Решение № 9317 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14818/2019 г.

Решение № 9317 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14818/2019 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Бобов дол, гр. Бобов дол, ул. "27 октомври" № 2 срещу Решение № 248 от 24.10.2019 г. на Административен съд, гр. Кюстендил, постановено по административно дело № 219/2019 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на кмета на общината срещу Решение №АК-06-02 от 15.03.2019 г. на областния управител на Област Кюстендил, в частта, с която е отменена негова Заповед №З-48 от 31.01.2019 г., в частта, с която е спряно движението на тежкотоварни автомобили с общо тегло над 20 тона по четвъртокласната пътна мрежа на общината.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – кметът на Община Бобов дол, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът правилно е изложил фактите, но противоречиво е ценил свидетелските показания. Неправилно е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган като Административнопроцесуалният кодекс не коригира Закона за администрацията. Неправилен счита извода на съда относно наименованието на акта, издаването му след законовия срок, в т. ч. и относно началото на срока за оспорване m, eo областния управител, както и относно разпоредбата на чл. 97, ал. 2 АПК.

Неправилен счита и извода на съда относно характера на акта, позоваването му на несъществуващ генерален план за организация на движението на територията на Община Бобов дол. Неправилно съдът приема допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, а отменената заповед съдържа фактически и правни основания. В противоречие с доказателствата по делото счита извода на съда за характера на забраната и за липсата на неотложност. Сочи, че "Въгледобив Бобо дол" ЕООД и "Фундаментал" ЕООД нямат специално разрешение за ползване на общинските пътища.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на областния управител. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. И. Сотиров, Адвокатска колегия, гр. Благоевград.

1. Ответникът по касационната жалба – областният управител на Област Кюстендил, счита същата за неоснователна. Съдът правилно е квалифицирал акта по чл. 97, ал. 1 АПК, правилно е определил компетентността на издателя му и срока за произнасяне. Правилно е приел нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е ценил свидетелските показания, установяващи неизвършването на експертиза относно релевантния факт на нарушаване на пътната настилка и разрушаване на къщите. Сочените в протокола от 11.10.2018 г. на комисията за обществен ред и сигурност на общинския съвет жалби правилно не са ценени като мотив на акта.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от пълномощник К. В.

1. Ответникът по касационната жалба – "Въгледобив Бобов дол" ЕООД, счита същата за неоснователна. Сочи, че кметът не е компетентен да наложи забрана по републикански път, а областният управител е компетентен да се произнесе по чл. 97, ал. 1 АПК, като е спазил изискванията за форма на акта. Правилно съдът е приел за нарушени изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, както и на чл. 72 АПК. Счита, че съдът правилно е ценил свидетелските показания.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Д. Доганджийска.

1. Ответникът по касационната жалба – "Фундаментал" ЕООД, счита същата за неоснователна. Съдът правилно е преценил компетентността на издалия акта орган, както и неспазването от кмета на общината на изискванията на чл. 66 и сл. АПК. Несъответни на доказателствата по делото счита доводите на касатора за издаване на заповедта в условията на неотложност. Правилно съдът е ценил доказателствата по делото досежно въздействието върху пътната настилка.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от адв. А. Недева, Софийска адвокатска колегия.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. На 09.03.2018 г., със Заповед №З-151, издадена на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), кметът на Община Бобов дол нарежда: 1.) спиране от движението на тежкотоварни автомобили с общо тегло над 20 тона по четвъртокласната пътна мрежа; 2.) спиране от движението на тежкотоварни автомобили с общо тегло над 20 тона по уличната мрежа на населените места на Община Бобов дол; 3.) забранява движението на товарни превозни средства, превозващи насипни товари, без същите да бъдат обезопасени.

1. След 13.03.2018 г. до кмета на Община Бобов дол постъпват множество жалби и подписки на жители на гр. Бобов дол и околни села относно преминаването на тежкотоварни автомобили през населените места.

1. На 22.03.2018 г. кметът на Община Бобов дол иска от Районното управление "Полиция" – Бобов дол, съдействие за осигуряване на превантивен контрол на движещите се на територията на Община Бобов дол по уличната и пътна мрежа, включително общинска пътна мрежа ІV клас, товарни автомобили по отношение на претоварване, скорост и обезопасяване на товарите.

1. На 09.10.2018 г. директорът на Областното пътно управление – Кюстендил уведомява Община Бобов дол за начина на експлоатацията на републикански път ІІІ-623 "(о. п. Кюстендил – о. п. Дупница) – Маламолово – Бобов дол – Жедна – Враня стена – Габрешевци".

1. На 11.10.2018 г. Комисията за обществен ред и сигурност на Община Бобов дол приема решения за: 1.) поставяне на пътен знак В4 "Забранено е преминаването на товарни автомобили" с допълнително указване на забраната на масата в тонове – 20 тона, знак В18, за участъците от републиканския път, преминаващ през урбанизираните територии на гр. Бобов дол, с. Мламолово, с. Мало село, и поставянето на същите знаци на общинската улична и пътна мрежа; 2.) поставяне на пътен знак В26 "Забранено движението със скорост, по-висока от означената" – 40 км/ч; 3.) за 2019 г. да се заложи в разчетите на Областното пътно управление Кюстендил рехабилитация на републикански път ІІІ-623/ІІ-62 (Кюстендил – Дупница) – Големо село – Мало село – Мламолово – Бобов дол от км. 0 + 000 до км. 11 + 475.

1. На 28.09.2018 г. между Община Бобов дол и Агенция "Пътна инфраструктура" е сключен споразумителен протокол за съвместно финансиране на поддържането на републиканските пътища в чертите на гр. Бобов дол, съгласно който страните приемат да финансират съвместно поддържането на третокласната републиканска пътна мрежа в границите на града с обща дължина от 4, 020 км. Срокът на споразумението е от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.

1. На 31.01.2019 г. кметът на Община Бобов дол, със Заповед №З-48, издадена на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, нарежда: 1.) да се осигури непрекъснат контрол за спазване на монтираните знаци за ограничение движението на тежкотоварни превозни средства с общо тегло над 20 тона, в изпълнение на решение от 11.10.2018 г. на комисията по обществен ред и сигурност в Община Бобов дол; 2.) да се осигури непрекъснат контрол за обезопасяване на товарите на превозните средства; 3.) забранява движението на тежкотоварни автомобили с общо тегло над 20 тона по четвъртокласната пътна мрежа на Община Бобов дол.

1. На 01.02.2019 г. на интернет страницата на Община Бобов дол е публикувана Заповед №З-48.

1. На 14.02.2019 г. "Фундаментал" ЕООД и "Въгледобив Бобов дол" ЕООД подават до областния управител на Област Кюстендил жалби срещу Заповед №З-48 на кмета на Община Бобов дол.

1. На 01.03.2019 г. жалбите на "Фундаментал" ЕООД и "Въгледобив Бобов дол" ЕООД и административната преписка по издаване на Заповед №З-48 на кмета на общината са изпратени на областният управител.

1. На 12.03.2019 г. областният управител на Област Кюстендил изисква от кмета на Община Бобов дол доказателства за спазване на чл. 66 и 72 АПК при издаване на Заповед №З-48.

1. На 13.03.2019 г. кметът на Община Бобов дол предоставя на областния управител исканата информация.

1. На 15.03.2019 г., с Решение №АК-06-02, издадено на основание чл. 97, ал. 1, изречение 1 АПК, областният управител на Област Кюстендил отменя Заповед №З-48 от 31.01.2019 г. на кмета на Община Бобов дол в частта, с която е забранено движението на тежкотоварни автомобили с общо тегло над 20 тона по четвъртокласната пътна мрежа на Община Бобов дол.

1. На 01.04.2019 г. кметът на Община Бобов дол оспорва Решение №АК-06-02.

1. В хода на съдебното производство областният управител представя: 1.) протокол от 20.06.2019 г. на Комисията за обществен ред и сигурност в Община Бобов дол, на което заседание са взети следните решения: утвърдена е схема на режима на движение по първостепенната улична мрежа на гр. Бобов дол; премахване на пътните знаци, поставените в изпълнение на Заповед №З-48 от 31.01.2019 г. на кмета на общината; монтиране на изкуствени неравности за ограничаване на скоростта на движение в с. Бабино и в с. Долистово; да се уведоми Областно пътно управление – Кюстендил за необходимостта от ремонт на участъка от републиканската пътна мрежа; да се очертаят пешеходни пътеки в с. Големо село; 2.) отговор на директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Кюстендил; 3.) Заповед №З-383 от 02.07.2019 г. на кмета на Община Бобов дол за утвърждаване на решенията на Комисията за обществен ред и сигурност от 20.06.2019 г.

1. В хода на съдебното производство съдът разпитва свидетелите Христова и Андонова – жители на [населено място].

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган с оглед на чл. 45, ал. 1 ЗМСМА и чл. 32, ал. 2, изречение 2 от Закона за администрацията (ЗА) и чл. 93, ал. 4 АПК. Актът е в исканата от закона писмена форма с оглед на чл. 45, ал. 12 ЗМСМА и чл. 32, ал. 3 ЗА и чл. 97, ал. 2 ЗА и съдържа фактически и правни основания. При издаването му органът е спазил административнопроизводствените правила – чл. 32, ал. 2, изречение 2 ЗА и чл. 92, ал. 1 АПК. Приема, че отмененият акт на кмета на общината е общ административен акт, който е публикуван на 01.02.2019 г.

Първоинстанционният съд приема за правилен извода на областния управител, че при издаване на Заповед №З-48 кметът е нарушил изискванията на чл. 66 – 71 АПК – липсва уведомление за откриване на производството, проектът не е публикуван на интернет страницата на общината, не е изпратен на заинтересованите лица, не е оповестил формите на участие на заинтересованите лица в процедурата. Липсват мотиви за неотложност на случая по смисъла на чл. 73 АПК.

Заповедта на кмета не съдържа правни основания, а уведомлението на Окръжно пътно управление – Кюстендил от 09.10.2018 г. не делегира на кмета правомощия за издаване на заповед в оспорената част. С оглед на чл. 3, ал. 1 – 3 от Закона за пътищата (ЗП) кметът няма правомощие да регламентира ползването и управлението на републиканските пътища, а с оглед на чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 5 ЗП може само да въвежда временни забрани. Правомощие на кмета не се съдържа и в Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата (Наредба № 1). Редът за ползване на пътищата от тежкотоварните автомобили е регламентиран в Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движението на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредба № 11), а специалното ползване на пътищата по смисъла на § 1, т. 8 ЗП става след нарочно разрешение от собственика на или от администрацията, управляваща пътя.

С оглед на анализа на релевантната нормативна уредба първоинстанционният съд приема, че разпоредената забрана не се основава на действащата нормативна уредба и е превратно упражняване на власт. Същата е непропорционална по смисъла на чл. 6, ал. 2, 3 и 5 във вр. с чл. 4, ал. 3 АПК. Последвалата Заповед №З-383 от 02.07.2019 г. не води до промяна на преценката на съда.

Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на заповед №З-48 и за законосъобразност на Решение №АК-06-02 и отхвърля жалбата на кмета на общината.

Изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспореното решение е правилен.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно.

Касаторът счита за неправилен извода на първоинстанционния съд за компетентност на областния управител да издаде оспорения акт. Съгласно изричната разпоредба на чл. 45, ал. 1 ЗМСМА и на чл. 93, ал. 4 АПК актовете на кмета на общината могат да бъдат оспорени пред областния управител, освен ако в закон е предвидено друго. С тези разпоредби законодателят е преценил, че за целите на контрола между различните власти - централна и местна, е необходимо да допусне оспорване на актовете на кмета пред областния управител независимо от факта, че областният управител не е горестоящ на кмета административен орган. А разпоредбата на чл. 45, ал. 12 ЗМСМА изрично препраща към правилата на регламентираното със закон административно производство. Приложимият към датата на издаване на оспореното решение на областния управител закон е Административнопроцесуалния кодекс и приложими с оглед на това са неговите чл. 81 – 98.

Оспореното решение на областния управител е издадено след проведено административно производство, започнало по жалби на засегнати от акта на кмета на общината лица. Следователно, изводът на първоинстанционния съд, че областният управител е издал оспорения от кмета акт в съответствие с установеното в закон правомощие, е правилен. Доводите на касатора за липса на правомощие на областния управител да издаде оспорения акт, поради наименуването му "решение" в противоречие на чл. 32, ал. 1 ЗА са неоснователни, защото наименованието на акта не може само по себе си да обоснове липса на компетентност. Вярно е, че чл. 32, ал. 1 ЗА наименува актовете, които областният управител издава, заповеди, а не решения, и това е в контекста на правната традиция заповеди да се наричат актовете на еднолични държавни органи, но за преценката за компетентността на един орган е релевантно не наименованието на акта, а правомощието да издаде акт със съответното съдържание.

В случая не става въпрос за несинхронизация между чл. 32, ал. 1 ЗА и чл. 97, ал. 1 АПК, който наименува акта "решение", а за употребата в общия процесуален закон на обобщаващото понятие – "решение", което изразява волеизявление, а не за използването на конкретно наименуван административен акт. Разпоредбата на чл. 97, ал. 2 АПК не задължава горестоящия орган задължително да нарече акта си само и единствено "решение", но наименуването му "решение", при наличие на разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗА, която наименува актовете, които областният управител издава "заповеди", не води автоматично до извод за липса на компетентност на областния управител. Неправилното наименуване на акта на областния управител е нарушение на изискванията за форма с оглед на чл. 59, ал. 2, т. 2 АПК във вр. с чл. 32, ал. 1 ЗА, но това нарушение не може да се отрази на законосъобразността на оспорения акт.

Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на преценката на първоинстанционния съд за спазване от областния управител на административнопроизводствените правила. Срокът за произнасяне на областният управител, видно от доказателствата по делото е спазен, с оглед на изискваните доказателства по преписката и на разпоредбата на чл. 97, ал. 1 АПК.

Неоснователни са и доводите на касатора за неправилност на извода на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на акта на областния управител.

С оглед на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗП пътищата са републикански и местни, като републиканските са автомагистралите, скоростните пътища, пътищата от първи, втори и трети клас – ал. 2, а местните са общински и частни, отворени за обществено ползване – ал. 3. От гледна точка на собствеността републиканските пътища са изключителна държавна собственост, а общинските – публична общинска собственост, чл. 8, ал. 1 и 2 ЗП. Пътищата са отворени за обществено ползване при спазване на реда и правилата, установени в Закона за пътищата и в Закона за движението по пътищата – чл. 9, ал. 1 ЗП, а управлението им се осъществява от Агенция "Пътна инфраструктура" - за републиканските, и от кметовете на общините за общинските – чл. 19, ал. 1, т. 1 и 2 ЗП.

Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗДвП лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. А съгласно чл. 19, ал. 2, т. 5 ЗП управлението на пътищата включва и осигуряването на общественото им ползване чрез регулиране и контрол на автомобилното движение, даването на разрешения и въвеждането на забрани за ползване.

С оглед на така действащата законова уредба дефинираната от кмета на общината "четвъртокласна пътна мрежа" е общинска собственост и отговорността за нейното управление е на кмета на общината. Но тъй като т. нар. четвъртокласната пътна мрежа е отворена за обществено ползване по смисъла на § 1, т. 7 ЗП, т. е. за обичайно ползване за превоз на товари и пътници с общоприетите пътни превозни средства, и по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДвП, т. е. условията за ползването са еднакви за всички участници, правомощията на собственика й във връзка с нейното ползването следва да бъдат упражнявани в съответствие с изискванията на чл. 3, ал. 1 ЗДвП и са ограничени до възможността да се въвеждат временни забрани на отделни пътища или участъци при лимитативно посочени предпоставки: 1.) ремонтни работи; 2.) природни бедствия и аварии; 3.) неблагоприятен водотоплинен режим на настилката; 4.) възникване на опасност за сигурността на движението; 5.) масови спортни мероприятия – чл. 9, ал. 3 ЗП. Забрана за обществено и специално ползване на отделни пътища за някои видове пътни превозни средства може да въвежда само Агенция "Пътна инфраструктура" с цел осигуряване на безопасността на движението – чл. 9, ал. 4 ЗП.

Видно е, както правилно приемат първоинстанционният съд и областният управител, че кметът на общината, макар и да е оправомощен да управлява т. нар. четвъртокласна пътна мрежа, няма правомощието да въвежда постоянна забрана за ползване на тези пътища от определена категория пътни превозни средства, а именно такъв е характерът на оспорената пред областния управител част от Заповед №З-48. Забраната не е обвързана със срок, визира един конкретен вид пътни превозни средства – тежкотоварни автомобили с общо тегло над 20 тона, и касае общинските пътища.

Следва да се посочи, че наложената с отменената заповед забрана, независимо от публикуването на заповедта на кмета на интернет страницата на общината, не би могла сама по себе си да породи желания правен ефект – да забрани движението на посочените тежкотоварни автомобили по така нар. четвъртокласна пътна мрежа на общината, най-малкото защото не определя конкретно коя е четвъртокласната пътна мрежа на територията на Община Бобов дол. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата (ППЗП) областните администрации издават списък на общинските пътища, а съгласно алинея 4 на същия член списъкът на общинските пътища се утвърждава от Министерския съвет. За да породи правно действие забраната трябва да е конкретна – с посочване на конкретните пътища, за която се отнася, но и да е обективирана в съответните пътни знаци, поставени на необходимото място.

Забраната за движение на даден вид пътно превозно средство по дадени пътища, за да породи правно действие, следва да бъде въведена чрез поставени на съответните места пътни знаци. Пътният знак е правило за поведение, установено в правна норма, но неговото действие по отношение на конкретния участък от движението по пътищата и по отношение на съответния участник е само тогава, когато е поставен на платното за движение и то по начин, съответен на изискванията на чл. 9 и сл. от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (Наредба № 18). Това негово действие започва от момента, когато той е поставен на съответното място - защото тогава участниците в движението научават за него и са обвързани от действието му, и трае дотогава, докогато знакът бъде премахнат. Това е изрично регламентирано в чл. 6, т. 1 ЗДвП, който задължава участниците в движението по пътищата да съобразяват своето поведение с пътните знаци.

Със Заповед №З-48 кметът на общината въвежда общо правило за поведение, но тъй като то е относимо за движението по пътищата, с оглед на чл. 3, ал. 2 ЗДвП, това може да стане чрез светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното за движение, които са единна система съгласно Конвенцията за пътните знаци и сигнали, и в съответствие с Наредба № 1. За да се реализира въвеждането на съответното правило за движението по пътищата чл. 6 от Наредба № 1 изисква изготвянето на генерален план за организация на движението в населените места и проект на организация на движението извън границите на населените места. Одобрените от кмета на общината, на основание чл. 15 и 17, т. 3 от Наредба № 1, генерален план за организация на движението и проект за организация на движението са правното основание за въвеждане на съответните правила за движението, като се предполага че чрез тях се осигурява исканата от чл. 3, ал. 1 ЗДвП цел за бързо и сигурно придвижване, за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване.

Безспорно е, че сама по себе си липсата на генерален план за организация на движението или на проект за организацията за движението не значи автоматично незаконосъобразност на създадената организация на движението, защото кметът на общината е органът, с оглед на чл. 19, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 5 ЗП във вр. с чл. 3, ал. 1 ЗДвП, компетентен да организира движението, т. е. да установи задължителните правила за поведение, които организират движението по пътищата на общината. Тези правила са относими за неопределен и неограничен брой адресати – всеки, който ползва пътищата за обществено ползване на територията на общината, и са с многократно правно действие. С оглед на това и въведената от кмета на общината чрез оспорената заповед забрана по своя характер е нормативен, а не общ административен акт, тъй като е относима за всеки, който преминава през така нар. четвъртокласна пътна мрежа на общината с моторно превозно средство над 20 тона, и има многократно правно действие. Правното действие на въведената забрана, т. е. на правилото за поведение, не е еднократно, а е приложимо винаги, когато чрез съответното превозно средство се реши ползването на четвъртокласната общинска пътна мрежа.

Но както бе посочено по-горе компетентността на кмета на общината да организира движението по тази (четвъртокласна) пътна мрежа е ограничено с оглед на чл. 9, ал. 3 ЗП и на чл. 3, ал. 1 ЗДвП, поради което за законосъобразността на оспорената заповед е релевантно спазването на законовите изисквания. В случая, дори и да се приеме, че процесното правило за поведение е въведено с цел опазване на живота, здравето и имуществото на гражданите и на общината, то, както обосновано приемат първоинстанционният съд и областният управител, не са налице материалноправните предпоставки за въвеждане на такава обща и постоянна забрана за ползване на общински пътища, отворени за обществено ползване, от един точно определен вид моторни превозни средства от кмета на общината. Такава забрана, т. е. такова правило за поведение, на път, отворен за обществено ползване, може да въвежда Агенция "Пътна инфраструктура" с цел осигуряване на безопасността на движението.

Видно от изложеното първоинстанционният съд правилно е приел, оспореното от кмета на Община Бобов дол решение на областния управител за законосъобразно, тъй като Заповед №З-48 на кмета на общината, която е предмет на контрол от областния управител, е незаконосъобразна. Това прави обжалваното първоинстанционно съдебно решение правилно. Съдът следва да го остави в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от страните искане и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът следва да осъди Община Бобов дол – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, да заплати на Областната администрация на Област Кюстендил – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100, 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд