Решение № 2168 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1145/2018 г.

Решение № 2168 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1145/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Х. Ахмад, [гражданство], е подал касационна жалба срещу решение № 744/07.11.2017 г. по адм. дело № 775/2017 г. по описа на Административния съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 7110/25.08.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Председателят на Държавната агенция за бежанците е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че Х. Ахмад, [гражданство], с етническа принадлежност – [етническа принадлежност], по вероизповедание– [вероизповедание], е подал молба № 105450-317/18.04.2016 г. до Държавната агенция за бежанците за предоставяне на статут. Чужденецът е придружаван от съпругата си и петте си деца, за които имат отделни производства за предоставяне на международна закрила. След приключване на административното производство по молбата на Х. Ахмад председателят на Държавната агенция за бежанците постановил отказ за предоставяне на статут с решение № 7110/25.08.2016 г. Решението на административния орган било потвърдено с решение № 445/20.12.2016 г. на Административния съд – Хасково. Решението на административния съд било отменено с решение № 8567/4.07.2017 г. по адм. дело № 5815/2017 г. на Върховния административен съд, който върнал делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът установил, че с Х. Ахмад били проведени две интервюта – на 20.04.2016 г. и на 26.05.2016 г. На интервютата чужденецът разказал, че е напуснал Ирак легално със самолет с полет от Арбил до Истанбул, Турция, където останал три месеца. После заедно със семейството си, с помощта на трафикант, влязъл нелегално на територията на Република България. Като причина за напускане на страната на произход Х. Ахмад посочил, че от 2004 г. до 2010 г. работил за американски контингент като шофьор на летището в Мосул. След изтеглянето на американския контингент обаче се чувствал застрашен от групировката "ДАЕШ", която възприемала всеки, работил с американците, като неин враг. По тази причина Ахмад се страхувал за живота си, както и за живота на членовете на семейството му. По негово твърдение, получавал лични заплахи в периода 2010 - 2012 година. От групировката "ДАЕШ" му поискали 100 хиляди долара откуп, обвинявайки го, че работил за американците и го заплашвали, че ще го заколят, ако не плати тези пари. Заплахите били по телефона, като веднъж било оставено и писмо в неговата фурна, което Ахмад скъсал. През месец юни 2014 г. Х. Ахмад заедно със семейството си се заселил в Дахук, [населено място], което е и родното място на търсещия закрила. Това се наложило, защото "ДАЕШ" завзели Мосул. Посочил е, че семейството му не било заплашвано, но понеже той бил, те живеели в страх и той не им давал да излизат. Х. Ахмад заявил, че спрямо него лично не било оказвано насилие, не е имал проблеми заради изповядваната от него религия, не е участвал в религиозни организации, общност или секта, не е членувал в политическа партия, организация или въоръжена групировка. Също така посочил, че не е имал проблеми с официалните власти в Ирак. По негови твърдения, докато е живял в Мосул е имал работа, но след като напуснал града, положението му станало трудно, и тъй като не можел да се справи със страховете си и с икономически затруднения, решил да напусне Ирак с цел да достигне Европа. Заявил е, че след като се преместил в Дахук, не е бил заплашван, но въпреки това го било страх. Искал да има работа, а децата му да ходят на училище и да започнат нов живот. С решение № 7110/25.08.2016 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал предоставяне на хуманитарен статут на Х. Ахмад поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Административният орган посочил, че изтъкнатите от чужденеца причини за напускане на Ирак не обосновават причини за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. Историята му не разкривала факти за тежки заплахи, които да породят у него основателен страх от посегателства. Според изложените в решението мотиви, районът на Иракски Кюрдистан в течение на години е място за вътрешно разселени лица, тъй като на територията му няма въоръжен конфликт. Административният съд приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. За да отхвърли жалбата, съдът подкрепил извода на административния орган за отсъствието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Отбелязал е, че Х. Ахмад не е бил преследван в родината си, поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Административният съд възприел и преценката на административния орган за липсата на основание за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като не били налице хипотезите на чл. 9 ЗУБ. От данните по преписката не можело да се изведе и наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт. Съдът направил извод, че причините за напускане на Ирак от страна на Х. Ахмад са по-скоро от икономически характер, тъй като той можел да се установи безпрепятствено в Иракски Кюрдистан, където е роден и където е пребивавал необезпокоявано преди да напусне Ирак. Поради отсъствието на закононарушения, констатирани при проверката на административния акт, съдът отхвърлил жалбата на Х. Ахмад. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са били допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, които да налагат отмяната му. Първоинстанционният съд е постановил решението въз основа на събраните по делото доказателства, като е направил обосновани и законосъобразни изводи. Както правилно е преценил административният съд, бежанската история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Х. Ахмад не е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности, не е имал проблеми в страната си на произход поради етническата си принадлежност, не е бил задържан, срещу него и негови близки няма образувани дела, не е съден, няма контакти с армията и полицията. Спрямо него не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. Законосъобразен е и изводът на съда, че липсва основание за предоставянето на хуманитарен статут, тъй като Х. Ахмад не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства. При положение, че бежанската му история не разкрива факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), решението на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на хуманитарен статут правилно е било потвърдено. Освен индивидуалното положение на лицето, обстановката в държавата на произход също не обосновава необходимост от предоставяне на закрила. През декември 2017 година Ирак обяви за приключила войната, която правителствените сили водеха срещу джихадистката групировка "Ислямска държава" в продължение на три години. Макар в държавата да има хуманитарни проблеми и вътрешни конфликти, те не се от такова естество, че да породят непосредствена опасност за всяко лице, намиращо се на нейна територия. Общата обстановка като цяло е стабилна, въпреки че продължават да се случват самоубийствени атентати. Както е отбелязал административният съд, в Ирак има райони, които са спокойни. Според съобщената от Х. Ахмад информация, той е живял в населено място, близо до [населено място] ([населено място]) в Иракски Кюрдистан, което е и родното му място, и е напуснал Ирак, тъй като не е имал работа и не се е справял икономически. Заплахите, който твърди, че съществуват за него и за децата му, имат изцяло абстрактен характер и не се подкрепят от обстоятелствата в бежанската история. Неоснователно се поддържа, че съдът не е констатирал допуснатото от органа нарушение на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето, което обосновавало отмяна на обжалваното решение. Както беше отбелязано, решението на председателя на Държавната агенция за бежанците е постановено само по отношение на Х. Ахмад. По отношение на неговите деца са образувани отделни производства, за които се прилагат съответните разпоредби на Закона за закрила на детето. Постановеното от административния съд, с което жалбата на Х. Ахмад е отхвърлена, е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 744/07.11.2017 г. по адм. дело № 775/2017 г. по описа на Административния съд – Хасково. Решението не подлежи на обжалване.