Решение № 4403 от 26.4.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е касационната жалба, подадена от ЕТ М. Калайджиев" срещу решение 501/20.07.2022 г., постановено по адм. дело 1020/2021 г. по описа на Административен съд-Хасково. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспореният съдебен акт не бил мотивиран. Съдът неправилно приел, че непостигането на заложените в проекта финансови показатели, води до неизпълнение на договора между страните. Приходите от дейността били прогнозни и не следвало да се взимат предвид от административния орган. Следвало да се проконтролира изпълнението на ангажиментите през период от 10 години, а не само на засегнатите от решението за финансова корекция /РФК/ три години. Недопустимо било за едни и същи обстоятелства Разплащателна агенция да се произнася с два акта. Към момента на започване на проверката бил изтекъл петгодишния мониторингов период. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на нов по съществото на спора за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Следвало да се приемат за основателни доводите на касационния жалбоподател, че обекта се използва по предназначение, а изпълнението на заложения бизнес план не бил под контрола на бенифициера и цикъла за възвръщаемост бил многогодишен. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба от ЕТ М. Калайджиев против Решение 26/311/00813/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция /РФК/с изх.01-6500/8609#17 от 07.09.2021 г., издадено от зам. изпълнителен Директор на Държавен фонд Земеделие . С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да се произнесе е приел за установено от фактическа страна, че между Държавен фонд Земеделие и ЕТ М. Калайджиев на основание чл.31, ал.2 от Наредба 30/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ПРСР за периода 2007-2013 / Наредба 30/11.08.2008г./ е сключен Договор 26/311/00813 от 08.10.2014г. по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР 2007-2013г. Договорът е бил сключен във връзка с разработен и одобрен бизнес план по проект с идентификационен 26/311/00813 с наименование Къща за гости за алтернативен селски туризъм в УПИ ІV-111, кв.32, с. Мезек, общ. Свиленград , като в част ІV от него бил заложен финансово-икономически статус приходи и разходи на проекта. По силата на договора на ЕТ е била предоставена безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проекта. На основание подадена на 08.10.2015 година заявка за плащане 26/311/00813/3/01, такова е осъществено на 07.12.2015г. В периода 24 - 27.06.2019г. е извършена извънредна проверка на място относно изпълнението на Договор 26/311/00813/08.10.2014г., при която било констатирано неизпълнение на поетите съобразно приетия бизнес план задължения. В изготвения от проверяващите протокол е отразено, че изпълнението на бизнес плана за три пълни финансови години - 2016г., 2017г. и 2018г., съставлява съответно 21,81%, 18,87% и 16,64% или средноаритметично за трите проверявани години е в размер на 19,04%. С писмо изх. 01-6500/8609 от 30.10.2019г. ползвателя на помощта е бил уведомен, че на основание чл.26, ал.1 от АПК ДФЗ открива производство по издаване на АУПДВ. На 17.12.2019 година е депозирано възражение срещу констатациите на административния орган. Издаден е Акт за установяване на публично държавно вземане 26/311/00813/3/01/04/01 с изх. 1-6500/8609 от 19.06.2020г., с който е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 304 194,04 лева. АУПДВ е бил обжалван пред съответния административен съд и в хода на инстанционният контрол за законосъобразност, с Решение 6803/07.06.2021г., постановено по адм.д. 1734/2021г. по описа на ВАС, е бил отменен поради допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на приложимите процесуални правила. Във връзка с решението на Върховен административен съд и на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ , с писмо изх. 01-6500/8609 от 21.07.2021г. зам. изпълнителен директор на ДФЗ, получено от касационния жалбоподател на 27.06.2021 г. последния е уведомен, че се открива производство по налагане на финансова корекция. Срещу описаните в писмото констатации е депозирано възражение с вх.01-6500/8609/09.08.2021г. по описа на ДФ Земеделие . На 07.09.2021г. е издадено оспореното пред съда решение за финансова корекция в размер на 304 194,04 лева, за неизпълнение на заложени в бизнес плана приходи. Съдът е констатирал, че в акта са възпроизведени констатациите по извършените проверки /на място и допълнителни административни/, изложени са съображения за неоснователността на подаденото възражение, посочено е, че размерът на финансовата корекция е пределен на основание т.30, предл.1 от Правилата. РФК е връчено на жалбоподателя на 20.09.2021г. В хода на първоинстанционното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че за 2016г. приходите от дейността на процесния обект са в размер на 38 790,82 лв., за 2017г. в размер на 34 256,93 лв., за 2018 г. са 32 694,16 лв., а за 2019г. са в размер на 29 627,27 лв. Формулиран е извод, че така установените приходи не съответстват на заложените в бизнес плана по одобрения проект. С оглед изложе твърдения за допусната техническа грешка при посочване на цена за закуска в обекта са изготвени изчисления в два варианта - при цена на закуска от 40 лв. и при цена 4 лв. В първия вариант процентът на изпълнение за 2016г. е 21,37%, за 2017г. е 18,87%, за 2018г. 16,64%, а за 2019г. в размер на 15,08%. Във втория вариант процентът на изпълнение е както следва: за 2016г. 30,42%; за 2017г. 26,87%; за 2018г. 24,22%; за 2019г. 21,95%. Според вещото лице посочва и при двата варианта на изчисление проектът отговаря на показателите, заложени в контролните листове за изчисляване на рентабилност. При така установеното от фактическа страна, съдът е достигнал до извод за неоснователност на жалбата. Прието е, че акта е издаден от компетентен административен орган, при спазване на изискванията за форма и е мотивиран. Липсвали нарушения на административнопроцесуалните правила. За неоснователно е прието възражението, че с отмяната на АУПДВ е преклудирано правомощието на органа да постанови нов акт на същото фактическо и правно основание. В тази връзка съдът е отчел, че с решението за отмяна на АУПДВ е прието наличието на нарушение, изразяващо се в неспазване на процесуалния ред за установяване на нередност, а от там и за дължимост на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, като липсва произнасяни по отношение на основанията за предприемане на съответните действия в тази насока. Отбелязано е, че в производството по оспорване на АУПДВ, жалбоподателят е поддържал становище в касационната си жалба срещу решението по адм.д. 584/2020г. на Административен съд - Хасково, че установяване на публично държавно вземане с АУПДВ е незаконосъобразно, а е следвало да се наложи финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон. Липсвало нарушение на материалния закон. Съобразно договора ползвателят на помощта бил длъжен да извърши изцяло инвестицията в срока по договора, в съответствие с бизнес плана и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като при неизпълнение на нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, поради което правилно била приложена разпоредбата на чл.46, ал.1 от Наредба 30/11.08.2008г. В случая било налице неизпълнение на финансовите показатели на одобрения с договора от 08.10.2014 г. бизнес план, на базата на които проектът е определен като допустим. Съдът не е приел довода на жалбоподателя за допусната техническа грешка в цената на закуската към нощувките в бизнес плана, тъй като тази стойност била посочена за първите две години, а за третата е завишена на 45.00 лева. Констатирано е, че въпреки дадената с разпоредбата на чл. 41, ал.1 от Наредба 30/11.08.2008г. възможност, ползвателят на помощта не е поискал промяна на договора в частта за заложените приходи. Предвид описаното, съдът е формулирал извод за допуснато нарушение на т.4.12 и т.8.1 от Договора, респ. на чл.16, ал.2 от Наредба 30/11.08.2008 г. Прието е, че административният орган е определил правилно размера на наложената финансова корекция, като е отчел времетраенето на констатираното неизпълнение през три пълни финансови години, взет е предвид и установения процент неизпълнение, а също и че не може да съществува план на ползвателя за мерките, които ще предприеме за достигане на съответните приходи с оглед крайния срок на договора. Касационната жалба е подадена от участник в първоинстанционната производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съдебен състав е събрал и съобразил относимите към производството факти и обстоятелства, като на тази база е извел своите изводи относно законосъобразността на оспорения пред него административен акт. При постановяването на решението е спазил материалния закон. Неоснователно е поддържаното и в хода на първоинстанционното производство становище за липсата на възможност и основание за образуване на производството за налагане на финансова корекция поради обстоятелството, че действия от контролния орган в тази насока са предприети след изтичане на мониторинговия период, тъй като с изтичане на този период се преклудирала и възможността му за извършване на проверки. Както вече е имал възможност да отбележи Върховния административен съд в практиката си, според § 1 т. 2 от Допълнителната разпоредба на приложимите в случая Правила, за сключените преди 01.01.2015 г. договори /какъвто е процесния/, мониторинговия период е с продължителност от 5 години, считано от датата на сключването им. Необосновано, а от там неправилно е становището, че с изтичането му се изключва възможността на ДФЗ да извършва проверки за изпълнение на договор за предоставяне на помощта. Мониторинговият период обхваща времето, през което ползвателят на финансовата помощ е длъжен да изпълнява инвестицията, за която му е предоставена, ведно с всички, поети по силата на сключения между стланите договор задължения, в това число и в частта, относно одобрения бизнес план, а не времето, през което органът има правото да извършва проверки. Единствено извършените от ползвателя на помощта нарушения на договора в рамките на мониторинговия период могат да дадат повод на органа за предприемане на действия по налагане на финансова корекция. Административният орган има право, а с оглед разпоредбата на чл. 27 ал. 3 от ЗПЗП и задължение, да извърши необходимите проверки за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг, на поетите по силата на договорите за безвъзмездна финансова помощ задължения от страна на ползвателите, а в случай, че констатира нарушения - и да наложи съответните финансови корекции. Следователно, без значение дали мониторинговият период е изтекъл или не, административният орган винаги има правото, а с оглед разпоредбата на чл. 27 ал. 3 ЗПЗП - и задължението, да извърши необходимите проверки за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите по силата на договорите за безвъзмездно финансиране задължения от страна на ползвателите, а в случай, че констатира нарушения - и да наложи съответните финансови корекции. Като значимо за осъществяването на контрол законодателно ограничение, следва да се съобрази предвидения в чл. 3, ал. 1 от Регламент /ЕО/ 2988/95 четиригодишен давностен срок. Пряко приложимата в случая европейска правна уредба, цели гарантиране на защитата на финансовите интереси на бюджета на Съюза, като на държавите членки са вменени задълженията да предотвратяват, откриват и да се справят ефективно с всякакви нередности или неспазване на задълженията от страна на ползвателите на помощта, както и да вземат необходимите мерки, за да се уверят, че финансираните от фондовете трансакции са действителни и правилно извършени. Настоящият съдебен състав не споделя обективираното в касационната жалба становище за липса на мотиви оспорения съдебен акт. При преценка на основателността на депозираната пред него жалба са посочени и взети предвид както сроковете за реализиране на обекта за гости в неговата цялостна функционалност, така тези, свързани с неговата експлоатация по начин и обем, отговарящ на поетия от бенифициера при сключване на договора ангажимент за жизнеспособност на предприятието. Липсата на дословно преповтаряне на становището на жалбоподателя и пунктоално формулиране на отговор по всеки от изтъкнатите доводи не води до липса на мотиви, респективно до необоснованост. Съдът е взел предвид и обсъдил значимите за производството срокове, като ги е описал по дати и времева продължителност, което му е дало възможност да съобрази наличието или съответно липсата на изпълнение на законовите изисквания за издаване на оспорения административен акт, неговата процесуална и материална законосъобразност. Взети са предвид обстоятелствата, свързани с наличието на отменен акт, поради несъобразяването му с разписания в закона процесуален ред, като съдът изрично е констатирал липса на пречка за издаване на последващо решение за финансова корекция поради произнасяне със сила на присъдено нещо единствено и само по процесуалната законосъобразност на акта, а не по неговото съобразяване с приложимия материален закон. Следва да се сподели изцяло извода, свързан с неприемането за релевантно за производството на твърдението за допусната грешка при изготвяне на бизнес плана по отношение на изписването на предвидените постъпления във връзка с предлаганата на гостите на обекта закуска. Настоящият съдебен състав намира, че становището на първоинстанционния съдебен състав за неоснователност на този довод е правилно, тъй като от събраните в хода на административното производство, а в последствие в хода на съдебното дирене е безспорно установено, че в предлагания бизнес план е налице неколкократно посочване на тази сума, предвидено е увеличаването ѝ в третата година от експлоатацията на обекта от 40 на 45 лева, и същата е взета предвид при определяне на посочените в плана годишни финансови постъпления. Така направеното предвиждане не би било от значение, при компенсиране на постъпленията от друг вид предлагана и отчетена във връзка с дейността на обекта услуга, но в случая данни за такава липсват. Видно от сключения между страните договор, поетия от търговеца ангажимент за жизнеспособност е разчетен на годишна база, поради което не е от значение включването на срок от 2019 година, тъй като това не би се отразило на средногодишния размер на постъпленията през предходните три години. Неоснователни са доводите за необходимостта от отчитане на 10 годишен период на дейност, както и невземането предвид на това обстоятелство при разглеждане на делото пред Административен съд - Хасково. В разпоредбата на чл. 16 ал.2 от приложимата Наредба е поставено условие бизнес плана за разнообразяване на дейността да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от същата. Така формулираното изискване не налага осъществяване на контрол върху финансовото състояние на обекта на финансиране през предвидения в цялост срок. Съобразно договорните отношения между страните мониторинговият период е ограничен на пет години от подписване на договора, т.е. това е периода, който подлежи на обследване от страна на контролните органи за установяване на изпълнението на поетия от бенифициера ангажимент. Посочения в наредбата десетгодишен срок е обвързан с изначалното представяне от страна на кандидата за финансиране на достатъчно обосновано предложение, гарантиращо жизнеспособността на инвестицията за такъв период, а не е свързан с необходимост от осъществяване на контрол върху постигнати през този период финансови показатели. Не се споделя и становището за липса на регламентация към момента на сключване на договора за налагане на финансова корекция на отпуснатите средства при неизпълнение на заложени в договора или приложимата наредба изисквания. Регламентация за контрол и възстановяване на средства е въведена още с приемане на Наредба 30 от 2008 г. В разпоредбата на чл. 46 е разписана както възможността за искане от страна на РА за връщане на вече изплатени на бенифициер суми, условията при които може да стане това, така и критериите за определяне на размера на подлежащото на възстановяване финансиране. С приемането на Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27 ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013г., са прецизирани критериите за определяне на дължимостта на възстановяване на суми, както и техния размер, съобразно степента на неизпълнение на поетите от страните по договорите за подпомагане задължения. В т. 30 от същите е предвидено, че на възстановяване подлежи 100 % от сумата когато се установи, че реализираните приходи от подпомаганата дейност са по-малко от 20 % от приходите, заложени в бизнес плана за съответните години и това е продължило две или повече години. Вземайки предвид така разписаните правила, първоинстанционният съдебен състав е формулирал правилен и обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт и в частта, с която е определен размера на подлежащата за възстановяване сума, а именно 100 % от отпуснатото финансиране. За пълнота следва да се отбележи, че на бенифициерите е осигурен достатъчен толеранс, даващ им възможност да съобразят икономическата обстановка при стопанисване на изградените с европейски средства обекти и да изпълнят в максимална степен заложените в предлагания бизнес план задачи, в това число и приходи от дейността. Достатъчно за изпълнение на поетите ангажименти е достигане на 50 % от прогнозните приходи, което само по себе си е значително облекчаване на поставените като цел резултати. За налагане на сравнително ниска финансова корекция /между 5 и 15 %/ е достатъчно да се постигне над 20% от заложения в бизнес плана резултат или непостигането на изпълнение в този минимален размер да е за период по-малък от две години. Налице е и възможност за изключване на отговорността при наличието на форсмажорни обстоятелства, но следва да се спазят нарочните срокове за надлежно уведомяване на РА, а данни за предприети от такова естество действия от страна на касационния жалбоподател не са налице. Така поставените критерии, които са били известни на касационния жалбоподател към момента на започване на дейността, дават възможност на него, а на всяко друго лице стопанисващо обекти от вида на процесния, да реагират адекватно на всяка промяна в пазарните условия, своевременно да търсят начини и средства за популяризиране на дейността си, а от там и да поддържат търсената от конкретната програма жизнеспособност на инвестицията. Предвид безспорните данни, че констатираните от органа нарушения, свързани с недостигане на приходните показатели от бизнес плана за три цели последователни финансови години - 2016, 2017 и , 2018г., са извършени от ползвателя на помощта в рамките на мониторинговия период, приключил на 08.10.2019 година, следва да се сподели извода за законосъобразност на относимата към настоящото производство финансова корекция. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице твърдяните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК, поради което оспорения съдебен акт следва да бъде оставен в сила като валиден, допустим и правилен. На 12.04.2023 година е постъпила молба с искане за спиране на предварителното изпълнение на оспореното пред съда Решение 26/311/00813/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция /РФК/с изх.01-6500/8609#17 от 07.09.2021 г., издадено от зам. изпълнителен Директор на Държавен фонд Земеделие поради наличието на предпоставките и основанията за спиране действието на акта до окончателното приключване на съдебното производство по обжалването му. На 19.04.2023 г. за прилагане към молбата е депозирано и копие от съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване. С оглед обстоятелството, че настоящото производство е касационно по своя характер, т.е. решението е окончателно, както и с оглед на неговия резултат оставяне в сила на решение 501/20.07.2022 г., постановено по адм. дело 1020/2021 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което жалбата срещу акта на зам. изпълнителен Директор на Държавен фонд Земеделие е оставена без уважение, молбата за спиране на изпълнението на оспореното РФК следва да се остави без разглеждане поради липсата на предмет - подлежащ на предварително изпълнение по силата на закона административен акт. При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да се определи като неоснователна. В полза на ответника следва да се присъди сума в размер на 150 лева представляваща направени в производството разноски за участието на юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,