Решение № 8593 от 6.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4011/2022 г.

Решение № 8593 от 6.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4011/2022 г., III о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) срещу решение № 473 от 27.01.2022 г., постановено по адм. д. № 9570/2021 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), в частта, с която е осъдена да заплати на Т. Д. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 12.04.2016 г. до 12.10.2016 г., в размер на 1100 лв., ведно със законната лихва от 12.10.2016 г. до окончателното изплащане, както и сторените в производството разноски. Твърди се неправилност на решението, в оспорваната част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че липсват претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в допълнителен страх и притеснение, че ограничената му свобода на придвижване за времето на задържането ще доведе до пропускането или забавянето на метадоновия прием или ще го направи по-нервен и избухлив. Размерът на обезщетението не е съобразен със събраните по делото доказателства, както и със съдебната практика по чл. 52 от ЗЗД. По подробно изложените в жалбата съображения касаторът, чрез процесуалния си представител моли съдебното решение да бъде отменено в обжалваната му част, а евентуално - размерът на присъденото обезщетение да бъде намален. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Т. Д., чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която решението, в обжалваната част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е осъдил СДВР да заплати на Т. Д., на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 12.04.2016 г. до 12.10.2016 г., в размер на 1100 лв., ведно със законната лихва от 12.10.2016 г. до окончателното изплащане и е отхвърлил иска за разликата до предявения размер от 2000 лв. В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Претърпените вреди, съдът е приел, че са в резултат на отменен по предвидения в закона ред административен акт - заповед за задържане № 1185/12.04.2016 г. с правно основание чл. 72 от ЗМВР, издадена от полицейски орган при 06 РУ-СДВР. Съдът е приел за безспорно, че цитираната заповед е отменена с влязло в сила на 12.10.2016 г. съдебно решение № 5962/26.09.2016 г., постановено по адм. д. № 4851/2016 г. по описа на АССГ. Съдът е установил фактите, свързани със задържането и неговата продължителност въз основа на представените писмени доказателства. Изслушани са свидетелски показания във връзка със задържането и психологическото състояние на ищеца. Въз основа на това съдът е приел за доказани предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ, предвид отмяната на заповед с рег. № 1185/12.04.2016 г. и установено задържане на ищеца от 16: 00 часа на 12.04.2016 г. до 11: 45 часа на 13.04.2016 г. При определяне размера на обезщетението съдът е обсъдил емоционалното и психическо състояние на Д., установени въз основа на свидетелските показания. С тези мотиви съдът е уважил исковата претенция за сумата от 1100 лв. Решението, в оспорваната част, е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, съответно установено незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. Правилен е изводът на административния съд, че в случая по делото е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от отменена като незаконосъобразна заповед за задържане с рег. № 1185/12.04.2016 г. издадена от полицейски орган при 06 РУ-СДВР, при изпълнение на административна дейност, при което е налице първата предпоставка предвидена в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Несъмнено неправомерното задържане при установените по делото условия има негативно отражение върху психическото състояние на задържаното лице. Твърденията за изпълнение на всички законови изисквания при осъщественото задържане не могат да обосноват неоснователност на иска, при установената по надлежния ред незаконосъобразност на административния акт, въз основа на който то е осъществено. Неоснователно е твърдението на касатора за неправилност на решението, в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон. Безспорно е по делото наличието на неправомерно задържане на ищеца и отмяната на заповедта, с която такова е постановено. Правилен е изводът за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъстоятелно е твърдението на касатора, че първоинстанционният съд не е оценил по справедливост претърпените неимуществени вреди в нарушение на чл. 52 от ЗЗД. Установените по делото факти, релевантни за спора, обуславят присъждане на обезщетение в този размер. Размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди следва да бъде определен съобразно конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането от което се претендират вреди. В случая начинът на извършване на увреждането и характерът му обуславят възприетия от първоинстанционния съд дължим се размер на обезщетение, като се вземе предвид периода на неправомерното задържане и реалното му отражение върху състоянието на ищеца. При този изход на спора на касатора разноски не се следват. Ответникът Д., чрез адв. В. Тенева, претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата - при осъществена безплатна правна помощ в полза на материално затруднено лице. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 307 лв., която сума следва да се присъди в полза на адв. В. Тенева от САК. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение