Решение № 648 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1008/2008 г.

Решение № 648 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1008/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а и сл.от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Т. Й. С. срещу решение № 194 от 5.11.2007 г. по в.гр.д. № 342 от 2007 г. на В. апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 28.12.2006 г. по гр.д. № 607 от 2005 г. на Д. окръжен съд в частта му, с която Т. Й. С. е осъден да заплати на И. Д. Д. на основание чл. 45 от ЗЗД сумата 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 13.08.2004 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.08.2004 г. до окончателното плащане и разноските по делото в размер на 36,48 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано- основание за касационно обжалване по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). При определяне на размера на присъденото обезщетение, съдът неправилно е приложил критериите на чл. 52 от ЗЗД - не взел предвид, че главната причина за влошеното здравословно състояние на пострадалия при ПТП към настоящия момент е прекарания от него по-рано исхемичен мозъчен инсулт, а не вредите от самото произшествие, не взел предвид възрастта на ищеца и на ответника и обстоятелството, че ответника е оказал помощ на пострадалия веднага след произшествието. Неправилно било прието, че е неотносимо към спора тежкото заболяване на касатора. Не било съобразено и че с оглед конкретната пътнотранспортна обстановка и индивидуалните му качества касаторът не е имал възможност да предвиди и предотврати настъпването на катастрофата. Ответникът И. Д. Д. оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение намира следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл. 218а, ал. 1, б. "б" от ГПК (отм.) подлежи на касационно обжалване. В жалбата се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че 8000 лв., които първоинстанционния съд е осъдил Т. Й. С. да заплати на И. Д. Д., са справедливо обезщетение за претърпените от Д. неимуществени вреди от пътно- транспортното произшествие, станало на 13.08.2004 г. по вина на С. При определяне на размера на обезщетението, съдът е взел предвид не само вида на телесната повреда, но и миналото заболяване на пострадалия от ПТП. Счел е за неотносими към въпроса за определяне размера на обезщетението следните обстоятелства: фактът на оказаната от касатора помощ на пострадалия, по-нататъшното поведение на касатора спрямо ищеца, заболяването и възрастта на касатора. Това решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано и в съответствие с визирания в чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливост, въззивният съд е определил обезщетение за претърпените от И. Д. неимуществени вреди от пътно-транспортното произшествие, станало на 13.08.2004 г. по вина на касатора Т. С., в размер на 8000 лв. При определяне на този размер съдът е съобразил всички относими към този спорен въпрос обстоятелства: характера и тежестта на увреждането (фрактура на шийката на дясната бедрена кост на Д.), последиците от това увреждане (деформацията на десния крак на пострадалия - външна ротация на крака, изпъкналост и скъсяване с 5 см., пълната невъзможност да се движат пръстите, глезенната, колянната и тазо-бедрената става на този крак, последвалата от дългото обездвижване невъзможност на Д. да се изправя от легнало положение и да се движи без помощ от близките си, обстоятелството, че за физиологичните си нужди е обслужван на легло) и неблагоприятната прогноза на вещото лице за бъдещото здравословно състояние на пострадалия с оглед опасения от развитие на тромбофлебит. При определяне размера на обезщетението съдът е съобразил и обстоятелството, че преди ПТП, още през 1984 г. пострадалият е претърпял исхемичен мозъчен инсулт с хемипареза на дясната част от тялото му (довел до затруднения в движението на дясната ръка и десния крак), но правилно е приел, че пълната невъзможност на Д. да става и да се движи сам, без чужда помощ, е пряка и непосредствена последица от настъпилото при ПТП счупване на шийката на дясната му бедрена кост, а не на парезата на десния му крак, настъпила в резултат на инсулта. По делото има безспорни доказателства, че до катастрофата, макар и с инсулт, Д. се е движел с бастун, но без чужда помощ и че именно причиненото от ПТП счупване на шийката на дясната му бедрена кост е наложило залежаване, което от своя страна е довело до отслабване на мускулатурата на другият му опорен долен крайник и в крайна сметка - до пълна невъзможност на пострадалия да става и да се движи сам, без чужда помощ. Съобразени са и здравословното състояние и възрастта на пострадалия (72 години при настъпване на ПТП), поради които според вещото лице, дало заключение по наказателното дело, не може да бъде проведено адекватно лечение на пострадалия при произшествието долен крайник - операция с пълна упойка за поставяне на метални плаки в бедрената кост. Правилно при определяне размера на обезщетението не са взети предвид възрастта и здравословното състояние на виновния за произшествието водач на МПС Т. С., възможността му да предвиди и предотврати настъпването на катастрофата и обстоятелството, че е оказал незабавна помощ на пострадалия след тази катастрофа. Всички тези обстоятелства имат значение за определяне на степента на вината на Т. С. за извършеното престъпление. Този въпрос обаче е решен с влязлата в сила присъда по н.о.х.д. № 319 от 2004 г. на К. районен съд, която съгласно чл. 222 от ГПК (отм.) е задължителна за гражданския съд и не може да се преразглежда от него. Поради гореизложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.) като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Първо отделение