Решение № 10034 от 20.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1128/2010 г.

Решение № 10034 от 20.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1128/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на "Омъ-99" ЕООД, гр. София, ж. к. "Люлин", бл. 122, вх. "А", ет. 7, ап. 27 срещу Решение № 418 от 10.11.2009 г. на Съвета за електронни медии в частта, в която е определено да заплати такса в размер на 50 лв. Жалбоподателят счита решението в обжалваната част за незаконосъобразно. Постановено е в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Счита, че формално регистрираните и лицензирани радио- и телевизионни оператори следва да се вписват служебно в публичния регистър от Съвета за електронни медии и за това вписване не следва да се дължи такса. Ответникът по жалбата - Съветът за електронни медии, счита същата за неоснователна. Решението на Съвета за електронни медии е законосъобразно, в съответствие с разпоредбите на чл. 110, ал. 1 и чл. 125к от Закона за радиото и телевизията и Тарифата за таксите за радио и телевизионната дейност. Моли съда да отхвърли жалбата. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна: Жалбоподателят е лицензиран оператор, притежаващ лицензия за Радиодейност № 441-00254 от 11.01.2001 г. за програма "Радио Романтика" и териториален обхват - местен за гр. Благоевград. Със заявление, вх. № 20-00-216 от 30.10.2009 г., е поискал от Съвета за електронни медии да отрази в лицензията и регистъра настъпила промяна в правноорганизационната форма на фирмата му. С Решение № 418 от 10.11.2009 г. Съветът е допуснал исканата промяна и е постановил, на основание чл. 5, ал. 2 от Тарифата за таксите за радио и телевизионна дейност дължимост на 50 лв. такса. Съдът, при така установената фактическа обстановка, и след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, счита жалбата на "Омъ-99" ЕООД за неоснователна по следните съображения: По делото няма спор за факти. Спорен е единствено въпроса за дължимостта на таксата. Лицензията, като облагоприятстващ индивидуален административен акт, има предписано в закона съдържание - чл. 110, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията. Един от основните й реквизити е наименованието (фирмата) на търговеца - т. 1 на чл. 110, ал. 1, което е и един от основните правноиндивидуализиращи признаци на търговеца. Именно поради това, всяка промяна в наименованието на търговеца следва да бъде надлежно отразена в издадената му лицензия. Наименованието на фирмата - оператор и лицата, упражняващи контрол върху управлението на дружеството са факти, подлежащи на задължително вписване и в публичния регистър - чл. 125б, ал. 1, т. 1 и 2, в сила към датата на издаване на оспорваното решение, сега чл. 125к, ал. 4, т. 1 и 2 от Закона за радиото и телевизията. Следователно извършената от административния орган дейност по изменение на лицензията и вписване в регистъра е правно установена. Съгласно чл. 102, ал. 3, т. 4 от Закона за радиото и телевизията, радио и телевизионните оператори заплащат такса за изменение и допълнение на лицензията, съответно за промени в регистрираните обстоятелства. Размерът, сроковете и начините на плащане се определят, съгласно чл. 102, ал. 6 от закона, с Тарифата за таксите за радио и телевизионна дейност. Тарифата, по силата на законова делегация, се приема от Министерския съвет. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Тарифата за извършване на промени в издадена индивидуална лицензия за радио- и телевизионна дейност, свързани с регистрираните обстоятелства в търговския регистър, се събира такса в размер на 50 лв. С оглед на така установеното нормативно предписание, таксата, определена в т. II на Решение № 418 от 10.11.2009 г. е дължима и законосъобразно определена по размер. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за недължимост на таксата поради неосъществяване на лицензираната дейност по обективни причини - липса на честотен ресурс. При условие, че лицензията не е прекратена или отнета по реда на чл. 121, съответно чл. 122, от Закона за радиото и телевизията, няма законови основания регулирането на отношенията между лицензирания оператор и регулаторния орган да се подчинява на режим, различен от установения в закона. Лицензията на жалбоподателя е действаща, независимо осъществява ли или не разрешената дейност. Неосъществяването на дейността не е правноизключващ факт по отношение на визираната в чл. 102, ал. 3, т. 4 от закона дължимост на такса. Видно от изложеното твърдяните от жалбоподателя нарушения на материалния закон са неоснователни. При извършена служебна проверка на административния акт в оспорваната му част, съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правил, актът на противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на Закона за радиото и телевизията, поради което оспорването на "Омъ-99" ЕООД като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд