Решение № 7963 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4925/2017 г.

Решение № 7963 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4925/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) чрез надлежно упълномощен представител срещу Решение № 197 от 15.02.2017 г., постановено по административно дело № 1768/2015 г. на Административен съд - гр. Б. (АС Б.) в частта, с която същата e осъдена да заплати сумата от 2500 лева. Счита решението в обжалваната част за необосновано и неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. В подкрепа на това излага аргументи, че липсват незаконосъобразни действия или бездействия на служители на ГДИН, които да са в причинно следствена връзка с твърдените вреди. Счита, че ищецът не е доказал реално претърпени вреди - промяна в психологичното и физичното състояние, което да е в резултат на посочените действия и бездействия на ответника. Изразява и несъгласие с размера на присъденото обезщетение, като счита че сумата от 2500 лева е завишена и несправедлива. Моли да се отмени решението в обжалваната му част и да се потвърди решението в останалата му отхвърлителна част. Касационният жалбоподател Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Николова моли за отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната част и изцяло да се отхвърли исковата претенция на Г. В. При условията на алтернативност иска да се намали присъденото обезщетение до неговата справедлива част. По делото е постъпил отговор, депозиран от Г. В. В. на 10.04.2017 г., имащ характер на касационна жалба, насочена срещу същото решение, постановено по административно дело № 1768/2015 г. на АС - Б. в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата над 2500 лв. до претендираните 50 000 лв. Моли да се потвърди решението в осъдителната част за 2500 лева и да се уважи иска и в останалата част до пълния предявен размер от 50 000 лева. С допълнение от 17.03.2017 г. на касационната жалба моли да се върне делото за ново разглеждане на първа инстанция. Счита съдебния процес за несправедлив, а присъденото обезщетение за ниско. Касационният жалбоподател Г. В. В., в съдебно заседание моли да се отмени решението на съда и върне делото за ново разглеждане от друг състав или да се реши по същество, както е поискано в касационната жалба и допълнението. Представителят на Върховна административна прокуратура намира касационните жалби за неоснователни, а обжалваният съдебен акт за правилен. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на Г. В. В. понастоящем в З. Л. против Г. Д. "Изпълнение на наказанията" с претенция да се осъди ответника за сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престоя му в помещения в Следствения арест гр. Ш.. С обжалвания съдебен акт - Решение № 197 от 15.02.2017 г., постановено по административно дело № 1768/2015 г. на Административен съд - гр. Б. е ОСЪДЕНА Г. Д. "Изпълнение на наказанията", да заплати на Г. В. В., пребиваващ в З. Л. обезщетение в размер на 2500 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на престоя му в помещения № 2, № 6 и № 8 в сектор "Арести" към ОС "ИН" - гр. Ш., които не отговарят на изискванията за минимална жилищна площ, нямат пряк достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветряване, нямат санитарен възел и течаща вода и не е осигурен престой на открито в рамките на един час дневно за периодите от 21.10.2010 г. до 20.05.2011 г., от 23.06.2011 г. до 01.08.2011 г., от 19.09.2011 г. до 15.12.2011 г., от 21.01.2012 г. до 26.03.2012 г., от 20.04.2012 г. до 28.04.2012 г., от 12.05.2012 г. до 03.06.2012 г., от 15.06.2012 г. до 09.08.2012 г., от 28.08.2012 г. до 29.08.2012 г. и от 18.09.2012 г. до 27.12.2012 г., от 09.08.2013 г. до 12.02.2014 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 07.09.2015 г. до окончателното му изплащане. Със съдебния акт е ОТХВЪРЛЕН искът в останалата му част за разликата над 2500 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева. На следващо място е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на неосигурено медицинско обслужване и лечение. За да постанови този резултат, адм. съд смята, че разполагаемата жилищна площ за ищеца през процесните периоди е под 4 кв. м, като в първия случай е 2,04 кв. м, във втория 1,2 кв. м, а в третия 1,18 кв. м, които са под изискуемия минимум и под въведените от ЕСПЧ критерии за желателен стандарт, което представлява нарушение на чл. 3 от Конвенцията. След анализ на данните относно ползваните помещения се приема, за безспорно установено, че спално помещение № 6 и спално помещение № 8, в които е пребивавал ищеца, нямат достъп до пряка слънчева светлина. Намира за безспорно, че сградата на Следствения арест не осигурява възможност за престой на открито в продължение на един час дневно. Счита, че ограниченият достъп до тоалетна, течаща студена и топла вода безспорно предпоставя нечовешко и унизително отношение и представлява нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Според решаващият съд в конкретния случай е безспорно установено противоправно фактическо бездействие на ответника и претърпените от това бездействие неимуществени вреди - унижаване на човешкото достойнство на Г. В. Открива наличието на причинна връзка между установените бездействия и претърпените от В. физически и психически болки, страдания и неудобства. С оглед на тези съображения приема, че претенция се явява основателна. Според решаващият съд в конкретния случай, справедливото обезщетение за вредите, е в размер на 2 500 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.09.2015 г. до окончателното изплащане на обезщетението. От АС Б. са изложени обстойни мотиви относно втората претенция на ищеца за обезщетяване на претърпените от него неимуществените вреди в резултат на неосигурено медицинско обслужване и лечение. След обстоен анализ на приетите по делото доказателства се установява, че на Г. В. са извършени множество прегледи и изследвания и са му предписвани лекарства. Приема, че в конкретния случай не е налице незаконосъобразно бездействие на ответника да осигури медицинско обслужване и лечение и претенцията на В., основана на това твърдение, е неоснователна. Настоящият съдебен състав на ВАС счита подадените две касационни жалби за НЕОСНОВАТЕЛНИ, а решението за правилно. Изразените доводи в двете касационни жалби за необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Настоящият съдебен състав на ВАС счита за неоснователни твърденията на касационния жалбоподател Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за неправилност и необоснованост на съдебното решение в осъдителната част. Неоснователно от ГДИН се счита, че не са налице реално претърпени вреди, което да е в резултат на посочените действия/бездействия на ответника. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на А. Ш. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактически състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН, относно привеждане на помещенията в Ареста в Ш., където е пребивавало лицето, съобразно изискванията на КЗПЧОС, част от вътрешното право на страната. Безспорно по делото се доказват фактите, за неизпълнение на изискванията чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС (обн. - ДВ, бр. 25 от 2009 г.) относно критерия за желателен стандарт за жизнена площ. Помещенията, където е пребивавало лицето са били пренаселени, поради което на лишените от свобода не се е полагала минимална жилищна площ. Лишеният от свобода е бил в килии, без санитарен възел и не е имал постоянен достъп до течаща вода и условия за поддържане на нормална хигиена. Налице са нарушения на изискванията чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС в редакцията, обн. в ДВ, бр. 25/2009 г., във връзка чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС относно количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода. В сградата на Следствения арест Ш. не е била осигурена възможност за престой на открито в продължение на един час дневно, поради което нарушено се явява и правото на ищеца, разписано в чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС. Тези неприемливи битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Същите правилно са квалифицирани от адм. съд като проява на нечовешко и унизително отношение, елемент от фактическия състав на иска за обезщетение на неимуществените вреди във връзка с нормите на чл. 3, ал. 1 и ал. 2, от ЗИНЗС. Неоснователно ГДИН счита, че не са налице реално претърпени вреди. С оглед установената фактическа обстановка в конкретния казус съдът е направил обоснован и съответен на доказателствата извод, че ищецът е понесъл неимуществени вреди, вследствие на лошите битови условия. Налице са причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС, негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, физически и емоционален дискомфорт у ищеца. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от адм. съд е прието, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел правилния и логичен извод за частична основателност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В тази връзка е неоснователно искането на ГДИН за отмяна на решението в неговата осъдителна част. Настоящият съдебен състав на ВАС счита за НЕОСНОВАТЕЛНИ твърденията на касационния жалбоподател Г. В. за неправилност и необоснованост на съдебното решение в неговата отхвърлителна част. Относно втората претенция на ищеца за обезщетяване на претърпените от него неимуществените вреди в резултат на неосигурено медицинско обслужване и лечение, което е довело до обостряне на заболяванията и усложнения в периодите от решаващият съд е извършен обоснован анализ на приложимата правна уредба. Проверено е дали са изпълнени задълженията на администрацията за оказване на медицинска помощ и здравен контрол, което е разписано в чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС в редакцията, обн. в ДВ, бр. 25/2009 г. и в Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. Правилно и обосновано решаващият съд приема, че не е налице незаконосъобразно бездействие на ответника да осигури медицинско обслужване и лечение и претенцията на В., основана на това твърдение, е неоснователна. От събраните по делото доказателства се установява, че на Г. В. са извършени множество прегледи и са му предписвани лекарства. През процесните периоди са направени необходимите консултации с лекар специалист и са извършени изследвания. Неоснователни са и оплакванията в жалбата на Г. В. за необоснованост на съдебния акт по отношение на размера на обезщетението. Първоинстанционният съд е изложил обстойни и подробни мотиви при обсъждане на вредоносния резултат- вида и характера на засягането, които са в съответствие с данните от приетите доказателства. Неоснователно е твърдението за неправилност на съдебния акт, което аргументира искането на касационния жалбоподател за увеличаване на размера на присъденото обезщетение по исковата претенция. АС Б. правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението по исковата претенция за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Изводите на решаващия съд относно размера на обезщетението, съответстват на данните по делото, установяващи конкретни факти по непротиворечив начин. В анализа на съдебния акт са отчетени конкретните обстоятелства и е извършена оценка на особеностите на вредите и техния кумулативен ефект. Водим от изложеното, настоящият съдебен състав намира присъденото обезщетение за правилно и не намира основания за неговото увеличаване. В тази връзка неоснователни са и доводите на ГДИН, с които се иска намаление на размера на присъденото обезщетение, като счита че сумата е завишена и несправедлива. Същото е справедливо определено, тъй като в съдебния акт е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания, като е отчетен техният специфичен характер, интензитет и продължителност. Решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение