Решение № 4108 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6007/2015 г.

Решение № 4108 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6007/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Стил дизайн 08" ООД гр. Силистра против решение № 2082/27.03.2015 г., постановено по адм. дело № 8456/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 2101308774/6.03.2014 г., потвърден с Решение № 1300/23.07.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на оспорения РА. Ответната страна оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че доставките за посреднически услуги, фактурирани от "Агростил-Рашко Караманев" ЕООД и "Юкус Агро" ЕООД не са извършени реално. Решаващите мотиви са по тълкуването на представените договори с тези доставчици като е счетено, че е уговорена посредническа дейност само по намиране на клиенти на жалбоподателя за продажба на слънчогледов шрот, а не и по закупуване на такъв. Останалите събрани по делото доказателства са ценени като противоречиви на договореното. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, на което се позовава касатора. Спорните по делото фактури са за доставки на посреднически услуги, поради което изясняването на действителните клаузи по договорите за посредническа дейност е от съществено значение за правилното решаване на повдигнатия административноправен спор. Договорите с двамата доставчици от 1.07.2011 г. и 1.10.2012 г. имат идентичен предмет, като съгласно чл. 1 посредникът приема да извършва посредническа дейност между възложителя и трети лица /клиенти/ по сделки за продажба на слънчогледов шрот и други стоки и услуги предлагани от възложителя. В чл. 2 е уговорено посредническо възнаграждение, което е за извършена от посредника дейност по намиране на стоки на възложителя. В жалбата до съда е посочено, че става "въпрос за технически пропуск, който е поправен с анекс". Анекси към двата договора са приложени към касационната жалба, но доколкото са обсъждани в жалбата срещу РА и се явяват от съществено значение за тълкуване на действителната воля на договарящите страни, административният съд е дължал да укаже, че за тези релевантни обстоятелства не се сочат доказателства, както и да съдейства за отстраняване на неяснотите в изявленията на жалбоподателя- чл. 171, ал. 4 и чл. 9, ал. 3 АПК. Останалите събрани по делото доказателства (заключение на вещо лице, свидетелски показания, фактури, справки-протоколи, изготвени от представители на страните по договора за посредническа дейност и др.) следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и тогава да се даде отговор на поставения от жалбоподателя въпрос-правилно ли са установени с РА данъчни задължения, които в случая са по повод на отказан данъчен кредит, упражнен от касатора. Съдът не е спазил задължението си по чл. 160, ал. 1 и 2 ДОПК. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като е повлияло върху решението на съда. При преценка на доказателствата заедно с анексите към договорите за посредническа дейност би могло да се достигне до други фактически и правни изводи. Липсата на мотиви относно анализа на доказателствата по делото е пречка настоящата инстанция да постанови решение по същество, тъй като това би накърнило правото на защита на страната, свързано с двуинстанционност на съдебното обжалване. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,