Решение № 1282 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10959/2020 г.

Решение № 1282 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10959/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, срещу решение № 10006/21.07.2020 г., постановено от тричленен състав при пето отделение на Върховния административен съд, по адм. дело № 2959/2020 г., с което е отменена като незаконосъобразна, заповед № 8121 К- 8485 от 30.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи, за прекратяване на служебното правоотношение на Б. Пунев, на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. С твърдения за неправилност и необоснованост, се претендира отмяната на съдебния акт, като вместо това се иска постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед. Сочи се, че съдът не е преценил правилно и в неговата съвкупност доказателствения материал, вследствие на което е възприел неточно фактическата обстановка и като резултат е извел неправилни и в противоречие със закона правни изводи. В съдебното заседание касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт Табакова, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на МВР, като прави и възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Ответната страна - Б. Пунев не се явява, представлява се от адвокат Пейов, който оспорва касационната жалба, счита решението за правилно и настоява същото да бъде оставено в сила, по съображения, изложени в писмена защита. Претендира и моли на доверителя му да бъдат присъдени сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции, общо в размер на 1680 лв., представляващи възнаграждение за адвокат и държавни такси. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав при Втора колегия, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, за която подлежащият на обжалване съдебен акт е неблагоприятен, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. От фактическа страна съдът е приел, че Б. Пунев, заемащ длъжността началник на сектор към отдел "Охранителна полиция" при Областна дирекция на МВР – София, на 10.11.2017 г. е подал, чрез директора на ОДМВР – София, заявление до министъра на вътрешните работи, да бъде освободен от заеманата ръководна длъжност, на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, считано от 11.12.2017 г. В деловодната система на ОДМВР заявлението е заведено с вх. № 517 р-16999/10.11.2017 г., поставена е резолюция "запознат" с дата 10.11.2017 г., без да е посочено името и длъжността на запознатото лице. На 13.11.2017 г. Б. Пунев е изготвил заявление до министъра на вътрешните работи, депозирано чрез директора на ОДМВР – София, с което е декларирано и отправено искане за обезсилване и прекратяване на действието на заявлението му от 10.11.2017 г. за прекратяване на служебното правоотношение с МВР, на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР, като моли да не му бъде прекратявано служебното правоотношение с МВР. На 30.11.2017 г. министърът на вътрешните работи е издал процесната заповед № 8121 К-8485, с която, на осн. чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР и заявление вх. № 517 р-16999/10.11.2017 г., е прекратил служебното правоотношение на главен инспектор Б. Пунев по негово собствено желание, считано от датата на връчване на заповедта. На 07.12.2017 г. жалбоподателят е подал заявление рег. № УРИ-517 р-18447 от същата дата /л. 18, АД № 592/2018 до началника на "Охранителна полиция" комисар Александров, с което е заявил желание да ползва отпуск на датите 07.12. и 08.12.2017 г. и е посочил, че ще пребивава в Гърция. Молбата е била съгласувана и отпускът – разрешен от ръководителя, съгласно отбелязването. На 08.12.2017 г., в 17. 45 ч., Пунев е приет в УМБАЛ "Царица Йоана – ИСУЛ" ЕАД, с диагноза [диагноза]. На основание решение № 526/11.12.2017 г. на ЛКК, му е издаден болничен лист № Е-20176428594, съгласно който е бил в болничен отпуск за времето от 08.12. до 31.12.2017 г., общо 24 календарни дни. Издаденият болничен лист е бил обект на проверка по реда на чл. 112 от Закона за здравето от ЦЕЛК – МИ – МВР (л. 39) и НЕЛК (л. 38), като последната е издала решение № 0587 от заседание, проведено на 03.05.2018 г., съгласно което е потвърден б. л. № Е-20176428594/11.12.2017 г. като правомерно издаден (л. 37, АД № 592/2018 г.) и ЕР на ТЕЛК /л. 36/. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е връчена на Б. Пунев на 11.12.2017 г., като на нея получателят е отбелязал, че не е в платен годишен отпуск, а в отпуск по болест /л. 31/ - факт, за който към този момент служителят не е представил доказателства на административния орган. Документът не е представен лично от държавния служител, а от негов близък, на директора на ОДМВР на 12.12.2017 г., около 16 часа. Комисар Александров е поставил резолюция "запознат", с дата 13.12.2017 г., но в докладна записка рег. № УРИ-517 р-18774/14.12.2017 г., същият е посочил, че не е бил уведомен като пряк началник, че служителят е в отпуск по болест. При така установеното, за да постанови посочения правен резултат, първоинстанционният съдебен състав е приел, че процесната заповед е издадена от компетентния административен орган, който е и орган по назначаването – министъра на вътрешните работи по смисъла на чл. 227, във вр. с чл. 158 и чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗМВР, същата е в предписаната от закона форма и със съдържанието, изискуемо по чл. 59, ал. 2 от АПК, но е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон - нарушена е императивната норма на чл. 229 от ЗМВР, която изрично забранява прекратяването на служебното правоотношение по време на отпуск, освен в конкретно посочени случаи, в които хипотезата на прекратяване по взаимно съгласие не е предвидена, както и, че е налице валидно, своевременно подадено заявление на 14.11.2017 г., за оттегляне на заявлението за прекратяване на служебното правоотношение, което, е отпреди датата на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Обосновано първоинстанционният съд в съобразителната част на постановеното решение е достигнал до фактическия и правен извод, че в производството по издаване на процесната заповед са допуснати съществени процесуални нарушения, довели и до неправилно приложение на материалния закон. Гл. инспектор Пунев е бил освободен от длъжност в нарушение на чл. 229 от ЗМВР, като на 11.12.2017 г. неговото служебно правоотношение е било прекратено по време на отпуск поради временна неработоспособност. Съгласно приложимата редакция на разпоредбата, служебното правоотношение на държавните служители в МВР не може да бъде прекратено през време на отпуск, освен в случаите по чл. 226, ал. 1, т. 1, 3, т. 7, букви "а" и "к" и т. 8, както и когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. В случая категорично е установено от съда, че Б. Пунев е бил в отпуск по болест при издаването за заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение, което е видно от приложените по делото доказателства, като представеният на 12.12.2017 г. болничен лист, е бил обект на проверка и е потвърден по установения ред от здравните власти като правомерно издаден. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи в обратния смисъл, позовани на различна интерпретация на доказателствата – в действителност, при връчването на заповедта, Пунев саморъчно е отбелязъл, че не се намира в платен годишен отпуск, "а в болничен", не е имал и задължението, а и възможността да докладва на прекия си ръководител, след като болничният лист е издаден в по-късен час на 11.12.2017 г., представен е от сина му на следващия ден, а на 13.12.2017 г. комисар Александров е поставил резолюция "запознат". По какви съображения последният е посочил в докладната записка от 14.12.2017 г., че не е бил известен, че служителят е в отпуск по болест, е факт, който не следва да се обсъжда, както и доводът в жалбата, позован на този рапорт, че Пунев е изглеждал в нормално състояние, като не е имал индикации за здравословни проблеми. Обсъжданата хипотеза не попада и в горецитираните изключения за прекратяване на служебното правоотношение по време на отпуск, поради което като е сторил това, министърът на вътрешните работи е издал незаконосъобразна заповед, която правилно е отменена от съда. Обжалваният съдебен акт е постановен при повторното разглеждане на делото, след отменително решение № 3236 от 02.03.2020 г., постановено по адм. дело № 4398/2019 г. от петчленен състав на ВАС. Дадените с последното указания са изпълнени – събрани са допълнителни доказателства, включително и гласни, за да се направи извода, споделян и от настоящата инстанция, за наличие на валидно оттегляне, от 14.11.2017 г., на заявлението за прекратяване на служебното правоотношение, представляващо отделно, самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед като незаконосъобразна. Съдът е изложил подробни съображения за характера на разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР – "по собствено желание", посочена като правно основание за издаване на оспорената заповед, в която съгласието на министъра на вътрешните работи, в случая, не е предвидено като елемент от фактическия състав, необходимо е само държавният служител да е направил изрично и ясно волеизявление в този смисъл, адресирано до органа по назначаването, обсъдена е и възможността, с посочване на трайна практика на ВАС, тази воля да бъде променена, докато не е приета от адресата. Обсъдени са подробно и относимите факти, за да се изведе правилния извод за наличие на валидно оттегляне на изразеното три дни преди това желание за прекратяване на служебното правоотношение, с оглед което не е било налице законовото основание за издаване на заповедта по искане на служителя. Заявлението от 14.12.2017 г., /представено от Пунев с молба от 15.01.2019 г., във втория му оригинал, с нанесен на него входящ рег. номер, с адресат – министъра, чрез директора на ОДМВР/, е прието от съдебния състав в единственото проведено с. з. на 17.01.2019 г., приобщено е без възражение към доказателствения материал при първоначалното разглеждане на делото и не е било оспорено от участвалия процесуален представител на касационния жалбоподател нито по автентичност, нито за неговата истинност. Това е подчертано и в отменителното решение на петчленния състав на ВАС, указал проверка на факта постъпвало ли е заявление с посочения номер в деловодството на административния орган, или на този номер отговаря ли друг заведен документ. В тази връзка е разпитан свидетел, а данни за вътрешна проверка, досежно изпълнението или неизпълнението на установените правила и организация за съхраняването и движението на подадени в структурите на МВР документи, няма данни да е извършена. Затова решаващият състав на ВАС, като е преценил оспорената заповед за незаконосъобразна и я е отменил, е постановил решението си в съответствие с приложимия материален закон. Пред касационната инстанция не се представят доказателства, които да налагат изводи, различни от тези на тричленния състав на ВАС, касаторът не обосновава наличие на касационно основание за отмяна на съдебния акт, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, същият следва да бъде оставен в сила. Разноски на ответната страна не се присъждат, тъй като искането е уважено и сумата от 1680 лв. е присъдена с обжалваното решение, а пред настоящата инстанция не са доказани като направени такива. Воден от изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав,