Решение № 15407 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8346/2010 г.

Решение № 15407 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8346/2010 г., VI о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Столично управление "Социално осигуряване", гр. София, против решение № 635/25.03.2010 г. на Административен съд - София град по административно дело № 6939/2009 г. по описа на съда, с което е отменено решение № 215 от 07.09.2009 г. на Директора на СУСО и потвърденото с него разпореждане № 4807036613/8 от 17.10.2008 г. на ръководителя на "ПО" при СУСО, в частта, с която е спряна на осн. чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО отпусната със същото разпореждане пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Димка Василева Куцарова, а преписката е върната за решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалния закон . Ответникът Димка Василева Куцарова в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София-град е решение № 215 от 07.09.2009 г. на Директора на СУСО и потвърденото с него разпореждане № 4807036613/8 от 17.10.2008 г. на ръководителя на "ПО" при СУСО, в частта, с която е спряна на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО отпусната със същото разпореждане пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Димка Василева Куцарова. С постановеното решение първоинстанционният административен съд е отменил оспорените административни актове и е върнал административната преписка за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания. Съдът законосъобразно е приел, че в случая правнорелевантно е обстоятелството, че датата на отпускане на пенсията за инвалидност поради общо заболяване /20.03.2007 г./ е по-ранна от датата на отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст /04.07.2007 г./. Съдът е счел, че е без значение факта, че датата на разпореждането за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст предхожда датата на разпореждането за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а за пенсиите за осигурителен стаж и възраст - от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. По делото е установено безспорно, че правото на лицето на пенсия за инвалидност поради общо заболяване е възникнало на 20.03.2007 г. /датата на инвалидизиране/ т. е. преди датата на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст /04.07.2007 г./. Установено е също така, че Димка Куцарова е подала заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност в предвидения в чл. 94, ал. 1 от КСО шестмесечен срок от придобиване на правото. По силата на чл. 74, ал. 3 от КСО /в редакцията си от ДВ бр. 112 от 2004 г., действала към датата на издаване на обжалванато разпореждане/ пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тази разпоредба намира приложение в случаите, когато правото на получаване на пенсия за инвалидност поради общо заболяване е възникнало, след придобиване на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Настоящият случай не е такъв, с оглед на което тази разпоредба не би могла да намери приложение. Нещо повече до 01.01.2009 г. /от когато е в сила новата редакция на чл. 74, ал. 3 от КСО/ Куцарова е могла да иска възобновяване и възстановяване на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, в случай, че същата е била спряна преди това като по-неблагоприятна в сравнение с пенсията за осигурителен стаж и възраст. Това обстоятелство е в подкрепа на извода, че към 17.10.2008 г. Куцарова има право да получи по-благоприятната пенсия. Правилен е и извода на първоинстанционния съд, че съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК административният орган е следвало да сравни размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване с размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст към момента на издаване на обжалваното разпореждане - 17.10.2008 г., а не към 04.07.2007 г./датата на придобиване на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ и съответно да остави в сила тази пенсия, която е по-благоприятна за Куцарова. Към 17.10.2008 г. това е пенсията за инвалидност поради общо заболяване. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Оспорените административни актове, с които е е спряна на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО отпусната със същото разпореждане пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Димка Василева Куцарова са незаконосъобразни. Като ги е отменил и е върнал делото като преписка на органа за ново произнасяне съобразно дадените указания, Административен съд София-град е постановил правилно решение. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,