Решение № 3777 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10669/2015 г.

Решение № 3777 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10669/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митнически пункт (МП) "Пристанище Бургас Център", чрез процесуалния му представител юрк. К. К.-Г., срещу решение № 1151 от 26 юни 2015 г., постановено по адм. дело № 2350/2012 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е прогласено за нищожно решение № 5983 от 4 октомври 2012 г. на началника на МП "Пристанище Бургас Център", мълчаливо потвърдено от началника на Митница Бургас, като е осъдена Митница Бургас да заплати на "Л. Н. Б." АД разноски по делото в размер на 4 842,38 лева. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Ответникът - "Л. Н. Б." АД, гр. Бургас, чрез процесуалните си представители юрк. Калин Добрев и адв. Юлиян Пекунов, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на "Л. Н. Б." АД против решение № 5983 от 4 октомври 2012 г. на началника на МП "Пристанище Бургас Център", мълчаливо потвърдено от началника на Митница Бургас, с което на основание чл. 6 от Регламент (ЕИО) 2913/92 г., чл. 19 от Закона за митниците (ЗМ) и чл. 59 от АПК, началникът на МП "Пристанище Бургас Център" е определил тарифно класиране в кл. 33 първо и второ подразделение за стоката, обект на лабораторен анализ и допусната за свободно обръщение и крайно потребление по ЕАД МРН 12BG001007H0010251/20120406 - код ТАРИК: 2707 99 99 00, като въз основа на него е определил длъжник за заплащане на възникналите задължения "Л. Н. Б." АД, гр. Бургас за определения размер на възникналото митническо задължение и дължимите държавни вземания, както и вида и размера на дължимите суми за плащане по ЕАД МРН 12BG001007H0010251/20120406 в размер на 1 397 517,51 лева, от които 1 268 164,71 лева представляват платен данък добавена стойност и е определена крайна сума за плащане в размер на 129 352,80 лева, представляваща сбор от определеното дължимо мито и данък добавена стойност, за който органът е определил десетдневен срок за заплащане на възникналите суми, считано от датата на уведомяване на длъжника за задълженията. При разглеждане на оспорения пред нея административен акт инстанцията по същество е проверила дали е спазено изискването за законосъобразност на акта, на всички основания по чл. 146 от АПК. За да прогласи нищожността на решение № 5983 от 4 октомври 2012 г. на началника на МП "Пристанище Бургас център", мълчаливо потвърдено от началник Митница Бургас, съдът е приел, че не са били налице предпоставките на чл. 99 от АПК за изменение на предходно решение № 2179 от 9 април 2012 г., издадено от същия административен орган. Приел е за процесуално недопустимо съществуването в правния мир на две решения, издадени от един и същи орган, с един и същи адресат на акта и с идентичен предмет, различаващ се само в различно определените по размер задължения. Също така е установил, че при издаването на обжалвания административен акт, митническият орган е извършил последващ контрол на декларирането, при условията на чл. 84а от ЗМ, който не е осъществен при спазване правилата на чл. 84б, ал. 1 от ЗМ и тези на чл. 84в, ал. 1 от ЗМ. При така установените факти съдът е приел, че актът е издаден от некомпетентен административен орган. Обжалваното решение е неправилно. Първоинстанционният съд неправилно е възприел фактическата обстановка по делото. С оспореното пред него решение № 5983 от 4 октомври 2012 г. на началника на митнически пункт "Пристанище Бургас център" е извършено тарифно класиране в нов код по КН 27079999 и е определен нов размер на възникналото митническо задължение по чл. 201, § 1, буква "а" от Регламент (ЕИО) 2913/92 и на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, а не както съдът е приел, че на основание чл. 99 от АПК е изменено влязло в сила решение № 2179 от 09 април 2012 г. на началника на митнически пункт "Пристанище Бургас център". При издаване на решението от 09 април 2012 г., митническият орган е приел декларираната стока с опростена митническа декларация за специфично предназначение, описана в кл. 31 като "Тежки масла, смазочни масла; други масла - предназначени да претърпят специфична обработка" с посочения код по КН от дружеството - декларатор и е определил размер на дължимите публични задължения на "Л. Н. Б." АД - 1 268 164,71 лева, т.е. по-нисък размер на определените задължения с решението от 4 октомври 2012 г. Този нов размер на възникналото митническо задължение е извършено след вземане и изпращане за анализ на проба в Митническа лаборатория Русе със заявка за анализ и контрол № 209 от 9 април 2012 г. След получените резултати от експертизите и с оглед характеристиките на стоката, обект на лабораторен анализ, е определено друго тарифно класиране в кл. 33, различно от това, определено с решението от 9 април 2012 г. Поради това неправилно административният съд е приел, че се касае за изменение на административния акт от 09 април 2012 г., тъй като предметът, по който се произнася митническият орган, е различен. С първия се произнася по отношение на количествата, базирани в опростената митническа декларация, водещи до промяна на митническата стойност на декларираната акцизна стока, а с второто е извършил тарифно класиране на стоката с нов код по КН 27079999, различен от този определен в решението от 9 април 2012 г. - код по КН 27101971. Според чл. 78 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (за пълнота на съдържанието следва да се отбележи, че с Регламент (ЕО) 450/2008 г. е приет нов Митнически кодекс на Общността (МКО), наречен "Модернизиран митнически кодекс (ММКО), като с него се предвижда поетапно влизане на ММКО в сила до 2013 г. Правната уредба на последващия контрол в ММКО се съдържа в чл. 27 от същия. Тази правна уредба се съдържа и в глава ХIV, раздел IV "Последващ контрол на декларирането" от Закона за митниците - от чл. 84 - до чл. 84м, включително. С чл. 78, т. 1, т. 2 и т. 3 от Митническия кодекс на Общността са въведени два вида последващ контрол на декларирането. Единият е проверка на декларацията, а другият е последващ контрол. Двата режима са възприети от българското законодателство и са доразвити в посочените по-горе разпоредби от Закона за митниците. Последващият контрол е свързан със спазването на изрично определена в закона процедура, изискваща уведомяване на пасивния субект по митническото правоотношение и осигуряваща активното му участие с оглед спазване на предоставените му от закона права. При повторната проверка на декларацията митническите органи са освободени от задължението да уведомят проверяваното лице. В разглеждания случай се касае за повторна проверка по чл. 84, ал. 1 от ЗМ. Според тази разпоредба митническите органи могат по собствена инициатива (служебно) или по искане на декларатора да извършат повторна проверка на декларацията. Това е процедура, която обхваща сравняване на попълнената в декларацията информация (органът е приел декларираната стока от "Л. Н. Б." АД с опростена митническа декларация) и установяване на съответствието с приложените към нея доказателства, когато тази проверка е насочена към отстраняване на нередност, която не е резултат от неправомерно поведение на декларатора (в този смисъл е решение на СЕС по дело С-379/00 г., т. 21). За това е необходимо да се направи разграничение между двата процеса "повторна проверка на декларацията" и "последващ контрол". В случая от данните по делото се установява, че е извършена именно повторна проверка на декларацията. Този извод се подкрепя от фактите по делото, тъй като митническият орган е насочил действията си към изясняването съдържанието на ЕАД. Съпоставил е информацията в представената му митническата декларация от "Л. Н. Б." АД и съпътстващата стоката документи, като за целта е използвал получените резултати от експертизата, обект на лабораторен анализ, т.е. приел е несъответствие между посоченото от дружеството в декларацията и получения резултат от лабораторията в гр. Русе. При тълкуване разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗМ се установява, че когато при повторна проверка на декларацията или при последващ контрол се установи, че съответният митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, като отчитат новите обстоятелства. Следователно и при двата вида проверка - при повторна проверка на декларацията и при последващ контрол, могат да бъдат установени част от изброените несъответствия. Няма изискване в закона при повторната проверка на декларацията да се издава заповед за възлагането й, докато в разпоредбата на чл. 84в, ал. 1 от ЗМ, която е относима към последващия контрол, изрично е предвидено издаването на такава. За повторната проверка на декларацията няма разписано нарочно производство и може да бъде извършена - както беше посочено по-горе, както по инициатива на митническия орган, така и по искане на декларатора. В случая с издаване на обжалваното пред административния съд решение № 5983 от 04 октомври 2012 г. на началника на МП "Пристанище Бургас Център" е възникнало задължение за допълнително заплащане на митническото задължение по чл. 201, § 1, буква "а" от Регламент (ЕИО) 2913/92 и на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, което е в резултат от поправката на декларацията при вече извършено тарифно класиране в нов код по КН 2707999, което решение подлежи на обжалване по общия ред за оспорване на индивидуални административни актове по реда на АПК, тъй като притежава белезите на административен акт по чл. 21 от същия кодекс (вж. решение на СЕС по дела С-430/2008 г. и С-431/2008 г., С-468/2003 г., С-379/2000 г.). Разпоредбите на Закона за митниците са специални спрямо тези на Административнопроцесуалния кодекс. Приложима в случая е процедурата по чл. 84 - 84а от ЗМ, а не процедурата по възобновяване на производството по чл. 99 и сл. от АПК. Първоинстанционният съд е постановил решението си при допуснато нарушение на материалния закон, като не е разграничил по същността им процедурите по чл. 84 и чл. 84а от ЗМ и неправилно е приел, че е извършен последващ контрол. В нарушение на материалния закон са и изводите му за нищожност на оспорения пред него административен акт поради липса на предпоставките на чл. 99 от АПК. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е изложил съображения по законосъобразността на решението на началника на МП "Пристанище Бургас център", поради което касационната инстанция не може да осъществи контрол по отношение на изводите му. С оглед горното обжалваното решение като неправилно ще следва да бъде отменено, като при условията на чл. 222, ал. 1, т. 1 от АПК делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия административен съд, който да се произнесе по законосъобразността на решение № 5983 от 4 октомври 2012 г. на началника на МП "Пристанище Бургас център". По исканията на страните за присъждане на разноски ще следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото - чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,