Решение № 5384 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1617/2013 г.

Решение № 5384 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1617/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Ловеч срещу решение № 174 от 5.12.2012 г. по адм. дело № 274/2012 г. на Административен съд - гр. Ловеч. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Между страните няма спор по фактите. Спорът между тях е по тълкуването и прилагането на чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Според тази разпоредба, в редакцията й до нейното изменение с § 2, т. 2 на ПМС № 332 на МС от 30.12.2009 г. (обн. ДВ, бр. 2 от 8.01.2010 г.), "видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец (...), която се подава от самоосигуряващото се лице (...) в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност (но) при прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването." При тази редакция на чл. 1, ал. 3 от посочената наредба 7-дневният срок за подаване на декларация за започване на трудова дейност е инструктивен (но в практиката на НОИ, а и в съдебната практика, пропускането на този инструктивен срок се счита за административно нарушение, за което се налага санкция по чл. 349, ал. 1 КСО във връзка с чл. 4, ал. 10 - предишна ал. 9, ал. 8, ал. 7 - КСО и чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица...). С § 2, т. 2 на цитираното по-горе ПМС № 332 на МС от 30.12.2009 г. към тази разпоредба е добавено ново изречение трето: "При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт." Това ново правило е в сила от 1.01.2010 г. От тази дата срокът по чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица е вече преклузивен - с изтичането му се преклудира (прекратява се) правото на самоосигуряващото се лице да заяви за съответната календарна година друг вид осигуряване и поради това за тази година то се счита осигурено само за задължителните за самоосигуряващите се лица осигурителни рискове (инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт). Самоосигуряващото се лице Надя Павлинова Григорова от гр. Ябланица на 29.06.2009 г. е подала декларация по чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, с която е заявила започване на трудова дейност от 26.01.2009 г. и осигуряване от същата дата за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица. Следователно, декларацията за започване на трудова дейност и за определяне на вида осигуряване е подадена при действието на 7-дневния инструктивен срок и преди въвеждането на новото правило на чл. 1, ал. 3, изр. трето от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, според което пропускането на този срок е фатално за съответната календарна година. Затова като е приел, че в този случай пропускането на 7-дневния срок по чл. 1, ал. 3 е ирелевантно за избрания от самоосигуряващото се лице Надя Павлинова Григорова вид на осигуряването, Ловешкият административен съд не е нарушил, а правилно е приложил закона и постановеното от него решение е напълно съобразено с трайно установената съдебна практика. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и с оглед на липсата на възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, следва да бъде уважено искането на ответницата по касационната жалба, направено от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Тихол Тихолов, да й бъдат присъдени 450 лв. възнаграждение за един адвокат в касационното производство. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,