Решение № 3203 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10088/2020 г.

Решение № 3203 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10088/2020 г., VIII о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], подадена чрез процесуалния му представител юрк. Петков, против Решение № 2986 от 16.06.2020 г., постановено по адм. дело № 12952/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 348 от 25.10.2019 г., издаден от Директора на Басейнова Дирекция "Източнобеломорски район" /БД "ИБР"/ - Пловдив,. В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени АУПДВ № 348 от 25.10.2019 г. или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. Ответникът - Директор на БД "ИБР" – [населено място] не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила оспореното решение на Административен съд – Пловдив. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – София-град е бил АУПДВ № 348 от 25.10.2019 г. на Директора на БД "ИБР" – [населено място], с който на дружеството-жалбоподател е определена такса за водовземане от повърхностни води по чл. 194, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗВ по Разрешително № 3169 от 21.02.2007 г., изменено и продължено с Решение № РР-39/15.02.2012 г., издадени от Министъра на околната среда и водите за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. в размер от 7 109, 70 лева главница и са начислени законни лихви върху посочената сума в размер от 497, 72 лв. на основание чл. 195 б, ал. 1 и ал. 2 и чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за водите /ЗВ/, във връзка с чл. 194, ал. 2 от ЗВ, във връзка с чл. 166 ДОПК и съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1, б. "а", чл. 3, ал. 1, чл. 11 и ал. 1 посредством чл. 12, ал. 1, т. 3 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г., обн. ДВ бр. 2 от 06.01.2017 г. /наричана по-долу само Тарифата/ В хода на съдебното производство е допуснато провеждане на ССчЕ, заключението по която е прието без оспорване от страните и е кредитирано от съда. Вещото лице е установило, че декларираният от дружеството отнет воден обем по процесното разрешително, изчислен посредством данните от монтирано измервателно устройство – рейка, в подадената декларация по чл. 194 б от ЗВ, респ. е този, посочен в констативния акт и в АУПДВ. Размерът на главницата и лихвите са правилно изчислени от административния орган, както и че същите не разплатени. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу оспорения АУПДВ, първоинстанционният съд е приел, че оспорването е допустимо, АУПДВ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 195 б, ал. 1 от ЗВ, в предвидената от закона форма и при спазване на процесуалните правила. Тези изводи са сторени на база детайлно и изчерпателно обсъждане на релентнати по делото факти, въз основа на приетите по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице и въпреки бланкетността на жалбата до съда, съобразно и правилото на чл. 168 от АПК. Прието е, че органът е спазил задължителното изискване да информира титуляря на разрешителното. Като неоснователни са отхвърлени възраженията на дружеството за липсата на мотиви, съобразно задължението в чл. 59 от АПК, в акта. Съдът е възприел извода за съответствие на акта с приложимите материалноправни норми, тъй като административния орган е възприел декларирания от дружеството размер на отнетия воден обем и релевантното за случая обстоятелство, че отнетият с цел напояване воден обем е по-голямо от обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени в Наредбата за нормите на водопотребление (ДВ бр. 103 от 27.12.2016 г.) за съответните култури, в подадената от него декларация, видно от представените по делото доказателства и проведената ССчЕ. Прието е, че от страна на дружеството не са ангажирани доказателства които да оборват фактическите установявания в акт. Възприет е изводът, че административният орган е спазил правилата на Тарифите и на чл. 195 б, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ и правилно и законосъобразно е определил размера на дължимата такса за водовземане по чл. 194, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗВ, като това е потвърдено и от заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните ССчЕ. Прието е още, че оспореният АУПДВ е издаден в съответствие с целта на закона, поради възникването на задължението за титуляря на разрешителното да заплаща предвидените такси, които постъпват към държавния бюджет. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 195 б от ЗВ вземанията за незаплатените по реда на чл. 195 а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от ДОПК. Актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите, платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите, покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол по изпълнение на задължението. Съгласно чл. 194 ЗВ за правото на ползване на водите се заплащат няколко вида такси, една от които е таксата за водовземане от повърхностни води /ал. 1, т. 1 б. "а"/. Размерът й се определя по Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., /в сила от 01.01.2017 г., обн. с ДВ бр. 2 от 06.01.2017 г. / за периода на 2018 г. Или в обобщение в качеството му на титуляр по Разрешително № 3169 от 21.02.2007 г., изменено и продължено с Решение № РР-39/15.02.2012 г., издадени от Министъра на околната среда и водите за периода, за ползване на повърхностен воден обект: язовир "Кричим", с цел напояване и безспорно осъществявано такова, дружеството на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ дължи такса за правото на ползване на повърхностни води за процесния период 2018 г., в която насока обосновани и в съответствие с материалния закон са сторените от първоинстанционният съд изводи. Правилно е прието и че дължимата и незаплатена такса за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ, е изчислена на база декларирано годишно водно количество с декларацията, подадена от самия касатор по чл. 194 б, ал. 1 от ЗВ, изчислено както е посочено в самата нея по данните от монтираното измервателно устройство - рейка, съгласно изискванията на закона, а и условията на самота Разрешително. Правилно и за нуждите на изчисляване на таксата /така чл. 12, ал. 3, т. 3 от Тарифата/ е релевирано и декларираното също от самия касатор, в същата тази декларация, че отнетият с цел напояване воден обем е по-голямо от обема вода, изчислен по съответните норми на водопротребление, определени в Наредбата за нормите на водопотребление (ДВ бр. 103 от 27.12.2016 г.) за съответните култури. Или правилно и въз основа на събраните доказателства на респ. чл. 1, ал. 1, т. 1, б. "а", чл. 3, ал. 1, чл. 11 и ал. 1 посредством чл. 12, ал. 1, т. 3 от действащата Тарифа е приложена и формулата, по която е изчислена таксата, като показателите са заместени правилно с конкретните стойности, което е потвърдено и от заключението на вещото лице по ССчЕ. Неоснователно се поддържат възражения в касационната жалба за противното – правните основания визирани в акта, съответстват напълно на установените факти. В този смисъл съдът приема, че размерът на определената с АУПДВ такса принципно не противоречи на критериите за определянето й, залегнали в ЗВ и приложимата Тарифа. На основание чл. 15, ал. 1 от отм. Тарифа, респ. чл. 21, ал. 1 от сега действащата такава, таксите са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. Съгласно чл. 195 в ал. 1 от ЗВ във вр с. с чл. 175, ал. 1 от ДОПК за неплатените в законоустановените срокове този вид публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. В този смисъл правилно е начислена и лихва за забава. Или предвид липсата на доказателства за доброволно изпълнение на задължението, се налага изводът, че оспореният АУПДВ за установените публични задължения в размер на 7 109, 70 лева главница и 497, 72 лева лихва за периода 2018 г. е издаден в съответствие с материалноправните изисквания, при спазване на административнопроизводствените правила. Оплакванията на касатора за неправилно приложение на закона и необоснованост на съдебния акт са е неоснователно. При неустановено по делото различие между отнетия обем вода в административния акт и в декларацията на [фирма], законосъобразни са изводите в обжалваното решение за дължимост на таксата в определения в административния акт размер, вкл. и определения размер на лихвите. Това е потвърдено и в заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Неоснователно е оплакването, че оспореният индивидуален административен акт не е мотивиран съгласно чл. 59 АПК, тъй като са налице изложени от издателя му и фактически и правни основания. Относно оплакването в касационната жалба, че е нарушено правото на защита, тъй като жалбоподателят не е уведомяван и не е присъствал на извършените административни проверки, същото е неоснователно предвид, че размерът на таксата, както вече се посочи е определен въз основа на данните по подадената от дружеството декларация, а и самият протокол му е надлежно връчен. Правилно съдът е отбелязал в решението си, че жалбоподателят не е представял доказателства нито в административното, нито в съдебното производство, поради което не е нарушено правото му на защита. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,