Решение № 10565 от 13.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11139/2009 г.

Решение № 10565 от 13.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11139/2009 г., V о., докладчик председателят Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Елена Павлова Граматова и Константина Павлова Граматова, двете от гр. Пловдив срещу решение № 729/30.05.2009 г. по адм. дело № 1378/2008 г. на Административен съд Пловдив. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 2 АПК. Иска се същото да бъде отменено със законните последици от това. Ответниците по делото - изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), община Марица и Станимир Григоров Александров не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка на решението в съответствие с чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: С обжалваното решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на Елена Павлова Граматова и Константина Павлова Граматова срещу заповед N РД-18-16 от 19.02.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК в частта й, с която на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е одобрена кадастралната карта и регистри за землището на с. Динк, община Марица, област Пловдив за имоти УПИ III-66 и УПИ-II-66 в кв. 15 по плана на селото. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице, съгласно което се установява, че имотните граници на поземлените имоти на жалбоподателките съответстват на границите на действащия регулационен план на селото и са вярно отразени в обжалваната кадастрална карта. Мотивиран по този начин, съдът е постановил обжалваното решение. Решението е правилно, липсват твърдените в касационната жалба отменителни основания. От данните по делото и от заключението на вещото лице е установено, че процесните имоти II-66 и III-66 в кв. 15, образувани по план от 1941 г. със заповед № РД-09-134/28.05.1993 г. (предмет на договор за замяна НА № 3/1995 г.) със самостоятелни кадастрални идентификатори съответно ПИ 501.390 и ПИ 501.389 са собственост на касаторките. Установено е също така, че имотните граници на поземлените имоти са с материализирани граници, съвпадащи с регулационните от 1941 г. изключая западната и частично южната граница на имот 105, който ги включва. С регулационния план от 1994 г. отразява всички граници на двата имота като приложена регулация от предходен план. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че след като при определяне на границите на имотите на Елена Граматова и Константина Граматова са ползвани актуални данни по последния действащ КРП за населеното място, одобрен 1994 г. е законосъобразен. При изработването на кадастрална карта определянето на границите на поземлените имоти се извършва приоритетно от съществуващите на място граници, кадастрални планове и т. н. - чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Изработвайки оспорената кадастрална карта, административният орган в съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 1, б. "в" от ЗКИР е взел предвид означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗКИР и е отчел предвижданията на последно действалия кадастрален план от 1994 г. По тези съображения настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията на касаторките за допуснато нарушение на материалния закон поради приетата от решаващия съд законосъобразност на оспорената пред него заповед. Твърдяните различия в площта на имотите, притежавани от касаторките и графичното им отразяването в заповедта на изпълнителния директор на АГКК са в резултат на регулационните изменения от 1941 г. и 1994 г. и в случай, че се твърди непълно, грешно отразяване процесуалният ред за защита е различен от производството по оспорване на заповед по чл. 49 от ЗКИР. Както бе посочено по-горе в конкретния случай при произнасяне на заповед № РД-18-16/19.02.2008 г. административният орган спазва точно и коректно процедурата и прилага правилно материалния закон - чл. 43, ал. 1, б. "в" от ЗКИР. Като отхвърля жалбата срещу заповедта на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър гр. София решаващият съд постановява правилно решение, което следва д а бъде потвърдено Водим от горното и основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, пето съд, пето отделение,