Решение № 71 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4624/2007 г.

Решение № 71 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4624/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Р. Г. и Н. Г. П., двамата от град К., Пловдивска област, подадена от пълномощника им адвокат С, срещу въззивно решение № 672 от 18.04.2007 г. по гр. дело № 3018/2006 г. на Пловдивския окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според касатора въззивният съд неправилно е приложил закона като е приел, че договорът за продажба на наследство от 30.09.1996 г., с който М. В. Р. е продала на дъщеря си А. Б. Г. наследството, оставено от Б. И. Р., няма действие съобразно разпоредбата на чл. 90а ЗН. Според трайната практика на ВКС внесените в ТКЗС земи никога не са преставали да бъдат собственост на вносителите им. Оттук следва, че собствениците им могат да се разпореждат с тях както намерят за добре. Ответникът по касационната жалба Б. И. Р., с. Б., Пловдивска област, оспорва жалбата. Ответниците по касационната жалба М. И. Р., Д. Д. М., двамата от град С., Д. И. М., Й. И. Н., двамата от град П., Пловдивска област, Б. Д. Д., с. Б., Пловдивска област, Н. С. Р., И. П. Р., Е. П. В. и Л. П. Р., четиримата от град П., не са заявили становище. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна поради следното: Пловдивският окръжен съд е отменил решение № 66 от 2.05.2006 г. на Пловдивския районен съд по гр. д. № 1574/2005 г. в частта, с която са определени квотите за делба на земеделските земи, находящи се в с. Б., Пловдивска област, възстановени на наследниците на И. П. Р., и по реда на чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) е определил същите както следва: по 1/16 идеална част за Б. И. Р., М. И. Р., Г. Р. Г., Н. Г. П., Н. С. Р., И. П. Р., Е. П. В. и Л. П. Р. и по 2/16 идеални части за Д. И. М., Й. И. Н., Д. Д. М. и Б. Д. Д. Въззивният съд е приел, че собствеността върху земеделските земи не се възстановява по силата на закона, а след специална административна процедура. Едва след като тя приключи възниква правото на наследника да приеме наследството в тази част и да се разпореди с нея. По делото е установено, че към датата на сключване на договора за продажба на наследство - 30.09.1996 г., с който М. В. Р. е продала на дъщеря си А. Б. Г. наследството, оставено от Б. И. Р., собствеността върху процесните земеделски земи не е била възстановена. По тази причина купувачът на наследството не е могъл да придобие собственически права върху тях. Безспорно е установено по делото, че с решения на ПК "Р" - П. по преписка № 81054/06.01.1992 г. в периода 1999 г. - 2000 г. е възстановено правото на собственост на наследниците на И. П. Р.( поч. на 18.12.1954 г.). Същият е оставил за наследници четири деца. Синът му Б. И. Р. е починал на 03.02.1990 г. и е оставил за свои наследници - съпруга - (починала на 12.04.2000 г.) и две деца - И. Б. Р. (починал на 30.08.2000 г.) и А. Б. Г. (починала на 1.09.2003 г.). Касаторите са наследници на последната - съпруг и дъщеря. Приживе с договор за продажба на наследство от 30.09.1996 г. М. В. Р. е продала на дъщеря си А. Б. Г. наследството, оставено от Б. И. Р. Единственият спорен въпрос по делото е дали това разпореждане с наследство трябва да се отчете при определяне на квотите с оглед разпоредбата на чл. 90а ЗН. Според нея продажба на наследство, извършена след одържавяването или включването в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, няма действие за тези имоти. Собствеността върху земеделските земи, включени в ТКЗС не е изгубвана през годините, а само е била с видоизменена същност. По силата на ЗСПЗЗ правото на собственост не се придобива, а се възстановява в пълноценния му вид. За внесените в ТКЗС имоти действието на ЗСПЗЗ се ограничава единствено до възстановяване правото на собственост в пълен обем. В случая продажбата на наследството е извършена през 1996 г., т.е. след влизане в сила на ЗСПЗЗ, поради което и купувачът на наследството и наследодател на касаторите на общо основание е придобил собственически права и спрямо тази част от наследството, включваща земи, внесени в ТКЗС, за които в момента е била в ход административната процедура за възстановяване собствеността. Ето защо изводът на въззивния съд, че купувачът на наследството и наследодател на касаторите не е могъл да придобие собственически права върху процесните земеделски земи е неправилен. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе искът за делба на процесните земеделски имоти следва да се допусне като се зачете извършеното разпореждане с договор за продажба на наследство от 30.09.1996 г. при квоти, приравнени под общ знаменател както следва: по 6/144 идеални части за Б. И. Р. и М. И. Р.; 14/144 идеални части за Г. Р. Г.; 10/144 идеални части за Н. Г. П.; по 9/144 идеални части за Н. С. Р., И. П. Р., Е. П. В. и Л. П. Р. и по 18/144 идеални части за Д. И. М., Й. И. Н., Д. Д. М. и Б. Д. Д.. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.