Решение № 8208 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9502/2015 г.

Решение № 8208 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9502/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/ АПК/ и е образувано по касационната жалба на община Я. против решение № 70 от 29.06.2015 г., постановено по адм. д. № 36 по описа за 2015 г. на Административен съд - Я.. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила е необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - И. Д. П. в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Я. е започнало по иск, предявен от И. Д. П. против община Я. за заплащане на обезщетение на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в размер общо на 79 188 лв. от които имуществени вреди в размер на 59 188 лева и 20 000 лева неимуществени вреди, както и законната лихва от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане. Искът се основава на твърдение, че вредите са настъпили в резултат от отменено по съдебен ред Разрешение за строеж № 72/21.04.2011 г. на главния архитект на община Я., заедно със съгласувания и одобрен инвестиционен проект. С обжалваното решение съдът е уважил частично иска за присъждане на имуществени вреди, като е осъдил община Я. да заплати на ищеца сумата 14 350 лева, причинени при пряка причинно- следствена връзка от отменено Разрешение за строеж № 72/21.04.2011 г. на главния архитект на община Я., заедно със съгласувания и одобрен инвестиционен проект, която сума представлява разходи на ищеца за изготвяне на архитектурен проект в размер на 2800 лв., заплатена такса от 20 лв. за техническа услуга - разрешение за строеж, заплатена такса от 30 лв. за техническа услуга - одобряване на инвестиционни проекти с доклад за преустройство и извършване на СМР по преустройство, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Отхвърлил е иска в останалата част досежно претенцията за имуществени вреди до предявения размер и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 л. В тази част решението не е предмет на касационно обжалване. За да уважи исковата претенция в посочения по-горе размер съдът е приел, че вредите в уважения размер са доказани, подкрепени са с допустими и относими доказателствени средства, че са следствие от отменения административен акт - разрешение за строеж № 72/21.04.2011 г. на главния архитект на община Я., заедно със съгласувания и одобрен инвестиционен проект, и че е налице пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и понесените вреди. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но е неправилно, същото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Съдът е изяснил делото от фактическа страна, като е приел, че ищецът е собственик на магазин № 3, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.540.185.4.24 по кадастралната карта на гр. Я. със ЗП 80.13 кв. м., ведно с 10.78 идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена. По негова инициатива главният архитект на О. Я. е издал Разрешение за строеж № 72/21.04.2011 г., с което му е разрешено "Преустройство и промяна предназначението на магазин в кафе-аперитив със ЗП 80.13 кв. м." - IV категория, находящ се в гр. Я., На същото е отбелязано, че е влязло в сила на 11.05.2011 г. По реда на чл. 177, ал. 3 от ЗУТ за строежа е издадено и Удостоверение № 29/07.06.2011 г. за въвеждане в експлоатация. С Решение № 36 от 29.03.2013 г. по адм. д. № 291/2012 г. по описа на Ямболски административен съд, по жалба на заинтересовано лице-съсобственик в поземления имот с идентификатор № 87374.540.185 по КККР на гр. Я. и собственик на самостоятелни обекти в сградата, построена в имота е отменено Разрешение за строеж № 72/21.04.2011 г. на Главния архитект на О. Я.. Решение № 36 от 29.03.2013 г. по адм. д. № 291/2012 г. по описа на Я. А. съд е допълнено с Решение № 87/22.05.2013 г. по същото дело като обхвата на отмененото Разрешение № 72 от 21.04.2011 г. на Главния архитект на О. Я. е прецизиран и допълнен и със съгласувания и одобрен инвестиционен проект. Съдебните актове по адм. д. № 291/2012 г. по описа на Я. А. съд са влезли в сила, както следва: Решение № 36 от 29.03.2013 г. на датата на постановяването му като необжалваемо, съответно Решение № 87/22.05.2013 г. - на 01.11.2013 г. По делото ищецът е посочил точно какви имуществени вреди претендира, като е представил по делото доказателства които съдъ е приел и обсъдил. В резултат от производството по доказване съдът е приел, че исковата претенция за имуществените вреди се явява основателна и доказана в уважения размер. установи настъпването на имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи от името на ищеца общо на стойност 15 840 лв., но не всички от тях са в пряка причинна връзка с отменения административен акт. Заплатените суми за: изготвяне на проект за преустройство, за извършване на технически услуги, за издаване на разрешението за строеж и одобряване на инвестиционния проект, както и за извършването на СМР за преустройство на обекта от магазин в кафене, съдът намира като извършени необходими разходи във връзка с издаденото разрешение за строеж. Същите възлизат на стойност 14 350 лв. и са надлежно удостоверени с представяне на писмени доказателства - Квитанция от 30.04.2011 г., изд. от арх. Русева за заплатена сума в размер на 2800 лв. за проект за преустройство, Квитанция № 22848/15.12.2010 г., изд. от Общинска администрация Я., за заплатена такса от 20 лв. за техническа услуга - разрешение за строеж, Квитанция № 22849/15.12.2010 г., изд. от Общинска администрация Я., за заплатена такса от 30 лв. за техническа услуга - одобряване на инвестиционни проекти с доклад -преустройство; Договор за извършване на СМР от 28.04.2011 г., с предмет: "Преустройство и промяна предназначението на магазин в кафе-аперитив", служещ като разписка за авансово заплатена сума в размер на 3000 лв., и квитанция за заплатена на изпълнителя сума в размер на 8.500 лв. на 02.06.2011 г. - като остатък по договора. От правна страна, съдът е приел, че отмяната на разрешението за строеж, ведно със съгласувания и одобрен инвестиционен проект, се дължи на неправилно проведено производство от страна на компетентния административен орган. Задължение на заявителя е само да представи всички документи, които му е указано, че са необходими, и да заплати съответните такси за извършване на услугите. В случая това е сторено, но същевременно главният архитект на община Я. е издал административен акт при допуснато съществено процесуално нарушение - неучастие на всички заинтересовани лица в производството и при неправилна преценка за приложение на хипотезата на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ. Пороците са констатирани при съдебно обжалване на издаденото Разрешение за строеж № 72/21.04.2011 г. на главния архитект на община Я., заедно със съгласувания и одобрен инвестиционен проект, като спорът за законосъобразност е решен със съдебен акт по същество за отмяна. Изводите на съда за наличие на основание за ангажиране на отговорността на общината в случая са необосновани и неправилни. Налице е нарушение на материалния закон, което е допуснато вследствие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно съдът приема, че Законът за отговорността държавата и общините за вреди определя специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица от незаконосъобразни актове и действия на администрацията. Обезщетение за вреди може да се иска след отмяната на унищожаем административен акт, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. Следва да се посочи, че ищецът, който претендира вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт е лице ползващо се от същия, за което актът създава права. Незаконосъобразният административен акт е бил издаден по негова инициатива, той е инициатор на административното производство по одобрението на инвестиционните проекти и издаването на разрешението за строеж за исканото преустройство, проектите не се изготвят служебно от органите на общината, а се изготвят от инвеститора и се внасят за одобрение от органите на общината. Само по себе обстоятелството, че отмененият административен акт е благоприятстващ за ищеца не изключва възможността същия като инициатор на административното производство и лице, за което отмененият акт създава права, да може да търси вреди от него, при наличие на останалите елементи на отговорността. В случая съдът правилно е преценил, че конституирането на страните в административното производство е задължение на административния орган, което той е длъжен да извърши служебно. Неправилно обаче съдът е преценил, че това е единствената причина за отмяна на оспореното разрешение за строеж № 72/2011 г. и одобрените инвестиционни проекти. Видно от мотивите на решение № 36 от 29.03.2013 г. по адм. д. № 291/2012 г. причината за отмяна на разрешението за строеж и одобрените проекти е не само процесуалноправна, както необосновано е приел съдът, който не е отчел спецификата на това административно производство, уредено в ЗУТ, а е и материалноправна. За да постанови отмяна на разрешението за строеж и одобрените проекти съдът по посоченото дело е констатирал, че разрешението е издадено не само без дължимите съгласия на съсобствениците по чл. 38, ал. 5 ЗУТ, доколкото преустройството променя предназначението на обекта, но и без доказателства за шумова съвместимост на преустроения строеж с правилата и нормативите за това. Изискването за изследване в тази насока лежи не само служебно върху главния архитект, но и върху лицето, по чиято инициатива е образувано административното поризводство по издаване на разрешение за строеж, който е длъжен да внесе за одобрение съобразен със закона проект, а от органите на общината се изисква неговото одобрение. Съгласно чл. 170 АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. При поделената тежест на доказване на материалната законосъборазност на административния акт между органа и - в случая - ищеца, именно липсата на материалноправните предпоставки за за одобряване на проекта, въз основа на това - издаване на разрешение за строеж, е причина за отмяна на акта. Видно от мотивите на решение № 36/29.03.2013 г., причината за незаконосъобразността на проекта, внесен за ободрение е, че към проекта не е представена съществена негова част, свързана със санитарно-хигиенните изисквания. В мотивите се сочи, че съдът изрично е поискал хода на съдебното производство събиране на доказателства за наличие на такава част, но до приключване на устните състезания такава не е била представена. За липсата на същата съдът е изложил подробни мотиви, обосноваващи крайния му извод за незаконосъборазност на оспорените актове съобразно нарушението на материалния закон . Решението е влязло в сила. Както се посочи по-горе задължението за доказване на материалноправните предпоставки за издаване на акта е най-вече върху лицето, което се ползва от него. От доказателсвата, обсъдени по-горе по безспорен начин се установява, че причина за отмяната на разрешение за строеж № 72/2011 г. и одобрения инвестиционен проект е несъответствие с материалноправните изисквания за законосъобразност, а не само процесуален пропуск на административния орган да конституира заинтересовани страни в административното производство. Ето защо претенцията на ищеца да търси обезщетение за вреди от незаконността на акта, издаден от главния архитект следва да се разглежда в светлината на чл. 5 ЗОДОВ. Актът е бил отменен като незаконен не само поради процесуален пропуск на органа, но и поради нарушение на изискванията на закона, извършени и от заявителя за издаването му, т. е. от ищеца. Изложеното сочи, че е прекъсната пряката причинно-следствена връзка между понесените вреди и отменения акт, ищецът е запознат с мотивите на съда по адм. д № 36/29.03.2013 г. по което е бил страна. В тази връзка въпросът за намаление на следващото се обезщетение по реда на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ не може да бъде поставен по причина, че съдът е присъдил обезщетението най-вече като е признал за разноски средствата, вложени от ищеца в инвестиционния проект, който изрично е признат за незаконосъобразен от съда в отменителното решение. При съществуващото задължение да внесе за одобрение съобразен със законовите изисквания проект, което е било нарушено от него, ищецът не може да се позовава в настоящото производство на незаконността на волеизявлението за одобрение и на издаденото въз основа на това разрешение за строеж, като търси обезщетение именно за незаконния си проект. Да се приеме обратното означава ищецът да може да черпи права от своето неправомерно поведение. Като е приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на общината и е уважил иска в посочени по делото размер, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което искът на И. Д. П. против община Я. да бъде отхвърлен. Водим от горното, Върховният административен съд