, регламентирана в разпоредбата на чл.18а, ал.10 от АПК, като е извършено съобщаването чрез залепяне на таблото за обявления на район Възраждане , Столична община. Следователно страната се счита за редовно уведомена предвид законовата презумпция, съгласно която документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. При тези констатации настоящият състав приема, че правилно административният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. С поканата за доброволно освобождаване на имота касаторът е уведемен, че ако не освободи имота, той ще се изземе принудително по чл.65 от ЗОС. По този начин административният орган е изпълнил задълженията си по чл.26, ал.1 от АПК за уведомяване на заинтересованото лице за започване на административното производство по издаване на административния акт. Още повече, че и в съдебното производство страната е могла да заяви всичките си възражения. По този начин нарушение на чл.26, ал.1 от АПК не се и отразява върху правилността на самия административен акт. По изложените мотиви обжалваното решение е правилно и затова то следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 на изр. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,