Решение № 2541 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11223/2011 г.

Решение № 2541 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11223/2011 г., II о., докладчик съдията Светлана Йонкова С решение от 21.06.2011 г. по адм. д. № 1728/2010 г. Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на "Хелио - Тур - с" АД срещу заповед № ДК-02-Б 52/16.06.2010 г. на старши инспектор в сектор Бургас на РДНСК Югоизточен район. Решението се обжалва с касационна жалба от "Хелио - Тур - с" АД. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение. Ответникът по касационната жалба я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Бургаския административен съд заповед е наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж, представляващ масивна сграда - снек - бар "Каваците", изграден в поземлен имот, представляващ земеделска земя. Прието е, че за строежа няма издадени строителни книжа и че той е изграден без за терена да е одобрен ПУП. Бургаският административен съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган. Постройката е строеж по смисъла на закона, за нея няма издадени строителни книжа. Изградена е в земеделска земя без одобрен ПУП. Подлежи на премахване като незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ. При постановяване на решението Бургаският административен съд не е допуснал нарушение на закона. Процесната заповед е издадена от старши инспектор при сектор Бургас на РДНСК Югоизточен район. Административният орган е действал по силата на заповед за заместване на началника на сектор Бургас при същата РДНСК, считано от 03.06.2010 г. Заповедта е приложена по делото. По силата на заместването издалият заповедта е изпълнявал правомощията и задълженията на началника на сектор Бургас, на който с нарочна заповед по реда на чл. 222, ал. 1 ЗУТ е делегирано правото за премахване на незаконни строежи от вида на процесния (Приложение № 2, т. 10) от Наредба № 1/2002 г. за номенклатурата на строежите. Законосъобразно Бургаският административен съд е приел, че административният орган е бил компетентен да издаде процесната заповед. По делото е установено, че за процесния строеж няма издадени разрешение за строеж и инвестиционен проект. Представените такива в първоинстанционния съд са за други обекти, различни от процесния (за санитарна група 1 и 8 и за временно къмпингиране на 70 бр. бунгала). Изграден е в поземлен имот, който представлява земеделска земя към момента и към момента на изграждане на терена. За този имот няма одобрен подробен устройствен план. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ. § 21 от Заключителните разпоредби на ЗУТ не е приложим в случая на премахване на незаконно строителство. Съгласно посочената норма когато във връзка с устройството на територията се държи сметка за заварени строежи се имат предвид законните строежи. Бургаският административен съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Обсъдени са всички доказателства и доводи на страните, които имат отношение към предмета на спора. Обосновано е прието, че е изпълнена предвидената в чл. 225, ал. 3 ЗУТ процедура. Съставен е констативен акт, който е конкретизирал на място съществуващия строеж и неговите характеристични данни, както и останалите обстоятелства, които имат значение за издаването на заповед за премахването на строежа като незаконен. В административното производство и съдебното административно производство по премахване на незаконно строителство релевантните факти, които следва да бъдат установени са дали е налице незаконен строеж и кой е неговият собственик или извършител. Собствеността на терена не е относимо към предмета на делото обстоятелство и съдът не е бил длъжен да го установява. Страните по делото са конституирани правилно, а те са органът издал акта и адресатът на същия. Не е допуснато нарушение и при насрочването на съдебните заседания. Жалбоподателят е бил редовно призован за всички заседания, поради което за това, проведено на 25.05.2011 г. не му е била изпратена призовка. Съгласно чл. 137, ал. 7 АПК за това заседание той се счита редовно призован. В нормата не е предвиден срок за определяне на датата на последващото заседание. Представените пред настоящата инстанция доказателства не са такива по чл. 219 АПК и не следва да се обсъждат. Решението на Бургаския административен съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, на основание чл. 221, ал. 2 АПК