Решение № 11607 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7240/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Милки Груп Био ЕАД, ЕИК 202809846, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], [адрес], подадена от процесуалния представител адв. С. Желязкова, против решение 11623/04.04.2025 г., постановено по адм. дело 7385/2024 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва съдебните изводи с твърдения за пропуски при оценката на фактите и събраните доказателства. В тази насока отбелязва, че съдът е допуснал исканата от дружеството съдебно-химична експертиза (СХЕ), но неправилно не е допуснал да бъде поставена допълнително задача за изследване на проба от процесния внос. Счита че правните мотиви в решението са общи и не държат сметка за конкретните обстоятелства по делото. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и при условията на евентуалност, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съставна първоинстанционния съд или процесният административен акт се отмени като незаконосъобразен. Претендира присъждане на сторените разноски по делото. Ответникът директор на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция Митници , чрез юрк. Шулева, оспорва касационната жалбата по аргументи, изложени в писмено становище от 09.10.2025 г. В хода на делото аргументите се поддържат от юрк. Роева, с искане жалбата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното съдебно решение оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд София-град е било решение 32-917275/02.07.2024 г. на директора на ТД Митница Варна, с което е коригиран тарифният код по ТАРИК 1517 90 99 90, на стоката по митническата декларация (МД) с MRN 23BG002002105923R0/26.10.2023 г. и са установени за досъбиране публични задължения в общ размер на 30 879,02 лв., от които мито в размер на 25 732,52 лв. и ДДС в размер на 5 146,50 лв., ведно със съответните лихви на основание чл. 114 Регламент (ЕС) 952/2013 във вр. с чл. 59, ал. 2 ЗДДС. По фактите решаващият съд е установил, че на 26.10.2023 г. Милки Груп Био ЕАД е декларирало за режим допускане за свободно обращение стока, описана като RBD ПАЛМОВА МАЗНИНА OKI (SMP 36-39 DEG C) 188 160 кг. нето, 9 408 колета х 20 кг. нето, бруто тегло 194 933,76 кг. , с код по ТАРИК 1511 90 99 00 и ставка на митото по отношение на трети страни 9,00 %, държава на износ Сингапур, произход Малайзия, условие за доставка FOB TANJUNG PELEPAS. Към МД са представени коносамент, търговска фактура, опаковъчен лист, сертификати, фактури за международен транспорт и митническо агентиране. При осъществена последваща проверка за целите на тарифното класиране са взети проби за анализ. Действията по вземането са извършени на контейнерен терминал на Пристанище Варна Запад от представител на Вилмар Контрол ООД, в присъствие на представител на декларатора и митнически служител, като са съставени акт 2376/27.10.2023 г. за вземане и разработване на средна проба и протокол за вземане на проба 191/27.10.2023 г. Представителят на декларатора не е направил възражения срещу начина на вземане, количеството, маркировката, осигуровката на пробите, както приемането на част от тях. Резултатите от възложения анализ са обективирани в митническа лабораторна експертиза (МЛЕ) 14_09.11.2023/16.04.2024 г. Въз основа тях митническият орган е приел, че декларираният код в МД по позиция 1511 на КН не е коректен, тъй като тя обхваща единствено палмовото масло и неговите фракции, сурови, дори рафинирани и химически непроменени, докато анализираната стока е съставена от палмово масло или негови фракции и освен рафиниране е претърпяла допълнителна необратима обработка с цел модификация на кристалната структура, а именно текстуриране , който процес е упоменат именно в ОБХС за позиция 1517. Дружеството-жалбоподател е било уведомено с писмено съобщение изх. 32-838588/30.04.2023 г. по реда на чл. 22, § 6 Регламент (ЕС) 952/2013 г. за определянето на нов тарифен код и мотивите, на които ще се основава акта на митническия орган. В определения 30-дневен срок адресатът не е изразил становище. В хода на първоинстанционното производство са приети писмените доказателства към административната преписка, както и допълнително представени от страните. По искане на жалбоподателя е допусната съдебно-химическа експертиза (СХЕ), чието заключение е приобщено към доказателствения материал в с.з. на 05.03.2025 г. Отговорите и констатациите на вещото лице са дадени в решението. За да отхвърли оспорването съдът е приел, че митническото решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, в предвидената писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2 АПК и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заключението за правилно приложение на материалния закон е направено след преценка на изяснените факти и събраните доказателства по делото. По въпроса за тарифното класиране на стоката по МД с MRN 23BG002002105923R0/26.10.2023 г. са взети предвид Общите правила за тълкуване на КН, както и насоките на Съда на ЕС в решението по дело С-292/22 и е изведено, че за класиране на стоката палмова мазнина в позиция 1517 е необходимо да се установи по-напреднала обработка на маслото, чрез емулгиране, избистряне, текстуриране или други начини, вкл. физическа обработка, но без химическо модифициране. Резултатите от ЦМЛ са достатъчни за изясняване на обективните характеристики на стоката и подкрепят извода за обоснованост на оспореното митническо решение. Така постановеното решение от Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. Обсъдените факти от първоинстанционния съд кореспондират с доказателствата по делото. Първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод за законосъобразност на оспоренoто решение 32-917275/02.07.2024 г. на директора на ТД Митница Варна. Оплакванията на касатора са неоснователни. Между страните по делото не е налице спор относно фактите, свързани с вноса на стоката, описана в подадената МД от 26.10.2023 г. като RBD ПАЛМОВА МАЗНИНА OKI (SMP 36-39 DEG C). Не се оспорва също така, че по своето естество и обективни характеристики този продукт е рафиниран и се състои от един вид палмово масло. Първоинстанционният съд правилно е приел, че спорът между страните се фокусира върху това дали внесената стока представлява палмово масло по позиция 1511, както поддържа касаторът или следва да се класира към позиция 1517 от КН поради претърпяна по-напреднала от допустимата физическа обработка. Поради тази причина на задълбочена оценка в случая са подложени фактите и събраните доказателства във връзка с обективните характеристики на стоката Общо правило 1 за тълкуване на КН. Този подход е залегнал трайно в практиката на ВАС и на Съда на ЕС по въпроса, свързан с тарифното класиране на стоките - вж. решение по дело C725/21, т. 28, решение по дело С-292/22, т. 38 и др. При липсата на дефинирани в тази номенклатура методи и критерии за преценката дали такъв препарат е претърпял обработка, различна от рафинирането, митническите органи могат да избират подходящия метод за тази цел, при условие че той може да доведе до съответстващи на посочената номенклатура резултати, което националният съд следва да провери. Неоснователно е твърдението за необсъждане на всички наведени доводи от страните и приложените доказателства по делото. В съответствие с разпоредбата на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК не е налице задължение за съда да възприеме заключението на вещото лице, а да го обсъди заедно с другите доказателства по делото, което е изпълнено. Отговорите на вещото лице по СХЕ относно различните видове шортънинг (shortening), агрегатното им състояние и методологията на изследване, не дават основание за пълното игнориране на резултатите от МЛЕ 14_09.11.2023/16.04.2024 г. като доказателство. На поставените въпроси 4, 7 и 8 вещото лице е възпроизвело констатациите от МЛЕ като в с.з. на 05.03.2025 г. е уточнило на поставените въпроси, че е виждало стоката само на снимки. От друга страна фактът, че към настоящия момент срокът на годност на продукта е изтекъл, несъмнено би разколебал достоверността на резултатите при ново изследване. Освен посочената особеност, в случая не е обоснована необходимост задачата за анализ на наличната проба от стоката по МД да не бъде поставена заедно с останалите въпроси към СХЕ. Правилно административният съд е приел установените качества на продукта от МЛЕ, сочещи преработка за модификация на кристалната структура с цел постигане на оптимална консистенция, необходима за използването му. Обстоятелствата в тази връзка не се оспорват от касатора, доколкото основната част от аргументите са насочени срещу извода, че консистенцията на продукта е определяща за откриването на т.нар. шортънинг стр. 4 и стр. 5 от КЖ. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за правилно по същество, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременното искане за присъждане на разноски, на ответника по касация се следва юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 200 лв. на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, първи състав на осмо отделение,