Решение № 5800 от 14.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу решение 282 от 26.05.2021 г., постановено по административно дело 503/2020 г. от Административен съд - Плевен, с което е отменено издаденото от него уведомително писмо изх. 02-150-6500/3939/24.10.2019 г., с което за кампания 2017 г. от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. е отказано изплащане на субсидия по мярка 214 Агроекологични плащания на земеделския производител с УРН 352338 Х. Качамаков, преписката му е върната за ново произнасяне и администрацията към него е осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила се иска отмяната му, като претендира и присъждане на разноски. В условия на алтернативност прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ответната страна. Ответникът по касационната жалба Х. Качамаков, чрез процесуален представител и в представените от последния писмени бележки оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и му присъди направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно като краен резултат по следните съображения: Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като съдържа фактически и правни основания за издаването, без допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Приел е, че е налице незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради неприложимост на Методиката, въз основа на която е отказано финансово подпомагане за процесния период, която съда е счел, че не е обнародвана в Държавен вестник и не може да има обратно действие. От съдържанието на обжалваното решение, а също и от съдържанието на оспорения пред АС Плевен административен акт се установява, че основният спорен въпрос по делото е дали в конкретния случай е приложима Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони на Република България за периода 2007 2013 г., утвърдена със заповед РД 09-243/17.03.2017 г. на Министъра на земеделието и храните, приложима за заявления, подадени през 2016 г., чието действие е въведено и по отношение на заявленията, подадени през 2017 г. по силата на заповед РД-09-235812.03.2018 г. на Министъра на земеделието, храните и горите (Методиката). С уведомително писмо (УП) изх. 02-150-6500/3939 от 24.10.2019 г., ИД на ДФЗ Земеделие е оторизирал субсидия по мярка 214 АЕП от ПРСР по заявление с УРН 15/05617/93686 на Х. Качамаков за кампания 2017 г. в размер на 0 лв. Мотивите за отказа се съдържат в таблици с нанесени данни и пояснения към тях. Видно от поясненията към колона 13 и 14 към таблица 2 от писмото на земеделският производител са наложени санкции за установени не спазени изисквания по отношение на площите съгласно Методика за намаляване или отказване на агроекологични плащания, утвърдени на основания на чл. 16 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. със заповед РД 09-235/12.03.2018 г., издадена от Министъра на земеделието, храните и горите. От поясненията към колона 7 от таблица 1 е видно, че съгласно същата Методика за парцел, за който е било установено неспазване на базови изисквания не се извършва плащане за 2017 г. От данните по делото е безспорно установено, че върху изчислената от административния орган за получаване сума от 58 030.33 лева е наложена санкция в размер на 100 % съгласно т. VI от Методиката. Правилен е и изводът, че в случая неправилно е приложена и Методиката, тъй като на същата е придадена обратна сила в нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Закона за нормативните актове. В случая следва да бъде съобразен и факта, че с влязло в сила на 14.03.2022 г. решение 4822 от 15.02.2021 г., постановено по адм. дело 9587/2020 г. на Върховния административен съд тази Методика е обявена за нищожна, което отново води до извод за незаконосъобразност на процесното Уведомително писмо. При така установеното следва да се направи извод, че наложените санкции за установени нарушения от земеделският производител Х. Качамаков са определени въз основа на нищожен акт и при липса на валидно правно основание. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Въпреки изхода на делото, предвид представените доказателства относно направени разноски настоящият състав намира, че липсват доказателства за направени такива пред настоящата инстанция и такива на ответника не следва да бъдат присъдени. Представените доказателства за основанието на платените от Качамаков суми, представляващи хонорар за един адвокат са представени и пред първата инстанция, от които се установява, че по силата на сключения между жалбодателя и адвоката му граждански договор от 05.06.2020 г. страните са се договорили адвокатът да представлява жалбодателя и да предприеме всички необходими действия на процесуално представителство пред Административен съд Плевен и Върховен административен съд във връзка с обжалването на процесното УП, за което жалбодателят се е задължил да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 7500 лв. и 510 лв. дължима държавна такса, заплатено на части в срок от 31.07.2020 г. до 30.09.2020 г. От представените пред настоящата инстанция доказателства се установява, че това задължение жалбодателят е изпълнил в срок до 14.10.2020 г. т.е докато производството е било висящо пред първоинстанционния съд. От така представените доказателства се установява, че договореното възнаграждение е общо и за двете инстанции липсват доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение отделно за настоящата инстанция, при което искането е неоснователно. Обстоятелството, че пред първоинстанционния съд претенцията за разноски е била в по-малък от договорения и заплатен размер на това възнаграждение не води до обратен извод. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение