Решение № 6574 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16263/2010 г.

Решение № 6574 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16263/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Държавен фонд "Земеделие" гр. София, представляван от Светослав Симеонов - Изпълнителен директор, чрез пълномощника му в процеса Юлиян Щалиянов - юрисконсулт, против Решение № 3352 от 29.10.2010 г. на Административен съд - София град, II-ро отделение, 37-ми състав, постановено по адм. дело № 4443/2010 г., с което се отменя Заповед № РД-09-371 от 04.05.2010 г. на Министъра на земеделието и храните, Заповед № 01-РД/1540 от 09.10.2009 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и преписката се връща на административния орган за ново произнасяне в съответствие с указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради несъобразяването му с предписанията на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. По подробно развити в три пункта съображения с конкретно посочване на правни и фактически доводи и на основание чл. 221, ал. 2 in fine от АПК във връзка с чл. 222 от АПК моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното съдебно решение и отхвърлена депозираната от "Екоен" ООД жалба. В открито съдебно заседание пред ВАС касаторът, представляван от друг изпълнителен директор и друг процесуален представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена. От ответника "Екоен" ООД, град Карнобат, представлявано от Петко Стоянов Стоянов чрез пълномощника си адвокат Иван Чавдаров е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище, че съдебното решение е правилно. В открито съдебно заседание пълномощникът оспорва жалбата като счита, че е неоснователна. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Решението на административния съд е правилно. Съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, свързани с правния спор за законосъобразност на заповедта на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", въз основа на което е направил обоснован извод за несъответствие на акта с материалноправните норми. Безспорно е установено, че се касае за искане за подпомагане /предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/ по мярка 123 "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти". В Наредба № 18/2008 г., която урежда условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярката са посочени изчерпателно секторите, в които се допуска финансова помощ за извършване на инвестиции. В чл. 3, ал. 1 се съдържа това изброяване, като т. 10 предвижда производство на енергия чрез преработка на биомаса. В конкретния казус обект на искането е машина за производство на продукт за възобновяеми енергийни източници, а не производство на енергия по смисъла на т. 10. В тази връзка не е обсъдена допустимостта на искането за финансова помощ както и дали енергия по смисъла на т. 10 е биоенергия, съгласно легалното определение по § 1, т. 28 ДР от Наредбата. Поради това правилно съдът е приел, че не е спазено изискването на чл. 35 АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за спора. Освен това при издаване на акта административният орган се е позовал на чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 18/2008 г. и е обсъдил наличието на изискванията в тази хипотеза. От доказателствата по делото се налага извод, че е приложим чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредбата, поради което заявителят следва да представи документ за ползване на имота в случаите на кандидатстване за разходи за закупуване и инвестиране на нови машини. Изискването за разрешение за строеж, съгласно ЗУТ е въведено за втората хипотеза на т. 1 - обновяване на сгради и помещения. Съдът правилно е приложил закона, като е направил извод, че чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 18/2008 г. е несъответна на фактическите обстоятелства по казуса, тъй като изисква като елемент от фактическия състав кандидатстване за строително монтажни работи. Правилно съдът е направил извод, че не е нарушен чл. 28, т. 3 от Наредбата като документ за правосубектност на доставчика е представен с апостил, съгласно изискванията на наредбата. Поради това обосновано е прието, че са спазени изискванията за документите, които се представят. Съдът е приложил правилно закона при постановяване на решението и обосновано е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен. Обсъдени са всички доводи, поради което не са нарушени съдопроизводствените правила. Не са налице касационни основания за отмяна на решението, то е правилно и следва да се остави в сила. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 3352 от 29.10.2010 г. по административно дело № 4443/2010 г., в производство по реда на чл. 145 - 178 от АПК във връзка с чл. 98, ал. 2 от АПК и във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и Наредба № 18 от 26.06.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.", издадена от министъра на земеделието и продоволствието, Административен съд София - град, Второ административно отделение, 37 състав, на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, ОТМЕНЯ Заповед № РД - 09 - 371 от 04.05.2010 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е оставена без уважение жалба от "Екоен" ООД със седалище гр. Карнобат срещу Заповед № 01 - РД/1540 от 09.10.2009 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"; ОТМЕНЯ Заповед № 01 - РД/1540 от 09.10.2009 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която е отказано да бъде финансирано заявление за подпомагане ид. № 02/123/00067 на жалбоподателя "Екоен" ООД със седалище гр. Карнобат по мярка за подпомагане 123 "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти" и ВРЪЩА преписката на административния орган - Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне в 14 дневен срок от влизане в сила на съдебното решение, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал при изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, че същият е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл. 20 и 20а от ЗПЗП, при спазване на установената от закона форма, като обаче при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На първо място съдът е посочил, че незаконосъобразно административният орган е приел, че кандидатът не отговаря на изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 18 от 26.06.2008 г., тъй като главният архитект на общината е определил, че става въпрос за шеста категория строеж, а разрешението за строеж не е издадено на името на жалбоподателя и същият няма учредено право на строеж, а само договор за наем за имота, в който ще се постави машината. В тази връзка е отбелязал, че не се спори, че изпълнението на проекта ще бъде в имот, който не е собственост на кандидата, а на дружеството "Ремонт сервиз" ЕООД, а спорът е относно това представлява ли машината, за инсталирането на която се кандидатства, строеж по смисъла на чл. 147, ал. 1, т. 2 от ЗУТ или не. Съдът е приел, че в конкретния случай не се касае за строеж, тъй като посочената разпоредба касае инсталации, съоръжения и уредби към съответната сграда, а не и самостоятелни такива. Машината, с която е кандидатствано по мярка 123 представлява линия за смилане, пелетизация и гранулиране и не е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ, тъй като не представлява надземна, полуподземна, подземна и подводна сграда, постройка, пристройка, надстройка, укрепителни, възстановителни, консервационни и реставрационни работи по недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението. Съответно машината не представлява строеж и инсталирането й не представлява строително - монтажни работи, за които се изисква разрешение за строеж. Освен това съдът е приел, че за случая е приложима разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба № 18, тъй като е кандидатствано за подпомагане за разходи за инсталиране на нова машина, а не за подпомагане за извършване на строително - монтажни работи, каквато е хипотезата на чл. 15, ал. 1, т. 2 от наредбата, възприета от административния орган при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е посочил, че административният орган е следвало сам да извърши проверката за това дали се касае за строеж или само за монтаж на машини, включително в случай, че не разполага със специализирани знания да назначи съответни вещи лица, за което му дава право разпоредбата на чл. 49 от АПК, а като не е направил това е допуснал нарушение на чл. 35 от АПК. Съдът е констатирал още, че незаконосъобразно административният орган е приел, че не са представени всички изискуеми от закона документи, а именно, че не е представен документ за правосубектност на доставчика "Родшилдски машиностроителен завод", легализиран или заверен с апостил, тъй като видно от представените по делото доказателства (стр. 12, 13, 14, 15, 431 и 432), посоченият документ е представен на български език, с апостил. Така постановеното съдебно решение в едната си част е недопустимо, а в останалата е правилно. Със Заповед № 01-РД/1540 от 09.10.2009 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция е отказано да бъде финансирано заявлението за подпомагане на "ЕКОЕН" ООД с ид. номер 02/123/00067 на стойност 330 240.68 лева. Заповедта е обжалвана по административен ред пред Министъра на земеделието и храните по реда на чл. 97, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 29, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), който със заповед № РД 09-371 от 04.05.2010 г. е оставил без уважение жалбата на "Екоен" ООД, гр. Карнобат срещу горния отказ. Заповедта на Министъра на земеделието и храните е постановена в административно производство по Глава шеста, наименована "Оспорване на административните актове по административен ред". Съгласно чл. 98, ал. 2 от АПК, ако жалбата бъде отхвърлена, респ. оставена без уважение (както е в случая), на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт. По аргумент от чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, на оспорване подлежи първоначалният административен акт, а само в случай, че оспореният по административен ред административен акт бъде отменен или изменен (каквато хипотеза не е налице), то на оспорване по отношение на законосъобразност ще подлежи актът на по-горестоящия административен орган. Тази законодателна регламентация е съобразена с приетото в точка 11 от Постановление № 4 от 22.09.1976 г. на Пленума на Върховния съд, според която, "когато по-горният административен орган не е отменил или изменил обжалвания пред него административен акт, при съдебното обжалване съдът се произнася по законосъобразността на първоначалния административен акт, без да обсъжда нарушенията, допуснати при разглеждането на акта от по-горния административен орган". От изложеното следва, че предмет на съдебен контрол пред Административен съд София - град е само заповедта на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", срещу която всъщност правилно и само срещу нея е била насочена жалбата на "Екоен" ООД, гр. Карнобат. Като се е произнесъл и по другата заповед, тази на Министъра на земеделието и храните и в случая отменил, съдът е излязъл извън предмета на делото. Отделно от това, той няма компетентността да разглежда актове постановени от министри, които съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК, са подсъдни на Върховния административен съд. Изложеното до тук налага съдебното решение в частта му по първия диспозитив да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 от АПК. На това място само за прецизност ще трябва да се отбележи, че и без да е било посочено такова основание, касационната инстанция сама служебно проверява дали обжалваното пред нея съдебно решение не е нищожно или недопустимо, преди да прецени дали е правилно. Това е така, защото само валиден и допустим съдебен акт подлежи на обсъждане по същество относно неговата материална и процесуална законосъобразност. Ако решението е засегнато от толкова тежък порок, който е основание за обявяването му за нищожно или не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, което е основание за обезсилването му като недопустимо, то същото не може да остане в правния мир само защото касаторът не е посочил такова основание за отмяна. В такива случаи съдът извършва проверката и без да е направено възражение в този смисъл, а задължението за служебната проверка изрично е залегнало в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК. Обжалваната пред Административен съд София - град заповед е мотивирана с две причини за отказа, попадащи под общата формулировка "Неокомплектованост на приложените документи и несъответствие с критериите за допустимост". На първо място е посочено, че кандидатът не отговаря на изискването на чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 18 от 26.06.2008 г., защото не е представил разрешение за строеж и документ за собственост или документ за учредено право на строеж върху имота за срок не по-малък от шест години от датата на подаване на заявлението за подпомагане, а на второ място, че кандидатът не е представил документ за правосубектност на доставчика "Радвилишски (погрешно посочено Радшвилски) машиностроителен завод", легализиран или с апостил, с което не е спазено изискването на чл. 28, т. 3 от Наредба № 18 от 26.06.2008 г. От подаденото Заявление за подпомагане по Мярка 123 "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти" се установява, че кандидатът "Екоен" ООД е поискал финансова помощ за "закупуване и въвеждане в експлоатация на високотехнологична линия за смилане и гранулиране" за производство на енергийни гранули - пелети от отпадна биомаса - слама. Спорът е как може да се квалифицира този проект. Това инвестиционно предложение безспорно представлява изграждане на инсталация, но инсталирането на тази машина за пелети не е трайно прикрепено към сграда или части от нея, каквито са водопроводните инсталации, електроинсталациите, отоплителната система и други, които са неразделна част и условие за функционирането на сградата. Поставянето на новата машина за производство на пелети от слама не е нито строеж, нито строително-монтажна дейност. При това положение за случая е приложима разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба № 18 от 26.06.2008 г.за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти", а не както е приел административният орган - чл. 15, ал. 1, т. 2 от наредбата, в която хипотеза действително се изисква документ за учредено право на строеж върху имота (когато не е собствен). И настоящият състав на ВАС, както и първоинстанционният съд счита, че за процесната машина не е било необходимо да се иска разрешение за строеж, за да бъде то издавано от Главния архитект на общината. Кандидатът отговаря на изискванията на т. 1 - има сключен договор за наем с "Ремонт - Сервиз" ЕООД, гр. Карнобат за необходимите най-малко шест години - до 31.10.2010 г., за ползване на УПИ ХХVI - 90 по плана на Промишлена зона "Север" град Карнобат с площ от 3062 кв. метра, ведно с построената в поземления имот стопанска сграда със застроена площ от 600 кв. метра, на която площ ще разположи машината, закупена от Литва. От описанието на технологичния процес на производството на енергийни гранули - пелети, от отпадна биомаса - слама, както и от технологичната схема на инсталацията се установява, че производството представлява механизиран процес, който се осъществява от няколко части в комплект - транспортьор на рулонни бали, шредер, дробилка с улавяне на камъни, циклон с шлюзов затвор, въздухоочистително оборудване, ел. шкаф за управление, преса за гранулиране, охлаждаща линия и пакетираща машина. При тези данни машината не може да се квалифицира като строеж шеста категория и разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, на каквото основание е издадено разрешението за строеж е неотносима. Обектът на заявлението за финансиране по скоро попада в обхвата на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, в които случаи не се изисква разрешение за строеж. Отделно от това следва да се констатира, че в административната преписка се съдържат достатъчно документи, от които може да се направи извод за правосубектност на доставчика на машината - Акционерно дружество "Радвилишски машиностроителен завод", Литва, като освен посочените от съда страници за наличие на апостил, следва да се добавят още и стр. 123, 124, 125, 126, 456 и 457 (последните две в оригинал). С оглед изложеното, съдебното решение следва да бъде оставено в сила в останалата му обжалвана част на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК. Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение,