Решение № 3 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1464/2009 г.

Решение № 3 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1464/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 304, във вр. с чл. 303 ГПК, образувано по молбата на Г. Н. К. от гр. В. за отмяна на влязлото в сила решение № 415/16.06.2008 г. по гр. дело № 430/2008 г. на Окръжен съд П. Молителката твърди, че има качество на необходим другар, по смисъла на чл. 304 ГПК, защото е съпруга на ответника и влязлото в сила решение има сила и по отношение на нея, въпреки че не е участвала в исковото производство, което го опорочава, затова моли за неговата отмяна. В подкрепа на твърдението си представя удостоверение за граждански брак, под № 0* с ответника И. С. К., сключен на 5.04.1978 г. Ответникът по молбата за отмяна И. С. К. от гр. В. не изразява становище по нея. Ответниците по молбата за отмяна С. Х. Ш., Ц. Б. К., В. Х. К. и М. Х. Г., всички от гр. В., изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение. С определение № 3/5.01.2010 г. по гр. дело № 1464/2009 г. касационният съд е приел за допустима молбата за отмяна, която отговаря на изискванията на чл. 306 и чл. 304 ГПК. Разгледана по съществото на оплакванията в нея касационният съд я намира и за основателна, по следните съображения: по искова молба на Ц. и В. К., С. Ш. и М. Г. е образувано исково производство пред Районен съд В. против И. С. К. за ревандикация на 1/3 ид. ч. от недвижим имот, с пл. № 6* за който е отреден УПИ ХХIV-65-5 в кв. 55 и площ от 1737 кв. м., с конкретни граници. Ответникът К. се е легитимирал, като собственик на спорния имот, с констативен акт по обстоятелствена проверка № А* том I, н. дело № 20/1996 г. С влязло в сила въззивно решение № 415/16.06.2008 г. по гр. дело № 430/2008 г. на Окръжен съд П. решаващият съд е констатирал наследствения характер на процесния имот, възстановен по ЗСПЗЗ през 1995 г. в реални граници, както и наследствената част на ищците, равняваща се на 1/3 ид. ч. Възраженията на ответника И., че е придобил наследствената част на ищците, по силата на доброволна делба, изплащайки за уравнение на дела им, сумата, в размер на 7 000 германски марки, както и възражението му за придобивна давност, са обсъдени от съда, като неоснователни и недоказани и е обоснован извод за доказаност на ревандикационната претенция. В хода на първоинстанционното производство пред Районен съд В., с молба-възражение от 19.10.2007 г. ответникът И. С. К. е твърдял, че имотът представлява семейна имуществена общност, поради изплатени суми за уравнение на наследствените дялове, както и давностно владение, въз основа на договора за доброволна делба, упражнявано съвместно със съпругата му Г. К., за което е представил и удостоверение за граждански брак, сключен през 1978 г., с искане за нейното конституиране, като необходим другар. С определение, постановено на 25.10.2007 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за конституиране на съпругата Г, защото "липсват доказателства за съществуване на предпоставките за конституиране на задължителни другари в процеса" и процесът е приключил без участие на съпругата Г, с осъдително решение срещу ответника. Влязлото в сила решение е порочно, защото е постановено по отношение на единия съпруг, въпреки съществуващите доказателства за семейния произход на вложени средства, в придобиването на процесния имот, съгласно договор за доброволна делба, с нотариална заверка на подписите, сключен на 20.12.1995 г. Договорът е сключен по времето на брака на съделителя И с Г. К. Констативният нотариален акт по обстоятелствена проверка за установено право на собственост върху процесния имот по давност, наследство, реституция и делба е издаден по времето на брака на ответника К, с молителката Г. К., която има качество на необходим другар и участието й в процеса е задължително. Водим от горните съображения и на основание чл. 304, във вр. с чл. 303 ГПК молбата за отмяна е основателна и следва да се уважи, като молителката заплати допълнителна държавна такса за извънинстанционното производство, в размер на 32 лева по сметка на ВКС на РБ, затова касационният съд