Решение № 12042 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6843/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК /. Образувано е по касационната жалба, подадена от Д. М., гражданин на Сърбия, подадена чрез адв. А. Риджаков, срещу решение 10513/26.03.2025 г., постановено по адм. дело 10754/2023 г. по описа на Административен съд София град. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено в противоречие с приложимия материален и при съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано касационни основания по чл. 209 т.3 от АПК. Съдът не взел предвид представените му удостоверения, с които се установявало, че заповедта за налагане на ПАМ, посочена в оспорената заповед е отменена по съдебен ред. Съдът правилно приел, че М. има интерес от оспорване на акта, но не изложил мотиви в тази част и не обсъдил вредните последици от акта. Изложени са разсъждения относно значението на настъпили след издаване на оспорената заповед факти, свързани с отмяна на заповед за налагане на ПАМ на жалбоподателя. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на оспорения пред съда административен акт. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът Командир на отделение в 04 група на ГКПП-Калотина към Регионална Дирекция "Гранична полиция" - МВР-ГДГП, чрез процесуален представител е депозирал писмено становище, с което оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна касационна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Д. М. срещу отказ 0120923004874/27.10.2023г. на командир на отделение в 04 група на ГКПП-Калотина към Регионална Дирекция Гранична полиция -МВР-ГДГП, в качеството му на контролиращ служител на ГКПП-Калотина, с който на лицето е отказано влизане в страната, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1от ЗЧРБ. С оспореното пред настоящата инстанция решение, жалбата е оставена без уважение. За да се произнесе, съдът е приел, че Д. М. е поискал да влезе на територията на Р България на 27.10.2023г. през ГКПП Калотина. Слез извършена в АИС-ГК проверка, контролиращият служител на Гранична полиция е установил, че лицето протича по категория Z под системен [номер], с мярка: Забрана за влизане в Р. България . При тези данни, М. не е допуснат за влизане в страната на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, като е съставен Протокол за отказ 1347/27.10.2023г. по описа на ГКПП Калотина, в който е отбелязано, че лицето има забрана за влизане в страната. Установено е, че с влязло в законна сила на 15.04.2024г. Решение 5/18.03.2024г. по адм. д. С-32/2024г. по описа на АССГ е отменена заповед рег. 3-2888/19.10.2023г. на председателя на ДАНС, с която на М. е наложена принудителна административна мярка забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз за срок от 5 години. С е влязло в законна сила на 27.03.2024г. Решение 7/27.03.2024г. по адм. д. С-31/2024г. по описа на АССГ, е отменена заповед рег. 3-2887/19.10.2023г. на председателя на ДАНС за прилагане на взета по отношение на лицето ПАМ отнемане на правото на пребиваване в Р. България на чужденец. При така установеното и при съобразяване на изпълнението на изискванията на българското и европейското законодателство, съдът е приел, че акта е издаден при спазване на приложимите материално и процесуалноправни норми. Формата на акта е била съобразена Единния стандартен формуляр за отказ за влизане на границата, съгласно част "Б" от Приложение V от Регламент (ЕО) 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. и с разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Инструкция 8121з-1492 от 4 ноември 2022г. Посочени били фактически и правни основания за издаването на акта, а именно, че чужденецът е вписан със забрана за влизане в страната в националния списък, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. Установяването на вписаната забрана за влизане в страната било достатъчно основание за недопускане на лицето на територията на страната. Съдът е съобразил, че съответствието на административния акт с материалния закон следва да се преценява към момента на издаването му, а към момента на постановяване на отказа, по отношение на М. е била налице забрана за влизане на територията на страната. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав споделя изцяло изложените в оспореното решение мотиви на първоинстанционният съд, поради което и на основание чл. 221 ал.2 изр. 2 от АПК изцяло препраща към тях. В хода на производството е безспорно установено, че към момента на издаване на оспорения отказ, жалбоподателят е бил включен в нарочен списък с лица, по отношение на които е действала забрана за влизане в страната по силата на наложена на основание 42з, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ принудителна административна мярка забрана за влизане в страната за срок от 5 години. Съгласно разпоредбата на чл. 21а от ЗЧРБ, министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи, председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" или упълномощени от тях длъжностни лица могат периодично да включват чужденци в информационния масив на нежеланите в страната чужденци при наличието на основанията по чл. 10 ал.1 от ЗЧРБ. Обоснован е извода, че административният орган е действал е в условията на обвързана компетентност, бил е длъжен да се съобрази със служебно предоставената му по описания ред информация и да предприеме действия за изпълнение на наложеното ограничение, чрез недопускане на лицето на територията на Р България. Цитираните в касационната жалба решения, с които се отменя като незаконосъобразна заповедта, послужила за основание за издаване на обжалвания в настоящото производство отказ, има действие занапред, т.е. при постановяване на отказа, наложената със заповед З-2888/19.10.2023 г. на председателя на ДАНС е била налице и съобразяването ѝ е било задължително за оправомощения граничен служител. Твърденията за неправилност на съдебното решение в частта, с която е прието, че административния акт е с еднократно действие и е по отношение на конкретното влизане в страната, не следва да бъдат споделени. Съгласно чл. 142 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, като установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Значението на новоустановени факти, настъпили след издаване на акта се преценя от съда и не е налице задължение за съобразяването им при формиране на извод за основателност или не на жалбата. Такива следва да бъдат взети предвид при установяване на трайно и действащо към момента на приключване на устните състезания влияние върху права и интереси на жалбоподателя, а такова в случая не е налице. Безспорно е, че при отмяна на заповедта на председателя на ДАНС с З-2888/19.10.2023 г. и при липса на други ограничаващи основания, не е налице пречка М. да влезе на територията на страната, т.е. към момента липсва засягане на негови интереси, свързани със възможността му влизане на територията на Р България, имащи връзка с оспорения пред съда административен акт от 27.10.2023 г. Поради описаното, изложените в касационната жалба доводи от правната теория и съдебната практика в тази насока не са относими към настоящото производство. Изпълнението на задължения на компетентните органи, свързани с подаване на информация за отмяната на ПАМ до съответни органи или служби на ЕС няма отношение към настоящото производство, поради което доводите в тази насока не следва да се обсъждат. На основание горното, съдът приема, че обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, разноски за настоящото касационно производство на жалбоподателя не следва да се присъждат.