Решение № 10036 от 24.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2538/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. С решение 401 от 20.12.2022г., постановено по адм.д. 680/2022г. Административен съд Велико Търново , ІХ -ти състав, е отхвърлил жалбата на Л. Райкова с адрес гр.Пловдив, [район] , [улица], против акт за прихващане или възстановяване по чл.129 ДОПК с 93/20.07.2022г. на орган по приходите в Дирекция Местни данъци и такси при Община Велико Търново, мълчаливо потвърден от кмета на Община Велико Търново, с който е отказано възстановяване на суми в размер на 1 321,57лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателката да заплати на Община Велико Търново сумата 400лв. разноски по делото. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Л. Райкова с адрес гр.Пловдив, [район] , [улица], чрез пълномощника й адв.А. Богданов. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В касационната жалба се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Велико Търново и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения акт за прихващане или възстановяване и да постанови възстановяване на недължимо платената сума за местен данък. Ответният по касационната жалба кмет на Община Велико Търново чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Д. Петрова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди данните по делото и оплакванията в касационната жалба, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд Велико Търново е отхвърлил жалбата на Л. Райкова с адрес гр.Пловдив, [район], [улица], против акт за прихващане или възстановяване по чл.129 ДОПК с 93/20.07.2022г. на орган по приходите в Дирекция Местни данъци и такси при Община Велико Търново, мълчаливо потвърден от кмета на Община Велико Търново, с който е отказано възстановяване на суми в размер на 1 321,57лв., съставляващ заплатен данък при придобиване на имоти. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по издаването на оспорения административен акт, именно извършеното придобиване на недвижим имот от Л. Райкова на 09.04.2009г., обстоятелството, че с влязло в сила съдебно решение договорът за покупко-продажба е развален за 4/6ид.части, подаденото искане за възстановяване на съответната ид.част от заплатения данък за придобиване на имущество, основанието на органа по приходите да откаже да възстанови сумата. Прието е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. Решаващият съд е приел, че оспореният акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Мотивите му в тази насока са изложени на стр.3 4 от решението и систематизирани за целите на настоящето изложение се изразяват в следното: 1. Дадено е тълкуване на нормата на чл.44,ал.1 ЗМДТ. 2. Отбелязано е, че между страните по делото няма спор за факти относно придобиването на собствеността върху имота, заплатения данък в тази връзка, развалянето в последствие на договора. 3. Отбелязано е, че съдът възприема твърдението на жалбоподателката, че развалянето има обратно действие и с оглед на влязлото в сила съдебно решение следва да се приеме, че тя все едно никога не е придобивала 4/6ид.части от имота, като същевременно продължава да е собственик на останалите 2/6ид.части от него. 4. Прието е, че от друга страна частичното разваляне на сделката, няма за пряка последица промяна или заличаване на данъчно задължените лица към минал момент, нито възстановява висящността или дължимостта на едно задължение, което е погасено чрез плащане. Посочено е, че по силата на чл.298 ГПК влязлото в сила решение за разваляне на договора за покупко-продажба не поражда действие за Община В.Търново, тъй като тя не е била страна по него. 5. Отбелязано е, че плащането на данъка е извършено от лицето към момента на възникване на публичното задължение, като развалянето в последствие на договора за покупко-продажба няма за последица прекратяване на отношението между данъчно-задълженото лице и общината. 6. Направено е позоваване на съдебна практика на ВАС. На основание изложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения акт и не основателност на жалбата. Решението на Административен съд Велико Търново е не правилно като постановено в противоречие с материалния закон. Макар в касационната жалба да се правят доводи за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК, основното оплакване на касатора е за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се аргументи, че в противоречие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че заплатения данък за придобиване на недвижимо имущество чл.44,ал. ЗМДТ не подлежи на възстановяване след развалянето на договора за покупко-продажба за 4/6ид.части. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти. Същите са възпроизведени подробно както в решението на първоинстанционния съд, така и в касационната жалба. Установено е, че жалбоподателката Л. Райкова по силата на договор да покупко-продажба на недвижим имот от 03.04.2009г. е придобила от Р. Пенчев и Е. Пенчева недвижими имоти, съставляващи апартамент и гараж, находящи се в гр.Велико Търново, като договора е изразен в нотариален акт 6, т.1, рег. 170, дело 5/2009г. на нотариус П. Калчева /л.15 от първоинстанционното дело/, за сумата от 101 659,70лв. Установено е също, че в деня на покупката Л. Райкова е заплатела по смета на Община Велико Търново сумата от 2 033,19лв., съставляващ данък за придобиване на имущество по възмезден начин. Няма спор и относно това, че с решение на Окръжен съд Велико Търново 72 от 23.02.2018г., постановено по гр.д. 919/2017г. въпросният договор за покупко-продажба е развален на основание чл.87,ал.3 ЗЗД за 4/6ид.части, като съдебното решение е влязло в законна сила на 19.06.2019г. /л. 18 21 от първоинстанционното дело/. Спорът по делото се свежда единствено по приложението на материалния закон и по специално данъкът по чл.44,ал.1 ЗМДТ в размера му за развалената идеална част от имота явява ли се дължимо или недължимо платен и следва ли да бъде възстановен на жалбоподателката. По изложените по горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че данъкът се явява дължимо платен, поради което не подлежи на възстановяване и издаденият АВП се явява законосъобразен и следва да бъде потвърден. Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод и го намира за изграден в противоречие с материалния закон. Обратното действие на развалянето на правните сделки има сила не само между страните по атакуваната сделка, но и по отношение на трети лица, като приетото в обратния смисъл от първоинстанционния съд е в протинворечие със закона. Решението на гражданския съд се зачита на основание чл. 297 от ГПК всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Зачитането на силата на пресъдено нещо се състои в задължението на всеки държавен или общински орган да възприеме като свое скрепеното със сила на пресъдено нещо съдебно установяване и да изхожда от него в своята служебна дейност спрямо лицата, обвързани от СПН, като се откаже от всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса, разрешен със СПН, когато той обуславя отговор на въпрос, по който държавният или общински орган се произнася. Отмяната, унищожаването или развалянето на придобивното основание имат обратно действие по отношение на всички лица до момента на сключването му. В този смисъл в съдебната практика Решение 491 от 7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. 1348/2009 г., I г. о., ГК. Съгласно чл.44,ал.1 ЗМДТ, о1) Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин. Според чл. 45.