Решение № 2074 от 4.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8381/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.160, ал. 7 ДОПК. Елен Инвест ЕООД, чрез адвокат Д. Балкански обжалва решение 3090/10.05.2024 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 2527/2024 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт Р-22220219004706-091-001/24.03.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика , град София. В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост на решението, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че фактическите констатации на органите по приходите са опровергани от заключението на съдебно счетоводната експертиза, изготвено въз основа на приложените по делото документи, но съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при анализа на доказателствата, което е довело до грешни фактически и правни изводи. По приложението на материалния закон, твърди, че са изпълнени материалноправните условия за упражняване на правото на данъчен кредит, представените фактури отговарят на изискванията по чл. 114 ЗДДС, като в административното и в съдебното производство не се твърди от приходната администрация, че Елен Инвест ЕООД е получател по доставки, които са част от данъчна измама. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендират се разноски. Ответникът директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика , град София, чрез юрк. А. Йорданов и юрк. Ж. Николова оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд София град е бил ревизионен акт Р-22220219004706-091-001/24.03.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика , град София, с който на Елен Инвест ЕООД са установени задължения за ДДС в общ размер на 360 372 лева и лихви в размер на 53 523.80 лева за данъчни периоди от м.03.2018 г. до м.06.2018 г. и от м.08.2018 г. до м.02.2019 г. Задълженията са резултат от отказ на право на данъчен кредит на основание чл. 71, т.1 ЗДДС и чл. 68, ал.1, т.1 във връзка с чл. 69, ал.1, т.1 ЗДДС по фактури, издадени от КИК ГРУП 15 ЕООД, БРКСАО ЕООД, ТЕРУПИ ЕООД, С ЕЙЧ ЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, БУЛГАУТО РЕНТ ООД, Л.П.ОЙЛ ЕООД, Сердика 2011 ЕООД и Тинакомерц ЕООД. Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение 2689/06.03.2024 г. постановено по адм. дело 7032/2023 г. Върховният административен съд е отменил решение 3300/18.05.2023 г. на Административен съд София град по адм. дело 471/2021 г., с което е обявена нищожност на оспорения ревизионен акт и е върнал делото за ново разглеждане на спора по същество от друг състав на същия съд. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат съдът е описал фактическите констатации от насрещните проверки на доставчиците, извършени в хода на ревизията и заключението на съдебно счетоводната експертиза и е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, подписан е с валидни квалифицирани електронни подписи на неговите издатели и са спазени изискванията за писмена форми и съдържание по чл. 120 ДОПК. Нарушения на процесуалните правила при провеждане на ревизията, които да са основание за незаконосъобразност на акта, не са констатирани. По материалната законосъобразност на установените задължения, съдът е посочил предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит: качеството данъчно задължено лице на доставчика и получателя по доставките (т.25 от решението на СЕС, по дело С-18/13); своенето на данъчния документ от получателя чл. 71, т.1 ЗДДС; получаването на стоките/услугите по доставката ( действителното извършване на облагаема сделка , според т.30 от решението на СЕС по дело С-642/11) и отреждането на полученото за икономическата дейност на данъчно задълженото лице (т.36 от решението на СЕС по дело С-153/11) и е приел, че отсъствието на който и да е елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав, изключва възникването на правото. От съдебната практика на Съда на ЕС съдът е приел, че за установяване правото на приспадане по процесните доставки, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали са използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки. От фактическа страна съдът е приел за установено, че фактурите, издадени от Сердика 2011 ЕООД и Л.П. ОЙЛ ЕООД документират доставка на стоки улуци, била, колони и ветроопори; фактурите, издадени от ТЕРУПИ ЕООД са за доставки по изпълнение на нулев цикъл оранжерия Градина , община Първомай; доставка на метални скоби, лагер водач, проветрителни лостове, алуминиеви улуци и алуминиеви шпроки и поцинковане на метални елементи; фактурата, издадена от Тинакомерц ЕООД е за транспортна услуга; доставките от БРКСАО ЕООД са с предмет проектиране, производство, доставка на конструкция и направа на ферми за оранжерия гр. Бобошево, доставките от С ЕЙЧ ЕЛ България ЕООД изпълнение на нулев цикъл оранжерия град Бобошево, доставка на крепежни елементи, метални тръби и профили; доставките от КИК ГРУП 15 ЕООД са за строително - монтажни работи за обект полиетиленова оранжерия землище гр. Бобошево, а доставките от БУЛГАУТО РЕНТ ЕООД са с предмет конструкция по технически проекти с площ 7 269 кв.м. От заключението на съдебно счетоводната експертиза съдът е установил, че спорните фактури отговарят на изискванията на чл. 114 ЗДДС и Елен Инвест ЕООД ги е отразило в счетоводството си като материални запаси, разходи за външни услуги и предоставени аванси на доставчиците. Към края на ревизирания период дружеството разполага с четири наети по трудов лица, като има счетоводни данни и за изплатени възнаграждения по граждански договори. Разполага с товарен автомобил Ивеко , два наети леки автомобила и регулярно използва външни транспортни услуги. Според вещото лице спорните фактури са надлежно осчетоводени при всички доставчици, които надлежно са отразили и прихода от продажбите към датата на съответната фактура. В решението е посочено, че ответникът е оспорил представени от ревизираното дружество документи относно тяхната автентичност и с протоколно определение от 01.11.2021 г. и определение за допълването му от 06.12.2021 г., постановени по адм. дело 471/2021 г., е открито производство по реда на чл. 193 ГПК за оспорване истинността на конкретно посочени документи относно тяхното авторство. Предвид обстоятелството, че оспорените документи са частни и не носят подписа на оспорилата ги страна, доказателствената тежест за установяване на тяхната истинност е възложена на жалбоподателя. Дружеството е заявило, че ще се ползва от доказателствата, но не е ангажирало доказателства във връзка с оспорването. Съдът е извършил сравнение на подписите, положени в оспорените документи с подписите в представените от ответника декларации по чл. 141, ал. 3 ТЗ с образци от подписи от партидите на съответните дружества и е приел, че не се установява съществена разлика, поради което и при условията на чл. 194, ал.2 ГПК е приел, че оспорването не е доказано, а документите са истински. Изводите си за липса на реалност на доставките, съдът е обосновал с липсата на доказателства за материална и кадрова обезпеченост на доставчиците, както и на констатациите при извършените им насрещни проверки в хода на ревизията, преценени във връзка с наличния у ревизираното дружество кадрови и материален ресурс за самостоятелно извършване на услугите. По доставките на стоки от Сердика 2011 ЕООД и Л.П.Ойл ЕООД е приел, че доставчиците не са включили фактурите в отчетните си регистри по ЗДДС, нямат назначени по трудов договор лица и имат големи задължения към бюджета. При извършената насрещна проверка управителят на Сердика 2011 ЕООД е декларирал, че дружеството не е издало процесната фактура. Л.П. Ойл ЕООД не е открит в хода на ревизията и не е представил документи във връзка с издадената фактура. От ревизираното лице са представени пътни листове за транспорт на стоките с влекач ДАФ ХВ 430 с рег. [рег. номер], за който съдът е приел за установено по данни в информационната система на НАП, че е собственост на друго дружество и е спрян от движение към момента на издаване на пътните листове. За доставката на транспортна услуга от Тинакомерц ЕООД съдът е установил, че доставчикът няма назначени по трудов договор лица и не е подал ГДД по чл. 92 за 2018 г. За осъществяване на услугата са представени заявка за транспорт от Елен Инвест ЕООД до Тинакомерц ЕООД и товарителници с превозвач НАНТЕКС ЕООД с посочени място на товарене София, кв. Орландовци, склад Интекс Петров и място на разтоварване Горна Малина, завод Алфа Марине. Според съда превозвачът притежава транспортни средства, но те са с прекратена регистрация. По отношение на МПС с рег. [рег. номер] влекач е посочил, че е с прекратена регистрация от 05.06.2018 г., преди издаването на фактурата и товарителницата от м.01.2019 г. Относно доставките от ТЕРУПИ ЕООД, БРКСАО ЕООД, С ЕЙЧ ЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, КИК ГРУП 15 ЕООД и БУЛГАУТО РЕНТ ООД, съдът е посочил, че фигурират в информационния масив на НАП като рискови, декларират данъчен кредит от рискови доставчици, дерегистрирани са по ЗДДС на основание на чл. 176 ЗДДС и не са подавали ГДД по ЗКПО за съответната година. Тези дружества нямат назначени по трудов договор лица, с изключение на БРКСАО ЕООД. Терупи ЕООД е посочило подизпълнител - ШЕРИ ПЕТРОЛ ЕООД, но и това дружество не разполага с необходимия кадрови ресурс за изпълнение на доставките. По отношение на услугата по поцинковане на метали, съдът е приел, че представеният приемо - предавателен протокол е с дата 24.01.2018 г., а фактурата е от 24.01.2019 г., като е посочено, че е изготвен в град София, а услугите са приети в склад в Горна Малина. По доставките от БРКСАО ЕООД съдът е обсъдил представен договор с конкретни уговорки относно използването и съхраняването на материали и начина на плащане, и е приел, че не са представени доказателства за изпълнението им. За доставките от БУЛГАУТО РЕНТ ЕООД съдът е обсъдил договор от 03.09.2018 г. и е приел, че не са представени доказателства за конкретно извършени дейности по договора. Съдът е установил, че предмет на доставките КИК ГРУП 15 ЕООД са СМР по договор полиетиленова оранжерия землище гр. Бобошево, но доказателства за реално извършени СМР и обекта, за който се отнасят, не са представени. Според съда от една страна се установява, че доставчиците не разполагат с материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на доставките, а от друга ревизираното дружество разполага със собствен и то квалифициран трудов ресурс и технически потенциал за изпълнение на доставките и не ангажира доказателства, че този ресурс е бил зает с дейности, различни от процесните доставки. В хода на ревизията доставчиците не са представили доказателства, променящи изводите за липса на реални доставки. От така установените факти, съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на ревизионния акт и е отхвърлил жалбата на Елен Инвест ЕООД като неоснователна. Решението е частично неправилно. Преценката относно истинността на частните документи, оспорени в съдебното производство по реда на чл.193, ал.1 ГПК, е извършена в нарушение на чл. 194 ал. 2 ГПК. Тази норма предвижда, че съдът извършва проверката на истинността на документите чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица. От съдържанието на нормата следва, че сравняването с други безспорни документи е допустимо доказателствено средство в производството по чл.193 194 ГПК. В случая съдът е извършил проверката като е сравнявал подписи оспорените подписи, положени в частните документи, посочени от ответника с подписите, положени от управителите на дружествата доставчици в декларациите по чл.141, ал.1 ТЗ, заверени от нотариус. За извършването на това сравнение по принцип се изискват специални знания. По делото не са налице данни и доказателства първоинстанционният съд да притежава специални знания като графолог или друга специалност, които да му позволяват да извършени сравнението на подписите, без вещо лице. В хода на съдебното производство такива обстоятелства не са обявени на страните по реда на чл.155 ГПК. Съгласно чл. 193, ал. 3 ГПК доказателствената тежест за установяване истинността на частни документи, които не носят подписа на страната, която ги оспорва, е на страната, която ги е представила. В случая въпреки дадените от съда указания за тежестта на доказване, дружеството жалбоподател е заявило, че няма да сочи доказателства, тъй като счита оспорването за недопустимо, като неправено извън предвидения от закона срок. В тази връзка следва да се посочи, че оспорването по чл. 193, ал.1 ГПК е съдопроизводствено действие, поради което срокът за оспорване истинността на документи, съдържащи се в административната преписка, е до края на първото по делото съдебно задание, от заинтересованата страна, в отговор на представянето на доказателствата от преписката в съдебното производство по реда на чл.156 и сл. ДОПК. От изложеното следва да се приеме, че по делото не е доказана истинността (автентичността) на частните документи, подробно описани в определение от 06.12.2021 г. по адм. д. 471/2021 г. Тези писмени доказателства са относими към доставянето на стоки и извършването на услуги по фактурите, издадени от Терупи ЕООД, С ЕЙЧ ЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, БУЛГАУТО РЕНТ ЕООД, КИК ГРУП 15 ЕООД и СЕРДИКА 2011 ЕООД. Поради това следва да се приложат последиците от неизпълнение на доказателствената тежест по чл.193, ал. 3 ГПК, която е на ревизираното дружество жалбоподател и да се приеме, че осъществяването на тези доставки не е установено от представените писмени доказателства. Това обстоятелство не се доказва и от заключението на вещото лице, тъй като то е изготвено въз основа на същите документи. С оглед на изложеното, независимо от нарушението на процесуалните правила по чл. 194, ал.2 ГПК, крайният извод на първоинстанционният съд, че не са доказани материалноправните предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от Терупи ЕООД, С ЕЙЧ ЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, БУЛГАУТО РЕНТ ЕООД, КИК ГРУП 15 ЕООД и СЕРДИКА 2011 ЕООД, съответства на материалния закон. Частните документи, представени по делото за установяване изпълнението на доставките от Л.П.Ойл ЕООД, Тинакомерц и БРКСАО ЕООД,ЕООД не са оспорени от ответника по реда на чл. 193 ГПК, поради което тези писмени доказателства подлежат на обсъждане във връзка с останалите доказателства по делото. В противоречие с практиката на Съда на ЕС по дело С-324/11 и съединени дела С-80/11 и С-142/11, съдът е обосновал изводите си за липса на доставки по смисъла чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС единствено с липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, без да е доказано твърдението на органите по приходите, че правото на данъчен кредит е упражнено с цел злоупотреба. В решението не са изложени никакви мотиви по фактите, релевантни за настъпване на данъчно събитие, изискуемостта на ДДС и възникването на правото на приспадане съгласно чл. 68, ал.2 във връзка с чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 25, ал. 2 и 6 от ЗДДС, а именно доставянето и получаването на стоките и извършването на услугите, предмет на спорните фактури. Предвид забраната за повторно връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд и задължението на съда по чл.160, ал. 4 ДОПК да реши данъчния спор по същество, мотиви следва да бъдат изложени в настоящото решение. За доставката на стоки от Л.П.Ойл ЕООД по делото са представени и не са оспорени фактура 9 8/29.12.2018 г., договор за покупко продажба на стоки и материали от 02.12.2018 г. на стоки съгласно опис - улуци алуминиеви, била алуминиеви, проветрители, алуминиеви, ферми, колони, ветроопори, предмет на договора и приемо предавателен протокол за доставянето и получаването им, подписани от доставчика и ревизираното лице. В приемо предавателния протокол не е посочена дата на доставяне на стоките, но от представените пътни листове, съставени от доставчика е установено, че са стоките са превозени на 05.12.2018 г. Твърдението на ответника по касация в писмените бележки, че превозното средство, посочено в пътните листове - ДАФ 95 ХФ с рег. [рег. номер] е спряно от движение не е доказано, тъй като посочената справка от базата данни на НАП не е представена. При тези доказателства следва да се приеме, че стоките са доставени по смисъла на чл. 6, ал.1 ЗДДС и данъчното събитие по фактурата е настъпило през данъчния период, в който е издадена фактурата, поради което е установено и възникването на правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 2 във връзка с чл. 68, ал.1, т.1 ЗДДС. По делото са представени и доказателства за плащане по фактурата по банков път, макар и в по-късен период. Обстоятелството, че доставчикът не е декларирал фактурата в СД по ЗДДС е ирелевантно, тъй като начисляването на ДДС не е елемент от фактическия състав по възникване на правото на приспадане. Това се отнася и за неподаването на ГДД по ЗКПО за 2018 г. от Л.П. Ойл ЕООД. Рисковият профил на доставчика, без конкретни данни и доказателства, че сделката е част от данъчна измама, за която получателят знае или с оглед на обективни обстоятелства е следвало да знае, не може да обоснове непризнаване на правото на приспадане. С оглед на изложеното неправилно, в противоречие с доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против отказа на данъчен кредит в размер на 16 000 лева и съответните лихви по фактура 9...8/28.12.2018 г. издадена от Л.П.Ойл ЕООД за данъчен период м.12.2018 г. По аналогични съображения следва да се приеме, че решението е неправилно и в частта на непризнатото право на данъчен кредит в размер на 240 лева по фактура 1 85/24.01.2019 г., издадена от Тинакомерц ЕООД за доставка на транспортна услуга до Горна Малина с данъчна основа 1 200 лева. От представените по делото писмени доказателства е установено, че услуга е извършена. Представени са договор за превоз на товари от 15.01.2019 г., сключен между ревизираното дружество и Тинакомерц ЕООД, заявка за транспорт от Елен Инвест ЕООД, договор за транспортни услуги, сключен от доставчика с НАНАТЕКС ООД, фактура 3499/23.01.2019 г. издадена от Нанатекс ЕООД на прекия доставчик, както и товарителници, подписани от превозвача Нанатекс ЕООД, Тинакомрец ЕООД и Елен Инвест ЕООД. Фактурираната транспортна услуга е във връзка със заявка за транспорт за автомобилен превоз София Горна Малина София, България 2019/01/0002 на Елен Инвест ЕООД, за товар 20 000 кг и с цена на транспорта 1 200 лева, без ДДС. Тази заявка е изпълнена в периода 21-22.01.2019 г. съгласно товарителници 015071/21.01.2019 г., 015072/21.01.2019 г., 015073/22.01.2019 г. и 015074/22.01.2019 г. за превоз на оранжерийна конструкция с тегло съответно 5 100 кг, 5000 кг, 4850 кг и 5050 кг общо 20 000 кг, което съответства на заявения товар. Представените товарителници от м.03.2019 г., за които ответникът възразява, че са след датата на фактурата, са неотносими към спорната доставка. По делото не са представени доказателства в подкрепа на констатациите в ревизионния акт, че транспортното средство, собственост на НАНАТЕКС ЕООД, посочено в товарителниците, е с прекратена регистрация от 05.06.2018 г. При наличните по делото доказателства, неправилно съдът е приел, че доставката на транспортната услуга не е осъществена и е отхвърлил жалбата и в частта на непризнатото право на данъчен кредит в размер на 240 лева и съответните лихви за данъчен период м. 01.2019 г. По отношение на отказа на данъчен кредит в размер на 92 000 лева по фактурите, издадени от БРКСАО ЕООД от доказателствата по делото е установено следното: Елен Инвест ЕООД е упражнило данъчен кредит в данъчни периоди м.05.2018 г. и м.06.2018 г. по три фактури 1 133/21.05.2018 г., 1 145/25.05.2018 г. и 1 241/22.06.2018 г. Фактурите, издадени през м.05.2018 г. документират проектиране, производство и доставка на конструкция за оранжерия Бобошево, а фактурата от м.06.2018 г. направа на ферми за оранжерия Бобошево. Вещото лице по съдебно счетоводната експертиза е установило, че фактурите са осчетоводени по сметка 402 Доставчици по аванси , задължението към доставчика в размер на общата сума по фактурата е отразено в счетоводна сметка 401. Ползваният данъчен кредит е осчетоводен по сметка 453/1. За осъществяване на доставките по делото са представени договор от 20.05.2018 г., по силата на който Елен Инвест ЕООД е възложил на БРКСАО ЕООД да подготви и изработи оранжерийни елементи ферми, колони, ветроопори, пояси, планки, проветрители, цени на конструктивни елементи по договора от 20.05.2018 г., съдържащ опис и единични цени на оранжерийните елементи, подписан от страните, работен проект за оранжерия Алфа, чертеж, както и приемо предавателен протокол от 16.10.2018 г. за приемане и предаване на конструктивни елементи по договора от 20.05.2018 г. на обща стойност от 364 648 лева, всеки от които е описан по количество (брой), размери и единична цена. В хода на ревизията, при извършената насрещна проверка доставчикът е представил преписи от граждански договори, сключени с 8 физически лица и разходни касови ордери за изплатените им възнаграждения, както и извлечения от счетоводството си за отчетени приходи по фактурите. Органите по приходите са установили, че физическите лица са подали ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, но ревизираното дружество не е декларирано като източник на доходи. Установено е, че фактурите са включени в отчетните регистри на доставчика в по-късен период - м.09.2018 г. При ревизията ревизираното дружество е твърдяло, че услугите, предмет на фактурите, издадени от БРКСАО ЕООД са използвани във връзка с последващите доставки за оранжерия Бобошево към Х. 87 ЕООД. В ревизионния акт е прието, че доставките към Х. 87 ЕООД са изпълнени от ревизираното дружество, което разполага с наети по трудов договор лица и с техническа обезпеченост за осъществяването им. С жалбата по административен ред са представени банкови извлечения за извършени плащания по банков път към БРКСАО ЕООД на 12.06.2018 г. 99 200 лева нареден превод с основание плащане по фактура ; на 03.07.2018 г. 40 000 лева, нареден превод с основание по фактура 133 от 21/05 и на 24.07.2018 г. 26 900 лева с основание плащане по фактура общо 166 100 лева. Представени са и вносни бележки за внесени суми в брой по банкова сметка на доставчика през м.09.2018 г. в общ размер на 290 000 лева. От ревизираното дружество са представени и фактури и товарителници за получени транспортни услуги до гр. Бобошево, издадени от ЕТ Б. А., Юпитер Метал ООД и Темида ЕООД. С жалбата до съда във връзка с доставките от БРКСАО ЕООД са представени протокол за одобрение на мостри от 22.05.2018 г., с приложен работен проект чертеж, протокол от 17.10.2018 г. по фактура 133/21.05.2018 г., окончателна, за предаване и приемане на елементи на обща стойност 31 352, както и протокол от 23.06.2018 г. по фактура 241/22.06.2018 г. предаване и приемане на елементи на обща стойност 66 000. От така представените доказателства се установява несъответствие по количество и стойност между фактурираните услуги и тези отразени в приемо- предавателните протоколи, подписани между ревизираното дружество и доставчика. Фактурите документират 1 бр. услуги съответно на стойност 330 000 лева, без ДДС, 55 000 лева без ДДС и 75 000 лева без ДДС общо 460 000 лева. Приемо предавателният протокол от 16.10.2018 г. е за предаване и получаване на оранжерийни елементи на обща стойност 364 648 лева. Представените от ревизираното лице с жалбата до съда протокол от 17.10.2018 г. за предаване и получаване на елементи на стойност 31 352 лева по фактура 133/21.05.2018 г. и протокол от 23.06.2018 г. за предаване и получаване на елементи на стойност 66 000 лева по фактура 241/22.06.2018 г. не могат да бъдат ценени като доказателства за изпълнение на услугите, тъй като не кореспондират с представения от доставчика протокол от 16.10.2018 г. изпълнение на договора от 20.05.2018 г. Оранжерийните елементи, посочени в протокола от 23.06.2018 г. не съответстват по вид на фактурираната услуга по фактура 241/22.06.20218 г., която е за направа на ферми оранжерия Бобошево на стойност 66 000 лева, не и за други оранжерийни елементи. Не е установено и съответствие по време на извършване, вид и количество на услугите между спорните доставки от БРКСАО ЕООД и последващите доставки на услуги, предоставени от ревизираното дружество на Х. 87 ЕООД за оранжерия в Бобошево, чието изпълнение не се оспорва от органите по приходите. От съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства и заключението на съдебно счетоводната експертиза, следва да се приеме, че осъществяването на услугите, предмет на фактурите, издадени от БРКСАО ЕООД не е доказано при условията на главно и пълно доказване. От представените банкови извлечения и вноски бележки за вноски по банкова сметка не се установява и авансово плащане по някоя от фактурите, което обоснове изискуемост на данъка в процесните периоди на основание чл.25, ал. 7 ЗДДС. През м.05.2018 г. не са извършвани плащания по фактурите. През м.06.2018 г. е налице плащане в размер на 40 000 лева по фактура 133 от 21.05, но правото на данъчен кредит в пълния размер на начисления ДДС е упражнено през м.05.2018 г. Останалите плащания и вноски през м.06.2018 г. и м.09.2018 г. не могат да се обвържат по основание и размер с някоя от процесните фактури. С оглед на изложеното, ревизионният акт в частта на отказания данъчен кредит в общ размер на 92 000 лева по фактурите, издадени от БРКСАО ЕООД се явява законосъобразен, поради което и решението, с което е отхвърлена жалбата на Елен Инвест ЕООД в тази част е правилно по своя резултат. Предвид всичко изложено, обжалваното съдебно решение следва да се отмени в частта, в която е отхвърлена жалбата против ревизионния акт относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 16 000 лева за данъчен период м. 12.2018 г. по фактурата, издадена от Л.П.Ойл ЕООД и в размер на 240 лева за данъчен период м.01.2019 г. по фактурата, издадена от Тинакомерц ЕООД общо 16240 лева, като постановено в противоречие с доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон. На основание чл. 227, ал.1 АПК спорът следва да се реши по същество като се отвени ревизионният в тази част. Решението в останалата част, в която е отхвърлена жалбата на дружеството относно непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 344 132 лева и съответните лихви по фактурите, издадени от Терупи ЕООД, С ЕЙЧ ЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, БУЛГАУТО РЕНТ ЕООД, КИК ГРУП 15 ЕООД, СЕРДИКА 2011 ЕООД и БРКСАО ЕООД, е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила. При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на администрацията разноски, изменено в тази част с определение 12336/18.07.2024 г. на Административен съд София град по адм. дело 2527/2024 г. за сумата над 27 611 лева съобразно материалния интерес от 395 243.78 лева (главница и лихви), за който се оставя в сила първоинстанционния съдебен акт. На Елен Инвест ЕООД следва да се присъдят разноски в размер на 297.25 лева, от общо 6 596 лева, претендирани в производството по адм. дело 471/21 на АССГ, които съответства на материалния интерес, за който се уважава касационната жалба от 18 652.02 лева (главница и лихви). Касационният жалбоподател не претендира разноски за настоящото производство. На ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 000 лева, който съответства на фактическата и правна на сложност на делото пред касационната инстанция съгласно чл. 161, ал. 2 във връзка с ал.1 ДОПК и решението на Съда на ЕС по дело С-438/22. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,