Решение № 454 от 3.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 468/2009 г.

Решение № 454 от 3.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 468/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 2 НПК е образувано по касационни жалби на частния обвинител и граждански ищец Е. Р. Р. и на подсъдимия В. С. против присъда № 101 от 14.03.2009 г. постановена по ВНОХ дело № 2048/2008 г. по описа на Софийски градски съд. В жалбата и в допълнението към нея направено по реда на чл. 351, ал. 3 НПК от гражданския ищец и частен обвинител се поддържат касационни основания нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието, като се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон с оправдаването на подсъдимия по първоначално предявеното обвинение и явна несправедливост на наказанието по размер и начин на изтърпяване. В допълнението към касационната жалба се поддържа за първи път и касационно основание съществено нарушение на процесуалните правила изразяващо се в липса на решаващи мотиви по наведените пред въззивната инстанция доводи. По същество се иска новата присъда да бъде отменена и подсъдимият да бъде осъден по предявеното му с обвинителния акт обвинение, като му бъде наложено наказание към средния размер, което да изтърпи ефективно и да бъде уважен гражданския иск. В жалбата на подсъдимия касационните основания не са конкретизирани, като единственото съображение се свежда до неправилно приложение на материалния закон с осъждането му при липса на доказателства за извършено престъпление. В условията на алтернативност се иска присъдата да бъде отменена и да бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане от друг състав, или наложеното наказание да бъде намалено. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата на частния обвинител и граждански ищец е основателна, а жалбата на подсъдимия е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваната присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда от 20.05.2008 г. постановена по НОХ дело № 570/2008 г. Софийски районен съд е признал подсъдимия В. С. за невиновен в това на6.07.2004 г. в гр. С., в автобус пътуващ по линия № 2* в съучастие като извършител с неустановено по делото лице- извършител, по специален начин, да е отнел чужди движими вещи на обща стойност 679.16 лв от владението на Е. Р. Р., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 4 пр.3 във вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК. С присъдата съдът е отхвърлил като недоказан гражданския иск предявен от Е. Р. Р. срещу подсъдимия за заплащане сумата 679.16 лв. С присъда № 101 от 14.03.2009 г. постановена по ВНОХ дело № 2048/2008 г. Софийски градски съд е отменил присъдата в наказателната част и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия за виновен в това, че на 6.07.2004 г. в гр. С., в автомобил № 280 на масовия градски транспорт направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 631.66 лв от владението на Е. Р. Р., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини, поради което и на основание чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, като го е оправдал по обвинението за довършено престъпление, извършено в съучастие с неустановено лице и по специален начин, както и за разликата до 679.16 лв. Не основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила. Потвърдил е присъдата в останалата й част. По касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец Е. Р. Касационната проверка на въззивния съдебен акт се извършва по посочените от обжалвалата го с. касационни основания и наведените в тяхна подкрепа доводи. В жалбата бланкетно се твърди, че при постановяване на новата присъда е нарушен материалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо занижено, без да се излагат конкретни съображения В дадения от съда срок за привеждането й в съответствие с изискването по чл. 351, ал. 1 НПК е направено допълнение по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, в което освен конкретни съображения за неправилно приложение на материалния закон и явно несправедливост на наказанието по размер и начин на изтърпяване, за първи път се релевира и довод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се във фактическа липса на мотиви, довели до ограничаване на правата му. При така упражненото от частния обвинител и граждански ищец право да обжалва акта на въззивната инстанция, следва да се приеме, че се поддържат доводи за допуснати нарушения, които са касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Такива нарушения, довели до неправилно смекчаване на наказателното положение на подсъдимия, които са основание за отмяна на постановения съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, не са допуснати. Производството пред Софийски градски съд е образувано по жалба на частния обвинител и граждански ищец против постановената от Софийски районен съд оправдателна присъда. От жалбоподателя са поддържани доводи за допуснато нарушение на материалния закон с оправдаването на подсъдимия при наличието на достатъчно доказателства за авторството на деянието и начина на извършването му. В съответствие с правомощията си въззивната инстанция е направила собствен анализ на събраните по надлежния процесуален ред в досъдебното производство доказателства, които по реда на чл. 371, ал. 1 НПК първоинстанционният съд е взел предвид при постановяването на своя съдебен акт, преценил е, че съдържащата се в тях информация не е извратена и фактите са правилно установени. Възприела е фактическите констатации, че по време на пътуване в превозното средство пострадалият усетил как някой бърка в закачената на кръста му чантичка и хванал вътре лявата ръка на подсъдимия, че в този момент вещите му липсвали, но не били открити в подсъдимия. При тези фактически констатации е приела за основателно оплакването за неправилно приложение на материалния закон и е решила точно въпроса за авторството на подсъдимия. Не е възприела съображението на първоинстанционния съд, че е налице съмнение по отношение на основния факт включен в предмета на доказване, а именно извършването от подсъдимия на действия, с които е прекъсната фактическата власт върху вещите на собственика и е установена своя фактическа власт. В новата присъда, изготвена по реда на чл. 339, ал. 3 НПК, е посочила в какво се изразява нарушението на материалния закон и какви са правните съображения за отмяна на оправдателната присъда и за осъждането на подсъдимия за кражба приключила във фазата на опита. Тези съображения намират опора в разпоредбите на закона. С бъркането в чантичката, където обичайно собственика държи различни вещи, е започнато изпълнителното деяние на престъплението кражба. Липсват обаче непрекъсната верига от коствени доказателства, както се твърди в жалбата и поддържа от представителя на обвинението, които преценени в тяхната взаимна връзка да правят единствено възможния извод, че той в предходен момент е прекъснал фактическата власт на собственика и в съучастие с неустановено по делото лице е установил своя фактическа власт върху вещите, които били вътре. Да се приеме, че подсъдимият е имал съучастник, на когото успял да предаде отнетите вещи, както се иска от жалбоподателя и то при показанията, които е дал в досъдебното производство, означава да се наруши забраната по чл. 303, ал. 2 за осъждане на подсъдимия по обвинение, което не е доказано по несъмнен начин. При приложения материален закон правилно е потвърдена присъдата в гражданската част. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 5 НПК е неоснователно. При установената фактическа обстановка и приложен материален закон, наложеното на подсъдимия наказание в размер на една година лишаване от свобода без ефективно изтърпяване не е явно несправедливо занижено. Индивидуализирано е в рамките на закона като точно е преценена относителната тежест на всички обстоятелства от значение на определяне обема на наказателната принуда, в това число и продължителността на разглеждане на делото, съобразени са и целите на наказателна репресия. Към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил с чисто съдебно минало и по отношение на него не са прилагани мерки за наказателна репресия. Деянието не разкрива по-висока степен на обществена опасност в сравнение с типичната за този вид престъпления. При тези данни наказанието в приетия размер е съответно на степента на обществената опасност на деянието и на данните за личността на дееца. По жалбата на подсъдимия В. С.: Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК е неоснователно. То се мотивира с осъждането му по обвинение, което не е доказано. В този смисъл е единственото конкретно съображение, че липсват доказателства да е извършил действия, целящи отнемането на чуждите вещи и е осъден единствено въз основа на твърденията на пострадалия. Нарушения при формиране вътрешното убеждение на въззивната инстанция не са допуснати. Фактическите констатации, че подсъдимия е предприел действия, включени в състава на изпълнителното деяние на престъплението кражба, почиват на съвкупната преценка на всички доказателствени източници, оценени поотделно и в логическата им връзка. Тези доказателствени източници, а именно показанията на свидетелите Р, П., С., М. и С. са оценени съобразно действителното им съдържание, при спазване на правилата на формалната логика. В хода на съдебното следствие подсъдимият се е съгласил свидетелите да не бъдат разпитвани от съда и да се ползват показанията, които са дали при разследването. Показанията им са логични и взаимно се допълват, като всеки е установил фактите, които лично е възприел. От жалбоподателя не се поддържат доводи за наличието на основания, които биха поставили под съмнение тяхната обективност и добросъвестност. Съобщените от тях факти не се опровергават от други доказателствени източници. В рамките на приетите факти материалният закон е приложен точно с осъждането му. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивната присъда на Софийски градски съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателите нарушения и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК