Решение № 9230 от 12.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8853/2014 г.

Решение № 9230 от 12.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8853/2014 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Нина Велкова, в качеството й на процесуален представител на Каролина Симеонова Кьолер, управител на "Пепелина-2008" ЕООД, чиито процесуални действия са потвърдени от адв. Ангелина Тодорова, срещу решение № 235 от 27.05.2014 г. по адм. дело № 1016 по описа за 2013 г. на административния съд - Велико Търново. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № 061300842 от 24.07.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП-Велико Търново, потвърден с решение № 481 от 22.10.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Велико Търново относно определено задължение за ДДС в размер на 12 033.20 лв. и лихва за забава в размер на 1 997.81 лв. и корпоративен данък в размер на 5 015.27 лв. и лихва за забава в размер на 1 066.39 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго с отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Велико Търново оспорва същата като неоснователна чрез възражение по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Претендира заплащане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Христо Ангелов застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Административният съд - Велико Търново е бил сезиран с жалба от "Пепелина-2008" ЕООД срещу ревизионен акт № 061300842 от 24.07.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП-Велико Търново, потвърден с решение № 481 от 22.10.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Велико Търново относно определено задължение за ДДС в размер на 12 033.20 лв. и лихва за забава в размер на 1 997.81 лв. и корпоративен данък в размер на 5 015.27 лв. и лихва за забава в размер на 1 066.39 лв. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС и на ЗКПО, като е отказано правото на данъчен кредит по фактури, издадени от доставки предмет на фактурите издадени от "Металстрой БГ" ООД (2 броя фактури), "Насти" ООД (2 броя фактури), "Джимини" ЕООД (една фактура), "Лорета" ЕООД (една фактура), "ЗИП Комерс" ЕООД (една фактура), "Нисон" ЕООД (една фактура), "Гардънс транс 71" ЕООД (една фактура), "Пауър импорт" ЕООД (една фактура) и "Емануил 5340" ЕООД (една фактура), увеличен е финансовият резултат на търговското дружество, като е определено допълнително задължение за корпоративен данък. Ревизираният период по ЗДДС е за времето от 27.09.2010 г. до 30.09.2012 г., по ЗКПО за времето от 18.09.2008 г. до 31.12.2011 г., както и за отчетната 2012 г. Фактическото основание за да не се признае правото на данъчен кредит е липсата на реално извършени доставки за данъчни периоди от 2010 г., 2011 г. и 2012 г., съответно с разходите по тях е увеличен финансовия резултат на дружеството за съответните години. Правното основание е чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и чл. 26, т. 2 от ЗКПО. В мотивите на съдебния акт подробно е установена и обсъдена фактическата страна по спора, констатирана в административното производство, а именно предмета на дейност на ревизирания субект - търговия на дребно, издаването на фактури от посочените доставчици, ненамирането им на декларираните адреси, връчването на ИПДПОЗЛ по реда на чл. 32 от ДОПК, съответно непредставяне на искани от тях доказателства и писмени обяснения. Съдът конкретно е посочил обхвата на ревизията и по ЗКПО, каквото касационно възражение има, а именно, че се включва и 2012 г., което е резултат на изменена заповед за възлагане на ревизия, в изпълнение на чл. 113 от ДОПК. Отбелязано е, че всички доставчици са с прекратена регистрация по ЗДДС. В мотивите на съдебния акт подробно е обсъдена съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Иванка Бакалова. Тя е извършила проверка на счетоводството на ревизираното дружество и представените от него доказателства по делото, като проверка при доставчиците не е осъществявана, поради ненамирането им на адреса. Според експерта счетоводните операции по заприходяването на доставките по процесните фактури е станало въз основа на тях, същите отговарят на изискванията на ЗСч и сочат предмета на доставките. Налице са стокови разписки за получени стоково-материални ценности, като е констатирано, че някои от тях предхождат по дати издаването на фактурите, нямат пореден номер и не е посочена фактурата във връзка с която е съставена. Дадено е обяснение, че фактурите са издавани по-късно, поради което е налице това разминаване по дати. Дейността на дружеството е търговия на дребно с обувки и дрехи. Дружеството е ползвало под наем магазини в гр. Мездра, гр. Враца, гр. Велико Търново, гр. Видин и гр. Плевен, за което е заплащало наемна цена и са представени договори. Дружеството разполага с финансови средства, като те са предимно в брой, а по разплащателната сметка няма голямо движение на парични средства. Дружеството е разполагало с лица наети по трудов договор, конкретно посочени по години, като е осъществявало и последващи продажби на стоки. По повод разширяване предмета на експертизата от страна на съда, експертът е посочил, че е осъществено плащане по фактурите, както че те са отразени в справката-декларация за съответния месец, както и в дневниците за покупки, освен три фактури, включени в счетоводните регистри за следващия месец. По данни от масива на НАП данъкът е начислен. Първоинстанционният съд е обсъдил и събраните гласни доказателства - разпит на свидетелите Камелия Кирилова Георгиева и Камерия (така е записано името в съдебния протокол) Стоянова Димитрова, служители на дружеството, които установяват, че в магазините на същото се продават обувки, анцузи, и якета. Складовите помещения се включват в площта на магазините. Управителката е купувала различни артикули обувки от магазините на "Илиянци". Доставчиците са издавали фактурите, а понякога и обща фактура, като стоките са били доставяни с кола, собственост на управителката. Първоинстанционният съд е направил извод за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав приема изложените от него правни изводи, анализ на фактите по делото, както и съобразяването с установената съдебна практика на Върховния административен съд и преди всичко на СЕС, при съобразяване с точния изказ на същия и коректно изграждане на мотивите на съдебния акт. Конкретно по делото се установява, че процесните фактури са издадени на ревизирания субект, който се явява получател по тях. Осъществено е плащане по тях, техният предмет, респ. осчетоводяването на фактурите и разходите по повод доставките, както и последващо реализиране на стоките от негова страна. Не се спори, че данъкът е начислен. Единствено спорен се явява фактът на предаване на стоките и преценката за прехвърляне на правото на собственост при съобразяване с чл. 24 от ЗЗД, поради тяхната характеристика на родови вещи. По делото безспорно се установява, че стокови разписки са съставяни, без да са индивидуализирани чрез номер и връзка със съответната фактура, като от дадените обяснения на разпитаните свидетели се установява механизма на закупуване на стоките, транспортирането им, складирането им и последващата им продажба, още повече, че те са служители на ревизираното дружество. Поради това и след като и от експерта - счетоводител се установява същото, следва да се приеме, че процесните доставки са реално осъществени. Преценката се обосновава и от факта, че ревизираният субект се явява действително работещо търговско дружество на пазара на стоки от посочената категория, което води счетоводство, редовно, има назначени лица по трудов договор с различна продължителност на работното време, осъществява търговска дейност и пр. Освен това жалбоподателят е проявил процесуална активност с ангажиране на съдебни-счетоводна експертиза и представяне на писмени доказателства. Безспорно е, че доставчиците не са намерени и от експерта, освен в административното производство, а впоследствие са били и дерегистрирани по реда на ЗДДС, но това не следва да се тълкува във вреда на ревизираният субект. Това обстоятелство се преценява във всеки един спор и правнорелевантният факт на реално осъществяване на доставка било на стока или на услуга е въпрос на анализ според събраните във всяко едно административно и съдебно производства доказателства и доказателствени средства. Действително механизмът на облагане с ДДС изисква реално осъществяване на всяка доставка, като в самия закон, както и в общностното право, не се свързва упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит с доказване произхода на стоката, с начина на транспортирането й или с наличието на материална, кадрова и техническа обезпеченост на доставчика и възможност да осъществи доставката. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените съображения относно приложимостта на съдебната практика на СЕС, изразена в решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Правото на приспадане на ДДС е основен принцип на въведената от законодателството на съюза обща система на ДДС, неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничаване и се упражнява принципно незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки; цели да освободи изцяло данъчния субект от тежестта на дължимия и платен ДДС в осъществяваната от него икономическа дейност, по който начин се гарантира неутралитета на ДДС, както и че въпросът, дали дължимият ДДС за предходна или последваща продажба на отделни стоки, съответно за извършени услуги е бил внесен изцяло или не в държавния бюджет е без значение за правото на данъчнозадълженото лице да приспадне платения по получените доставки ДДС. При този изход от спора по повод облагането по реда на ЗДДС следва да се направи извод, че процесните разходи не се явяват документално необосновани, респ. с тях да се увеличава финансовия резултат на търговеца и допълнително се определя задължение за корпоративен данък. Обжалваното решение следва да се отмени и понеже спорът е изяснен от фактическа страна, трябва да се постанови решение по съществото му с отмяна на оспорения ревизионен акт. При този изход от делото следва да се присъдят направени съдебни разноски в общ размер от 2 655.00 лв., представляващи такива за държавна такса за възнаграждение за вещо лице и адвокатски възнаграждения за двама процесуални представителни, реално осъществени и поискани с представяне на списък по чл. 80 от ГПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение