Решение № 12126 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2793/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Електроразпределение Юг" ЕАД, подадена чрез юрисконсулт Николова срещу Решение 1768/ 16.01.2025г., постановено по административно дело 184/ 2024 г. на Административен съд София- град (АССГ). В касационната жалба са изложени доводи за немотивираност и неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че постановявайки обжалваното решение КЕВР се намесва в имуществен спор, като е постановила решение извън своята материална компетентност на регулатор орган. Това определяло, че решението на КЕВР е нищожно, поради липса на материална компетентност на административния орган. Счита се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон- чл.52 от ПИКЕЕ. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и да се обяви за нищожно решението на Комисията. При условията на евентуалност иска неговата отмяна, като неправилно. Претендират се и направените разноски за двете инстанции. Ответникът- Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Костадинов, в представеното писмено становище и в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено обжалваното съдебно решение, като законосъобразно и обосновано, постановено при правилно приложение на материалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- П. И. не ангажира становище в касационното производство. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и претендира обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество, на основанията по чл. 218, ал. 1 АПК, за неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е било Решение Ж- 993 от 20.11.2023 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката и чл. 147, ал. 2 от Наредба 3/21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката на Електроразпределение ЮГ ЕАД са дадени две задължителни указания: 1. в 7-дневен срок от получаване на решението да анулира начислените на основание Констативен протокол 707278 от 05.05.2023 г. количества електрическа енергия, отразени в Справка за коригиране на сметката за електроенергия от 16.05.2023 г. и фактура 8295868417 от 25.05.2023 г., издадени на П. И. И., за обект с ИТН 4126875 и клиентски 1010144630, находящ се в гр. Ямбол, [улица]; 2. в 7-дневен срок след изпълнение на т. 1 да уведоми Комисията за предприетите действия. С обжалваното пред касационната инстанция- съдебно решение АССГ е ОТХВЪРЛИЛ жалбата на Електроразпределение Юг ЕАД, ЕИК 115552190, срещу Решение Ж-993 от 20.11.2023 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране. За да приеме този резултат съдът приел, че обжалваното пред него решение на КЕВР е издадено от компетентния за това независим специализиран държавен орган КЕВР в рамките на правомощията му, регламентирани в чл. 22 ЗЕ и чл. 147 от Наредба 3/ 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката. От заключението на съдебно електро-техническата експертиза, както и от свидетелските показания, приети по делото се установило, че състоянието на електромера при направената проверка е с изгаснал дисплей и не отчита консумираната електроенергия. Не били установени, обаче причините, довели до това състояние, поради което и е следвало същият да бъде изпратен за метрологичен контрол на съответния компетентен орган. Съгласно нормата на чл. 56, ал. 5 от ПИКЕЕ при установено неизмерване, непълно или неточно измерване по реда на ПИКЕЕ, което води до необходимост от преизчисление на суми по издадени фактури за изминал отчетен период и приключен месечен сетълмент, не се прави преизчисление на текущия сетълмент с количества електрическа енергия от минали периоди. Посочил, че отношение на възраженията в жалбата, че с указанията към Електроразпределение Юг ЕАД да анулира начислени задължения на потребителя, КЕВР неправомерно се е намесила в договорни отношения между страните, адм. съд приел, че не е налице хипотезата на чл. 14, ал. 3 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, доколкото липсват доказателства за висящ пред гражданския съд спор относно дължимостта/ недължимостта на сумата, начислена въз основа на извършената проверка и издадения констативен протокол. В съответствие с чл. 22, ал. 7 ЗЕ във вр. чл. 7, ал. 1 и ал. 3 от Наредба 3/ 2013 г. от КЕВР било проведено административно производство и след като са съобразени твърденията на страните и представените доказателства, правилно била приета жалбата на П. И. И. за основателна. Решаващият съд намерил, че оспореното в съдебното производство Решение Ж- 993 от 20.11.2023 г., издадено от Комисията за енергийно и водно регулиране, е постановено от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма и реквизити, при спазване на административнопроцесуалните правила за постановяването му и не страда от пороци във връзка с неговата материална законосъобразност, които да обосновават неговата отмяна по съдебен ред. По гореизложените съображения, съдът намeрил, че жалбата е неоснователна и като такава била отхвърлена, а оспореното Решение Ж-993 от 20.11.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, потвърдено като правилно и законосъобразно. Решението на адм. съд е валидно, допустимо и правилно. Съдебният акт е постановен при правилно изяснена фактическа обстановка, и след анализ на приложените доказателства, които съдът е обсъдил в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните- чл.172 а, ал.2 АПК. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон. Правните изводи на съда са правилни и са направени въз основа на събраните и обсъдените по делото доказателства, при правилно приложение на материалния закон. Неоснователни са възраженията на касатора, че в случая е налице гражданскоправен спор. Правната регламентация на произнасянето от КЕВР по жалби се съдържа в нормите на чл. 22 и чл. 76 ЗЕ, чл. 142 и сл. от Наредба 3/ 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката и Устройственият правилник на КЕВР. По силата на чл. 22, ал. 1 от Закона за енергетиката, ДКЕВР разглежда жалби на потребители срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност. Съгласно чл. 22, ал. 7 ЗЕ, редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове са уредени в наредбата по чл. 60 от ЗЕ- Наредба 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /Наредбата/. Видно от нормата на чл. 147 от Наредбата, Комисията следва да се произнесе по постъпила жалба с изричен акт. В изпълнение на правомощията си съгласно посочените разпоредби от приложимата в случая Наредба, КЕВР може да постанови решение, с което да прекрати преписката, когато не установи нарушение на условията по лицензията или съответно да даде задължителни указания и да определи подходящ срок за изпълнението им, ако жалбата е основателна, какъвто е и настоящият случай. С така дадените указания КЕВР е изпълнила правомощията предоставени й от ЗЕ, като с тях не решава граждански спор, каквото е оплакването на касатора и не изземва съдебно правомощие. Практиката на ВАС приема, че произнасянето с подобен род актове от КЕВР е в рамките на материалната компетентност на комисията. Това е така, защото се касае за специфичен вид обществени услуги, които са изведени от свободния граждански оборот и са предмет на регулиран пазар. Тоест, част от регулаторните функции на КЕВР, включва задължението да разглежда жалби на клиенти по повод изпълнение на задълженията на доставчици на ел. енергия, в т.ч. и тези задължения, които са предвидени в Общите условия, защото в чл. 49, ал.2, т.7 от Наредба 3/ 2013г. е предвидено, че Общите условия са неразделна част от лицензията. Правилно от съда е преценено, че КЕВР е изпълнила правомощието си да дава задължителни указания по прилагането на закона. С оглед правомощията, с които разполага и предвид конкретната фактическа обстановка, КЕВР е постановила законосъобразно решение, на основание чл. 22, ал.1, ал.5 и ал.7 от ЗЕ, вр. чл. 147, ал.2 от Наредба 3/ 2013г., като е дала задължителни указания на Електроразпределение Юг АД. Административният съд правилно е преценил за законосъобразно Решение Ж-993 от 20.11.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на "Електроразпределение Юг" ЕАД са дадени задължителни указания и обосновано е отхвърлил жалбата на дружеството срещу това решение. В хода на извършения от административния съд съдебен контрол за законосъобразност на оспореното решение издадено от КВЕР обосновано е прието, че въз основа на доказателствата по делото (вкл. Констативен протокол 707278 от 05.05.2023г.) законосъобразно е указано на електроразпределителното дружество да приложи относимата норма на чл. 49, ПИКЕЕ за изчисляване на количеството електрическа енергия. Констатацията на административния орган и на съда, че законосъобразно е указано на електроразпределителното дружество, не е оборена от касатора с допустимите от АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства. Според Разпоредбата на чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ се разграничават основните видове неизправности на СТИ, в които СТИ се демонтира, поставя се в безшевен чувал и се изпраща за метрологичен контрол на компетентния орган в срок до 14 дни от датата на проверката. Хипотезите, при които СТИ може да не се изпраща за метрологична проверка са уредени в ал. 6 и в ал. 8, а именно: при форсмажорни обстоятелства и при намеса, водеща на промяна на схемата на свързване, което не влияе на изправността на СТИ. В процесния случай тези две хипотези не са налице. Правилно от съда е прието за безспорно по делото, че от страна на електроразпределителното дружество не е изпратено демонтираното средство за търговско измерване на компетентния орган за метрологичен контрол, с което от негова страна е извършено нарушение на законовото изискване на чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ. Това е така, тъй като компетентният орган за метрологичен контрол е единственият, който може да установи състоянието и функционалността на СТИ. При тези данни по делото административният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, като е преценил процесното решение на КЕВР за законосъобразно и е отхвърлил жалбата на "Електроразпределение Юг" ЕАД. По изложените съображения обжалваното решение е обосновано и правилно, постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно. Касаторът следва да заплати на КЕВР сума в размер на 100 лв., определени, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Трето отделение