Решение № 5622 от 18.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11260/2014 г.

Решение № 5622 от 18.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11260/2014 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по касационна жалба от Сашо Росенов Фисински от гр. Смолян чрез процесуален представител адв. Младенов срещу решение № 98 от 23.07.2014 г. по адм. дело № 84/2014 г. на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ за издаване на документи - скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ по молба вх. № УТ 000601 от 28.03.2014 г., обекгивиран в писмо изх. № УТ000601 от 07.04.2014 г. на кмета на община Смолян. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отмени отказа на издаване на удостоверение и скица за процесния имот по плана за 1983 г. Ответникът - кмета на община Смолян в писмено становище релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба поради това, че касаторът не се справил с указаната му от съда доказателствена тежест по чл. 170, ал. 2 АПК да установи условията за извършване на исканата административна услуга. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба на Сашо Росенов Фисински срещу отказ за издаване на документи - скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ по молба вх. № УТ 000601 от 28.03.2014 г., обекгивиран в писмо изх. № УТ000601 от 07.04.2014 г. на Кмета на Община Смолян. Съдът след задълбочено, обстоятелствено, пунктуално и всестранно изследване, проучване и анализиране на факти, обстоятелства и доказателства по делото относно проведените процедури и производства по отношение на процесните имоти и мероприятията, както и постановените административни и съдебни актове свързани с тях и като краен резултат е приел, че жалбоподателят не се справил с указаната му от съда доказателствена тежест по чл. 170, ал. 2 АПК да установи условията за извършване на исканата административна услуга, а именно издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ за имота за частта от имот 1838 в кв. 231 по плана от 1983 г. извън частта от имот 77, кв. 231 по молба от 28.03.2014 г. и поради това е отхвърлил жалбата му. Решението на административния съд е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. От доказателства по делото се установява, че административният орган е сезиран надлежно от касатора с молба за извършване на административна услуга - издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Впоследствие компетентния административен орган кмета на община Смолян с писмо изх. № УТ000601 от 07.04.2014 г. е отказал извършването на тази административна услуга, като основно се е мотивирал, че относно процесния имот по предишни молби на жалбоподателя вече са издавани скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ, като е посочил конкретните фактически основания. При тези данни съдът като е отхвърлил жалбата, по съществото на спора необосновано и в нарушение на материалноправни разпоредби е приел, че отказът е законосъобразен. Решаващият съд не е съобразил, че задължително при сезиране с искане за издаване на удостоверение и скица по реда на чл. 13 от ППЗСПЗЗ се провежда процедурата по чл. 11, ал. 3 и 4 от ППЗСПЗЗ, както и че това искане не е административна услуга, регламентирана от общия закон, а е специална процедура по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Издаването на удостоверение и скицата по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, са необходима и задължителна предпоставка за постановяване на решение от общинската служба по земеделие за възстановяване правото на собственост върху имоти, които се намират в границите на урбанизираните територии, какъвто е процесният случай. Удостоверението и скицата се издават в резултат на процедурата по чл. 11, ал. 3 и 4 от ППЗСПЗЗ, а именно след издаване на решение на техническата служба на общината, одобрено със заповед на кмета на общината, в което се определя застроената част, съответно незастроената част от претендирания имот. В случая независимо, че се установява проведена процедурата по чл. 11, ал. 3 и 4 от ППЗСПЗЗ, задължение на кмета на общината и общинската администрация е само да извършат проверка дали имота, посочен в заявлението е нанесен в действащия кадастрален план, кадастрална карта или помощен план и да издадат исканите документи с необходимото съдържание, регламентирано в чл. 13, ал. 5, т. 1 - 5 и ал. 6, т. 1 - 3 от ППЗСПЗЗ, без да се произнасят относно възстановяване на процесния имот, в какви размери и в полза на кои лица, които въпроси са от компетентността единствено на ОСЗ по местонахождението на имотите. В случая съдът исканите скица и удостоверение са част от документите, които се прилагат към заявлението на бившите собственици за възстановяване на собствеността и издаването им следва да предхожда преценката относно основателността на реституционната претенция. Искането за издаване на скица и удостоверение, независимо от това дали го е направил бивш собственик, респ. негов наследник или съответната ОСЗ, съдържа имплицитно в себе си и искане за издаване на решение на техническата служба на общината и заповед на кмета за одобряването му. В настоящия случай в удостоверението по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ ще се отрази, че имотът дали и или не е нанесен в плана от 1983 г., но това не е причина за постановяване на атакувания отказ. В конкретния случай изводите на съда за законосъобразност на отказа са неправилни. По отношение на касатора Фисински са били налице фактически и правни основания за издаване на заявените документи, както и личен, пряк и непосредствен правен интерес, обоснован от твърдяното право на възстановяване на собствеността върху процесния имот, установено с писмени доказателства по делото. За пълнота следва да се посочи, че няма нормативно ограничение колко удостоверения или скици по чл. 13 ППЗСПЗЗ могат да искат активно легитимираните лица, като е отделен въпроса къде и как ще им послужат. Настоящият съдебен състав приема, че административният съд като не съобразил изложените фактически обстоятелства и приложимите въз основа на тях материалноправни разпоредби е постановил неправилно решение, поради което следва да бъде отменено. Предвид обстоятелството, че спорът е изяснен от фактическа страна и не се налагат нови фактически установявания, следва да бъде решен по същество, като бъде отменен изричният отказ обективиран в писмо изх. № УТ000601 от 07.04.2014 г. на кмета на община Смолян. Предвид невъзможността за решаване по същество на спора относно издаване на удостоверението и скицата, административната преписка следва да бъде върната на административния орган - кмета на община - Смолян, за произнасяне по молба вх. № УТ 000601 от 28.03.2014 г. от Сашо Росенов Фисински. Разноски не са претендирани от касатора, поради което такива не се дължат. Водим от гореизложеното и на чл. 221, ал. 2, предл. 1 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение