Решение № 9137 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3146/2013 г.

Решение № 9137 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3146/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" /сега дирекция "ОДОП"/ - гр. Варна при ЦУ на НАП, срещу решение № 2967 от 10.12.2012 г., постановено по адм. дело № 3166/2012 г. на Административен съд - Варна, VIII състав, в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 03251200016/9.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 419/2.08.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Ив Стар" ЕООД, в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури издадени от "Никоми трейдинг груп" ЕООД, "Лавин" ЕООД и "Ем Ай" ЕООД, за данъчни периоди от м. 11.2007 г. до м. 11.2008 г. включително са установени задължения за ДДС общо в размер на 106 598,30 лв. и лихви 49888,94 лв., от които по периоди и в размер, както следва: За м. 11.2007 г. - 5272,27 лв., за внасяне 5272,27 лв. и лихви 2793,35 лв; за м. 12.2007 г. - 4653,55 лв; за м. 01.2008 г. - 4110,35 лв., за внасяне 8763,90 лв. и лихви 4532,92 лв; за м. 02.2008 г. - 30786,37 лв., за внасяне 30786,37 лв. и лихви 15166,76 лв.; за м. 03.2008 г. - 18787,34 лв., за внасяне 18787,34 лв. и лихви 9015,44 лв.; за м. 04.2008 г. - 12270,93 лв., за внасяне 12270,93 лв. и лихви 5736,20 лв.; за м. 05.2008 г. - 18082,13 лв.; за м. 06.2008 г. - 2336,57 лв.; за м. 07.2008 г. - 679,90 лв.; за м. 08.2008 г. - за внасяне 21098,60 лв. лихви 8766,44 лв.; за м. 09.2008 г. - 9610,10 лв., за внасяне 9610,10 лв. и лихви 3874,52 лв.; за м. 10.2008 г. - 8,79 лв. и за м. 11.2008 г. - за внасяне 8,79 лв. и лихви 3,31 лв.; както и в частта по ЗКПО, с която на дружеството са установени следните задължения за корпоративен данък: За 2007 г. - за размера над 456,39 лв. и за лихвите над 2123,36 лв.; за 2008 г. - за размера над 3611,17 лв. и за лихвите над 3766,02 лв.; за 2009 г. - за размера над 159510,02 лв. и за лихвите над 51758,62 лв. и за 2010 г. - 159,17 лв. и лихвите над 11427,76 лева. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението на АДмС - Варна в оспорената част и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърден РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Ив Стар" ЕООД не е изложил становище по касационната и по частната жалба. По делото е постъпила и частна жалба от директора на Д "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу определение № 530/18.01.2013 г. по адм. дело № 3166/2012 г. на АДмС - Варна, с което Дирекция "ОДОП" - Варна е осъдена да заплати на "Ив Стар" ЕООД разноски в размер на 514,94 лева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, в частта относно признатото право на данъчен кредит на дружеството и за неоснователност на жалбата в частта по ЗКПО. Счита за неоснователна частната жалба на Директора на Д "ОУИ" - Варна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: С процесното решение АДмС - Варна е отменил РА № 03251200016/9.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 419/2.08.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Ив Стар" ЕООД, в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури издадени от "Никоми трейдинг груп" ЕООД, "Лавин" ЕООД и "Ем Ай" ЕООД, за данъчни периоди от м. 11.2007 г. до м. 11.2008 г. включително са установени задължения за ДДС общо в размер на 106 598,30 лв. и лихви 49888,94 лв.; както и в частта по ЗКПО, с която на дружеството са установени следните задължения за корпоративен данък: за 2007 г. - за размера над 456,39 лв. и за лихвите над 2123,36 лв; за 2008 г. - за размера над 3611,17 лв. и за лихвите над 3766,02 лв; за 2009 г. - за размера над 159510,02 лв. и за лихвите над 51758,62 лв. и за 2010 г. - 159,17 лв. и лихвите над 11427,76 лева. Административният съд е преценил РА като валиден данъчен акт, но се е обосновал, че при неговото издаване е допуснато нарушение на материалния закон. Съдът в пространните си мотиви е обсъдил приложимите правни норми, анализирал е приложените по делото писмени доказателства, в това число заключението на ССЕ и свидетелските показания. Приел е за доказано, че издадените от "Никоми трейдинг груп" ЕООД, "Лавин" ЕООД и "Ем Ай" ЕООД спорни фактури, с предмет доставки на материали (желязо, тел, пирони, фиксатори, фугираща смес, линеен/коленен фиксатор и др.), аванси и СМР, документират реални облагаеми доставки. Позовал се е и на практика на СЕС. Посочил е в решението си, че след като по делото е установено, че доставчиците и получателят са данъчнозадължени лица; фактурите са издадени от доставчиците и са надлежно декларирани от тях в справките декларации и отчетните регистри по ЗДДС за съответния данъчен период, (с изключение на няколко фактури издадени от "Лавин" ЕООД; фактурите съдържат всички реквизити по чл. 114 от ЗДДС; всички разплащания по фактурите са извършени по банков път; процесните материали и услуги, в т.ч. и платените за тях аванси, са вложени в изпълнение на извършени от жалбоподателя облагаеми доставки и са формирали тяхната себестойност; от страна на органите по приходите не са представени доказателства за наличието на обективни данни обосноваващи знанието на получателя, че сделката е опорочена с измама, и по останалите предпоставки за признаване на правото на приспадане, неправилно с ревизионният акт е отказано правото на данъчен кредит на получателя. В ЧАСТТА ПО ЗКПО: Относно увеличението на финансовия резултат на "Ив стар" ЕООД на основание чл. 26, т. 1 и т. 2, вр. чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО за 2007 г. и 2008 г., съответно със сумите 45 061,55 лв. и 434 428,76 лв., отчетени по с/ка 602 разходи за външни услуги по всички фактури издадени от "Ем Ай" ЕООД - предвид изложените съображения в частта по ЗДДС, а именно, че услугите са реално извършени, резултатът от тях е възникнал, вложени са в последващи услуги, от които дружеството е отчело приход, съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО и извършеното преобразуване на ФР за 2007 г. и 2008 г. в посока увеличение с разходите за тези услуги е незаконосъобразно. Във връзка с преобразуването на ФР на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО за 2008 г., 2009 г. в посока увеличение със сумата 1224,95 лв. за всяка година и за 2010 г. със сумата 1591,72 лв., отчетени по с/ка 603 разходи за амортизации, във връзка с придобит дълготраен актив - мезонет - ревизиращите са приели, че са осчетоводени разходи за амортизации на актив, несвързан с осъществяваната дейност, поради което без основание е намаляван финансовия резултат с тези разходи. Съдът е обсъдил приложимите разпоредби на чл. 26, т. 1 ЗКПО, т. 2 от СС 4 "Отчитане на амортизациите", чл. 59, ал. 1 ЗКПО и чл. 54 ЗКПО. Според съда при издаване на РА приходният орган не се е съобразил с реда за регулиране на финансовия резултат, установен с нормата на чл. 54 ЗКПО, не е съобразил, че независимо, че за периода, за който активите не се ползват е начислявана амортизация, това не е довело до признаване на разходи, водещи до намаляване на финансовия резултат, поради което извършеното с РА увеличение на финансовия резултат с непризнатите разходи за амортизации се явява повторно и незаконосъобразно. В съответствие с мотивите за незаконосъобразното увеличение на ФР на дружеството с разходите по фактурите, издадени от "Ем Ай" ЕООД и с непризнатите разходи за амортизации за придобития мезонет за периода 2008 г., 2009 г. и 2010 г., на основание чл. 160 от ДОПК, съдът е определил основата и размера на дължимия данък по ЗКПО по периоди, както следва: За 2007 г. - вместо определения с РА главница 4962,55 лв. и лихви - 4311,73 лв., съдът е изчислил главница - 456,39 лв. и лихва 2123,36 лв.; за 2008 г. - вместо определения с РА главница 47176,54 лв. и лихви - 18304,73 лв., съдът е изчислил главница - 3611,17 лв. и лихва 3766,02 лв.; за 2009 г. - вместо определения с РА главница 159632,52 лв. и лихви - 55129,19 лв., съдът е изчислил главница - 159510,02 лв. и лихва 51758,62 лв.; за 2010 г. - вместо определения с РА главница 159,17 лв. и лихви - 11473,36 лв., съдът е изчислил главница - 0 лв. и лихва 11427,76 лева. Поради това, съдът е отменил РА в частта по ЗКПО, както следва: за 2007 г. - за размера над 456,39 лв. и за лихвите над 2123,36 лв; за 2008 г. - за размера над 3611,17 лв. и за лихвите над 3766,02 лв; за 2009 г. - за размера над 159510,02 лв. и за лихвите над 51758,62 лв. и за 2010 г. - 159,17 лв. и лихвите над 11427,76 лева. Според съда страните взаимно си дължат разноски, съобразно обжалвания и уважен материален интерес. Приел е, че общо обжалвани са задължения в размер на 457 637,03 лв., жалбата е приета за основателна за сумата 224 983,69 лв., явяваща се разликата между установените с РА задължения 457 637,03 лв. и установените от съда 232 653,34 лева. Спрямо уважената част от жалбата, при претендирани разноски 3220 лв., на жалбоподателя се следват разноски, в размер на 1583,02 лева. За отхвърлената част от жалбата 232 653,34 лв., на ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение 5103,07 лв., или по компенсация в полза на ответната страна съдът е присъдил юрисконсултско възнаграждение в размер на 3520,05 лева. С определение, постановено в производство по чл. 248 ГПК, съдът е осъдил Дирекция "ОДОП" - Варна да заплати на "Ив Стар" ЕООД разноски в размер на 514,94 лева. За да обоснове този резултат, съдът е констатирал, че при изчисляване на разноските неправилно е посочил обжалваните резултати за съответните периоди, вместо размера на обжалваните задължения, поради което погрешно е изчислил разноските. Приел е, че общо обжалваните задължения са в размер на 298 204,93 лв. /а не посочения в решението - 457 637,03 лв./, жалбата е неоснователна за 73 221,24 лв. и основателна за 224 983,69 лева. Предвид горното, съдът е приел, че на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 2429,36 лв. /съразмерно на уважената част от жалбата/, а на ответната страна - юрисконсултско възнаграждение - 1914,42 лв., или по компенсация Дирекция "ОДОП" - Варна следва да заплати на "Ив Стар" ЕООД разноски в размер на 514,94 лева. Решението на АДмС - Варна в обжалваната част е правилно. В частта по ЗДДС: Касаторът твърди, че съдът позовавайки се преди всичко на заключението на ССЕ, необосновано е приел наличието на реално осъществени доставки на стоки и услуги и е обосновал извод за неприложимост в случая на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Настоящият касационен състав преценява като неоснователни възраженията на приходната администрация предвид на следното: Предмет на спора пред АДмС - Варна е отказано право данъчен кредит на "Ив стар" ЕООД през м. 09.2008 г. по фактура № 162/18.09.2008 г., издадена от "Никоми трейдинг груп" ЕООД, с предмет продажба на желязо; за периода 1.11.2007 г. - м. 10.2008 г. по фактури издадени от "Лавин" ЕООД с предмет пирони, тел, фиксатори, фугираща смес, лепила и през периода м. 11.2007 г. - м. 08.2008 г. общо в размер на 95898,04 лв. по 41 бр. фактури издадени от "Ем Ай" ООД за услуги и материали, в т.ч. и аванси. От неоспореното заключение по ССчЕ е видно, че процесните фактури са осчетоводени директно на разход по дебита на с/ка гр. 60 разходи по икономически елементи - материали и външни услуги, дебита на с/ка 4531 ДДС покупки и кредита на с/ка 401 доставчици. В последствие разходите, отразени по дебита на с/ка 60 са отнесени по предназначение за изграждане на съответния обект, в изграждането на който са вложени, като са отнесени по дебита на с/ка 611 разходи за основна дейност по аналитични партиди на съответния обект. Фактурите издадени от "Никоми трейдинг груп" ЕООД общо на стойност 33864,75 лв. са отнесени по с/ка 611 19 - Сън Брийз Ливинг - гр. Бяла. Фактурите издадени от "Лавин" ЕООД на обща стойност 19636,56 лв. са отнесени по с/ка 611 18 - обект "Равда Сан Сий II" - гр. Равда. От фактурите издадени от "Ем и Ай" ЕООД на обща стойност 479490,29 лв., по с/ка 611 5 - обект "Бялата панорама" - гр. Бяла са отнесени 163291,14 лв., а останалите 316199,17 лв. са отнесени към обект "Равда Сан Сий II" - гр. Равда. Не е спорно, че през 2007 г. и 2008 г. "Ив Стар" ЕООД е било изпълнител по обекти "Равда Сан Сий II" - гр. Равда, "Бялата панорама" - гр. Бяла и "Сън брийз Ливинг Бяла", от които е отчело приходи. Относно формиране цената на извършените от ревизираното лице доставки експертизата е посочила, че всички сметки, по които са натрупвани разходите по процесните фактури за материали и услуги са участвали във формирането на себестойността на трите строителни обекта. Сметките гр. 60 са приключвани със сметка 611, което е приключена поетапно със съответната приходна сметка гр. 70 приходи от продажби; финансовият резултат от приключването е положителен и е обложен с корпоративен данък. Въз основа на тези данни, вещото лице и съдът са констатирали, че разходите за материали и строителни услуги по процесните фактури са участвали при формирането на цената на последващите облагаеми доставки. При съвкупна преценка на доказателствата, събрани в хода на ревизията, както и на писмените, гласните доказателства, включително и заключението на ССЕ, събрани в съдебното производство, се явява изводът на съда, че с процесните фактури се документират реално извършени доставки на стоки. Относно доставките на услуги, извършени от "Ем Ай" ЕООД, съдът подробно е обсъдил приложените по делото доказателства - протоколи обр. 19 и рекапитулации, заключение на ССчЕ, показанията на свидетелят Калчев и Димитров, /работили за "Ем Ай" ЕООД/, доказателствата за кадрова обезпеченост на доставчика, както и представените доказателства, че обектите, за които е ползвал като подизпълнител "Ем Ай" ЕООД, са въведени в експлоатация. Липсата на доказателства за командироване на работниците и за тяхната квалификация в случая не налага извод за противното. С оглед изложеното в частта по ЗДДС, респективно извода за реалност на извършените доставки от "Ем Ай" ЕООД, законосъобразно се явява решението на съда и в частта относно извършеното увеличение на финансовия резултат на "Ив стар" ЕООД, на основание чл. 26, т. 1 и т. 2, вр. чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО за 2007 г. и 2008 г., съответно със сумите 45061,55 лв. и 434428,76 лв., отчетени по с/ка 602 разходи за външни услуги по всички фактури издадени от "Ем Ай" ЕООД. Относно непризнатите от ревизията разходи за амортизации и увеличения ФР за 2008 г. и 2009 г., на основание чл. 26, т. 1 със сумата 1224,95 лв., и за 2010 г. със сумата 1591,72 лв, обосновано първоинстанционният съд е приел следното: Макар да не е следвало дружеството да отчита разходи за амортизации за ДМА, неизползван през определен времеви период в дейността на предприятието, търговецът е намалил резултата с данъчно признатия размер на амортизации, поради което начислените разходи се прибавят към печалбата, а данъчно признатия размер на амортизациите се приспадат от нея, поради което само ако има превишение, то подлежи на облагане. Счетоводната операция е неточно извършена от ревизирания субект, но в резултат на последващата счетоводна операция не се е стигнало до определяне на допълнителен данък, тоест първоинстанционния съд не е допуснал нарушение на материалния закон. С оглед гореизложеното, настоящият състав на касационната инстанция счита, че решението в обжалваната част е правилно и при постановяването му не са допуснати сочените от касатора нарушения. По частната жалба на Д "ОДОП": Дирекцията оспорва постановеното в производство по чл. 248 ГПК определение на АДмС - Варна, с което Дирекция "ОДОП" - Варна е осъдена да заплати на "Ив Стар" ЕООД разноски по компенсация в размер на 514,94 лв. В частна жалба не са изложени конкретни съображения за неправилност на определението, а е посочено, че последното се оспорва във връзка с подадената от директора на Д "ОДОП" - Варна касационна жалба. Липсват твърдения за неправилни изчисления от съда - общ размер на задълженията по РА, съответно размера на уважената част от жалбата и респективно потвърдената част от РА. С оглед на резултата по делото, частната жалба се явява неоснователна, а определението като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,