Решение № 576 от 22.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6872/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. П. И. с [ЕГН] от [населено място], община Първомай, област Пловдив чрез адв. А. Михалев от САК против решение N 4188, постановено по адм.д. N 3078/2023г. по описа на Административен съд- Пловдив. С обжалваното решение са отхвърлени обективно предявените искове за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди общо в размер на 8 372 лв. в резултат на незаконосъобразни административни актове - ЗПАМ 23-0325-0000-17/09.02.2023г. и ЗПАМ 23-0325-0000-18/09.02.2023г., издадени от старши полицай при ОД на МВР Пловдив, РУ- Първомай. По подробно изложени оплаквания за наличието на касационните основания по чл.209,т.3 от АПК се иска отмяна на решението и постановяването на друго , по съществото на спора, с което исковете да бъдат уважени. В с.з., касаторът се представлява от адв.Господинова, преупълномощена от адв.Михалев, която поддържа касационната жалба. Претендира разноски по представен списък. Ответната страна- ОДМВР Пловдив не изпраща представител. В депозиран писмен отговор, касационната жалба се оспорва като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба Върховният административен съд, състав на Трето отделение , като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт по реда на чл.218, ал.1 и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. С процесното решение, Административен съд Пловдив е отхвърлил като неоснователна и недоказана исковата молба на И. П. И. с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, предявена срещу ОДМВР Пловдив за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от два броя незаконосъобразни ЗПАМ, с които е отнето СУМПС на касатора и е прекратена регистрацията на управляваното от него ППС Ауди А4 с рег. [номер] за срок от шест месеца. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна следното: На 09.02.2023 г., около 11:50 часа, в град Първомай, област Пловдив, служители на РУ на МВР - Първомай спрели за проверка лек автомобил Ауди А4 с рег. РВ 18 35 НВ, управляван от И. П. И. и след като последният бил изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство тест за установяване употребата на упойващи и наркотични вещества Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен ARPH-0027, устройството отчело позитивна стойност на наркотични вещества - бензодиазепини. На И. е съставен АУАН и са му наложени две принудителни административни мерки (ПАМ) - отнемане свидетелството за управление на МПС за срок от 18 месеца, както и прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Издаден му бил и талон за изпращане на медицинско изследване, който той изпълнил. От заключението на извършената съдебно-химическа експертиза е установено, че в предоставените от И. кръвни проби не е установено наличието на наркотични вещества. Наложените ПАМ са отменени с мотивирана резолюция 23-0325-М000010/ 17.05.2023г. на РУ на МВР Първомай при ОД на МВР-Пловдив. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че е налице първата законоустановена предпоставка за завеждане на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ отменен като незаконосъобразен административен акт. Решаващият състав е приел, че искът е предявен от надлежна страна и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая, издател на посочените ПАМ, от чиято незаконосъобразност се твърди да са произтекли вреди за ищеца, е РУ на МВР Първомай при Областна дирекция на МВР Пловдив, която е юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР. За да отхвърли предявените обективно съединени искове, първоинстанционният съд е приел, че по отношение на ответника Областна дирекция на МВР Пловдив, не са изпълнени в кумулативност всички елементи от правопораждащия отговорността фактически състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява настъпването на реални вреди с имуществен и неимуществен характер, в причинна връзка с отменените незаконосъобразни административни актове. Решението е валидно, допустимо и правилно в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения иск за присъждане на парично обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 872 лв. За да възникне правото на иск за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице кумулативно определени предпоставки : причинена вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Не е спорно по делото, че за периода от 09.02.2023г. до 09.05.2023г., касаторът е бил с отнето свидетелство за управление на МПС в резултат на издадената ЗПАМ 23-0325-000017/09.02.2023г., отменена по надлежния ред на 09.05.2023г. От събраните по делото доказателства не се установява, че вследствие от незаконосъобразно приложената принудителна административна мярка И. е претърпял твърдените имуществени вреди в размер на 3 872 лв., нито е доказано наличието на причинна връзка между отменения акт и настъпилия вредоносен ефект. По делото не се доказва твърдението на И., че за периода, през който е бил лишен от правото да управлява МПС е бил в невъзможност да изпълнява служебните си задължения, поради което не е получил трудови възнаграждения в общ размер 3 872 лв. Не е установено по безспорен начин какви суми и за какви периоди са изплатени на ищеца по трудовия му договор 3117/10.11.2022г. с XX Деливъри БГ ЕООД. От представените от ищеца платежни документи, не може да се направи и извод за точната сума, която ищецът е получавал всеки месец. Видно е, че всеки месец сумите са различни и остава неясно по какъв начин е формирана заявената от ищеца претенция в размер на 968 лв. месечно. Освен това, от приетата като доказателство по делото заповед 02317/24.02.2023г. е видно, че трудовия му договор 3117/10.11.2022г. с XX Деливъри БГ ЕООД е прекратен от 27.02.2023г. по негова молба. Обосновано съдът е изложил мотиви, че не може да се приеме за безспорно установено наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между издаденият незаконосъобразен административен акт и твърдяната вреда, поради което по отношение на ОДМВР Пловдив не са изпълнени в кумулативност всички елементи от правопораждащия отговорността фактически състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и предявеният иск за сумата от 3 872 лв. - обезщетение за претърпени от И. имуществени вреди, се явява неоснователен. Не са налице сочените от касатора отменителни основания и решението в тази част следва да бъде оставено в сила. По отношение на предявените на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ обективно съединени искове срещу Областна дирекция на МВР Пловдив, с искане за осъждане на ответника за сумата в общ размер на от 4 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от И. П. И. неимуществени вреди от наложените му две принудителни административни мерки - отнемане свидетелството за управление на МПС за срок от 18 месеца, както и прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца: Предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди се основава на твърдения за претърпени от И. в причинна връзка със ЗППАМ на РУ на МВР Първомай при ОД на МВР-Пловдив негативни психични и емоционални изживявания- стрес, изолация и безпокойство. От показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел Г. С. Н. се установява, че И. бил много уплашен и разстроен, тъй като досега не му се били случвали такива работи. Бил е много притеснен , защото никога през живота си не е виждал наркотици, пък сега го изкарали, че е употребявал тези вещества. Предвид факта, че живее в малко населено място, много бързо се разчуло за случката, въпреки че той не искал това да се случва. И. се затворил в себе си, не излизал, не се обаждал на никой. След като му отнели книжката, бил принуден да напусне работа, защото нямал автомобил и нямало как да работи към тази фирма, чиято основна дейност е доставка на храни. Близките на И. също били много притеснени. Майка му постоянно му се обаждала, търсела контакти, за да се свърже по някакъв начин с полицията и да получи информация какво става. След като му върнали книжката, И. се върнал на предишното работно място и си продължил същата работа. Неправилно , решаващият състав не е кредитирал тези свидетелско показания, като е посочил, че ищецът не се е справил с доказването на претенциите си, както и че следва да се вземе предвид евентуалната заинтересованост на свидетеля с оглед близките му приятелски отношения с И.. Настоящата инстанция намира, че съдът в обжалваното решение твърде стриктно и ограничително тълкува фактите и доказателствата по делото. Напълно нормално и обяснимо е ситуацията, която е преживял касаторът да му създаде стрес, безпокойство и притеснение. За това свидетелства в показанията си и разпитания свидетел. Именно поради факта на близкото им приятелство, този свидетел има преки и непосредствени впечатления за емоционалното и психическо състояние на касатора. Логично е , неимуществените вреди, изразяващи се в страх, безпокойство и притеснение, като част от вътрешния свят на човек, да бъдат установени с показания на близък човек, пред който могат да бъдат разкрити и с който негативните чувства могат да бъдат свободно споделени. Както е посочил, двамата са имали изградена традиция да се чуват често, почти всеки ден, но след тази случка, И. се затворил в себе си, не вдигал телефона, не искал да излиза, изпитвал е чувство на срам, че близките и познатите му могат да си помислят, че е употребявал наркотични вещества, както и неудобство в ежедневието от факта, че не може да ползва автомобила си за лични или служебни нужди. Неправилно, съдът е посочил, че причинените негативни преживявания на касатора е възможно да са настъпили, както от заповедта за задържане на лицето, така и в резултат и изява на датиращото от 1999г. психическо заболяване. Няма данни заповедта за задържане да е обжалвана, а и не се търси обезщетение от задържането. Освен това, допълнително причинени негативни изживявания от задържането му по никакъв начин не изключва настъпването на неудобство и притеснение от отнемането на СУМПС и прекратяване на регистрацията на МПС, което води до невъзможност И. да ползва личния си автомобил за продължителен период от време, т.е. лишават го от средство и възможност за придвижване. А това обстоятелство само по себе си е свързано с дискомфорт и стрес по изложените по-горе съображения. Що се отнася до наличието на психично заболяване , по делото по никакъв начин не е доказано, причинените на касатора неимуществени вреди, изразяващи се в срам, неудобство и стрес да се припокриват с проявленията на това заболяване. Неправилно, съдът е изложил, че твърдените от ищеца чувства, дори и да са били изпитани от него, не сочат на интензивни, трайни, дълбоки емоционални изживявания или състояния, които да се определят като неимуществени вреди. Интензитета и трайността на негативните емоции следва да се преценяват по отношение определяне на размера на дължимото се обезщетение за причинените неимуществени вреди в съответствие с принципа за справедливост. В тази част, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Съгласно приложимата разпоредба на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В конкретния случай, периодът, за който И. е бил лишен от възможността да управлява автомобила си поради наложените му ПАМ е от 09.02.2023г. до 17.05.2023г., когато двете заповеди са отменени с мотивирана резолюция N 23-0325-М000010 на РУ на МВР Първомай при ОД на МВР Пловдив. Отчитайки характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите , настоящият състав намира, че искът за сумата в размер на 2 000лв.- обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт- ЗПАМ 23-0325-0000-17/09.02.2023г. за посочения период следва да бъде уважен в размер на 1000лв., който размер е справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД. В същия размер следва да бъде уважен и предявеният иск за сумата от 2 500лв. за обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт- ЗПАМ 23-0325-0000-18/09.02.2023г. Върху посочените главници се дължи и законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Предявените искове за неимуществени вреди следва да бъдат отхвърлени за разликата , съответно до 2000лв. и до 2500лв. или в тази част първоинстанционното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При частично уважаване на иска, съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ , ответникът следва да заплати разноските по производството/ в случая 10 лв. държавна такса/, както и възнаграждение за един адвокат съразмерно с уважената част от иска. И. е представляван и пред двете инстанции от адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие, сключен на осн. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Размерът на адвокатското възнаграждение , определен съобразно чл.8 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба N 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 880лв. за двете инстанции. Водим от горното и на основаниечл.221, ал.2 от АПК , Върховният административен съд, Трето отделение,