Решение № 1923 от 19.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5164/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Общински съвет Септември чрез процесуален представител адв. П. Иванов, подадена срещу решение 216 от 28.03.2022 г., постановено по адм. дело 1398/2021 г. от Административен съд Пазарджик. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост, а алтернативно - и за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател прави искане за обезсилване на обжалваното решение, алтернативно - за отмяната му и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването на областния управител на област Пазарджик. Претендират се и сторените разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - областен управител на област Пазарджик, чрез процесуален представител главен юрисконсулт М. Ангелиева представя писмено становище, с което излага доводи за неоснователност на касационната жалба и отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав от Четвърто отделение, след като съобрази направените в жалбата оплаквания и доводите на страните във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Пазарджик е Решение 695/30.11.2021 г. на Общински съвет Септември по Протокол 35, с което е потвърдено Решение 655/29.10.2021 г. на Общински съвет Септември по Протокол 34. С последното е променен характера на собствеността от публична в частна общинска собственост на поземлен имот (ПИ) с идентификатор 10820.27.205 с площ от 2368 кв.м. в м. Каменлив път по кадастралната карта (КК) на гр. Ветрен, общ. Септември и е възложено на кмета на Община Септември да организира изпълнението на решението. Административният съд е отменил оспореното решение като незаконосъобразно. За да достигне до този извод, съдът е приел, че оспорването, предявено от областния управител на област Пазарджик е процесуално допустимо, позовавайки се на Тълкувателно решение 5 от 10.12.2008 г. по т. дело 20/2007 г. на Общото събрание на съдиите(ОСС) на ВАС. Съдът е изложил мотиви, че с оспорването областният управител е упражнил правомощията си по чл. 45, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) във връзка с чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията (ЗА (отм.) ). Първоинстанционният съд е приел, че оспореното Решение 695/30.11.2021 г. на Общински съвет - Септември е взето от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на изискванията за кворум и мнозинство. Съдът е установил, че в решението са изложени конкретни правни основания за издаването му. Констатирал е, че фактически основания за издаване на акта не се съдържат нито в мотивите на решението, нито в приложен отделен документ, съставляващ част от преписката. Такива не са обективирани и в протокол 35/30.11.2021 г., протокол 34/29.10.2021 г. на Общински съвет Септември и в докладната записка на кмета на община Септември. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, а твърдените от жалбоподателя касационни основания не са налице. На първо място касационната инстанция намира за неоснователни оплакванията за недопустимост на постановения съдебен акт. Процесното Решение 695/30.11.2021 г. е постановено от Общински съвет - Септември в хипотезата на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, след като областният управител е върнал предходното Решение 655/29.10.2021 г. за ново обсъждане в общинския съвет. Съобразно постановеното Тълкувателно решение 3 от 25.07.2023 г. на ОСС от І и ІІ колегии на ВАС по т. дело 5/2022 г. на ВАС, в производството по оспорване на решение на общински съвет по смисъла на чл. 45, ал. 11 във връзка с ал. 8 от ЗМСМА, предмет на съдебен контрол е второто решение на общинския съвет, с което се изменя или потвърждава първоначално приетото решение. Именно това второ решение е предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пазарджик. Касационната инстанция намира за неоснователни оплакванията, че оспореното решение на общинския съвет не материализира властническо волеизявление на административен орган, с което да се създават права и задължения или непосредствено да се засягат права, свободи или законни интереси. Това възражение е било релевирано и пред първоинстанционния съд и при обсъждането му правилно е съобразено задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение 5 от 10.12.2008 г. по т. дело 20/2007 г. на ОСС на ВАС, съгласно което областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА във връзка с чл. 32, ал. 2 от ЗА (отм.), включително и тези, издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. Съдът е съобразил и нормата на чл. 8, ал. 11 от Закона за общинската собственост (ЗОС), съобразно която актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от ЗМСМА, освен в случаите по Закона за концесиите. Решението на общинския съвет, с което на основание чл. 4, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи(ЗСПЗЗ) е дадено съгласие за промяна на начина на трайно ползване на пасища и мери за други земеделски нужди е акт на управление с имот - общинска собственост, поради което и на основание чл. 8, ал. 11 от ЗОС подлежи на оспорване по реда на чл. 45 от ЗМСМА. Както в касационната жалба, така и в допълнителните си писмени становища, жалбоподателят се позовава на постановени от Върховния административен съд и Административен съд Пловдив съдебни актове в обратния смисъл, но същите нямат задължителна сила, за разлика от Тълкувателно решение 5 от 10.12.2008 г. по тълк. дело 20/2007 г. на ОСС на ВАС, съобразно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт(ЗСВ). Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че решението на съда е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като първоинстанционният съд не е уважил искането му за назначаване на съдебно техническа експертиза. Съобразно чл. 171, ал. 2 от АПК и чл. 195, ал. 1 от ГПК, експертизата е допустима, но не е задължителна. Експертиза се възлага, когато за изясняване на някои възникнали въпроси са необходими специални знания, каквито съдът няма. Касаторът твърди, че назначаването на експертизата е било необходимо с цел доказване, че са налице фактически основания за постановяване на оспореното решение на Общински съвет - Септември. Административен съд - Пазарджик е отхвърлил доказателственото искане с протоколно определение от 28.02.2022 г. с мотивите, че фактите, чието установяване се цели с направеното искане, са извън предмета на спора. Неоснователно е и оплакването, че решението на Административен съд- Пазарджик е неправилно поради противоречието му с материалния закон. Правилен е изводът на решаващия съд, че постановеното решение не е мотивирано с посочването на конкретни фактически основания, което съставлява съществено нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Действително фактическите основания за постановяване на оспореното решение не са изложени в него и не се съдържат и в други документи, приложени по преписката - протокола на Общински съвет Септември от 30.11.2021 г. и предложението на кмета на община Септември от 05.10.2021 г.. След като липсват конкретни фактически основания, които да са относими към посоченото правно основание- чл. 4, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл.78а от ППЗСПЗЗ, правилно административният съд е приел, че приетото решение не съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. І от АПК, което обуславя неговата незаконосъобразност и представлява самостоятелно основание за отмяната му. Мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от съда контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните или заключени на вещо лице, следователно изискването за мотивиране при прилагане на бланкетна правна норма е условие за неговата законосъобразност, тъй като само тогава е възможна ефективна защита на страните в административното производство и упражняването на контрол от страна на съда. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта от гледище на други фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта като властническо волеизявление, и при въведените доводи за неговата материална незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми, се налага проверка на фактическите и правни основания за неговото издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материално-правен ефект на административноправния спор, свързан с действието му. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, и с правопораждащия го юридически факт, непосочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно потестативно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е доказал законосъобразността на правните си действия, обективирани в акта е правилен и следва да бъде споделен. Поради това съдът приема, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна предвид изхода на спора. Претенция от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не е обективирана в писменото становище или по друг начин, поради което произнасяне в този смисъл не се дължи. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение