Решение № 16509 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3659/2011 г.

Решение № 16509 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3659/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП против Решение № 153 от 27.01.2011 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 2232 по описа за 2010 г., с което по жалба на "Дунав Турс" АД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. "Олимпи Панов" № 5, представлявано от Катя Христова Стоянова, е обявена нищожността на Ревизионен акт /РА/ № 180901108/09.04.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 410/14.06.2010 г. на директора на Д "ОУИ" Върна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице е отказан данъчен кредит и са извършени корекции на месечните резултати за ревизирания данъчен период 01.01.2004 г. - 31.12.2006 г. като са установени задължения ДДС за внасяне по периоди и размер съгласно Таблица 1 на РА № 1016152/08.06.2010 г. за поправка на предходния РА, в общ размер на 43 236,74 лв. главница и лихви в размер на 27 203,40 лв. и е отменен РА № 180901108/09.04.2010 г., в частта му, с която за периода 2004 - 2006 г. е извършено преобразуване на финансовия резултат на ревизираното лице и са му определени задължения за корпоративен данък за внасяне за посочения период общо в размер на 32 400 лв. главница и 15 533,96 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, след изменението й в сила от 19.12.2007 г. и неправилни изводи относно реалността на разходите по доставките на "Индустриален холдинг България" АД и "Приват инженеринг" АД. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, евентуално - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба "Дунав Турс" АД, чрез адв. Тодорова, оспорва жалбата по съображения в писмено становище. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за частично основателна, поради следното: В частта на решението, с което е обявена нищожността на част от ревизионния акт, съдебният акт е постановен в съгласие с преобладаващата практика на съставите на двете данъчни отделения на ВАС по тълкуването на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, след изменението й, в сила от 19.12.2007 г. Правилно съдът е приел, че при влезли в сила ДАПВ и АПВ, издадени преди посоченото изменение, с които на ревизираното лице е признато право на данъчен кредит по процесните доставки, РА, с който това право му се отказва следва да бъде издаден след възлагане по особения ред на чл. 133 и сл. от ДОПК. Решението в останалата му част е неправилно. Съдът в тази част е приел, че поради наличието на влезли в сила АПВ и ДАПВ за възстановяване на декларирани суми на ДДС за възстановяване, с които според съда имплицитно е призната реалността на процесните доставки и не е оспорена връзката им с независимата икономическа дейност на ревизираното лице, последващото оспорване на тази реалност и посочената връзка не може да се направи с последващ ревизионен акт. Съдът се е позовал на решение по адм. д. № 2973/2010 г. на ВАС, първо отделение. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя материално-правното разрешение на посоченото решение на тричленен състав на ВАС, което е и изолирано от съдебната практика на ВАС в идентични случаи. Облагането с преки и косвени данъци в случая, а и по принцип, има различни материално-правни основания. Обявяването на нищожността на РА, в частта му, с която е отказано право на данъчен кредит за определени данъчни периоди по ЗДДС (отм.) не засяга действителността на РА, в частта му, на определените задължения за преки данъци. При това, липсва основание да се приеме, че събирането на доказателства в частта по ЗКПО (отм.) е станало при опорочена процедура. От доказателствена страна мотивите на влезли в сила АПВ и ДАПВ относно реалността на доставките могат да бъдат приети единствено като извънсъдебно признание на факти, което обаче следва да бъде обсъдено наред с всички останали събрани по делото доказателства. Като не е изложил мотиви относно наличието или липсата на материално-правното основание за увеличение на ФР за ревизираните периоди - по чл. чл. 15, ал. 2, т. 10 и 13 ЗКПО (отм.), а механично е отменил като незаконосъобразен РА в частта по ЗКПО (отм.) заради обявената нищожност на акта в частта по ЗДДС (отм.), първоинстанционният съд е постановил решението си в тази си част при съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При този изход на процеса дирекция "ОУИ" Варна следва да бъде осъдена да заплати на ревизираното лице разноски за касационната инстанция в зависимост от оставената в сила част на първоинстанционното решение в размер на 1 587,32 лв. Разноски съобразно останалата част на спора следва да се присъдят при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение