Решение № 12327 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7096/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Р. Григорова, против решение 8410/12 юни 2024 г., постановено по адм. д. 2804/2023 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Синкевица ЕООД, срещу заповед САГ24-РА50-9/16 януари 2024 г., на главния архитект на Столична община, с която е отказано да се разреши изработването проект за изменение на ПУП - изменение на плана за улична регулация на [улица]между о.т.31 и о.т.323, в частта на ПИ с идентификатор 68134.1932.2411 за образуване на нов УПИ VI-2411 - за паркинг , кв. 3, м. Манастирски ливади - запад, район Витоша. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна и е върнал делото като преписка на административния орган с указания по приложението на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Решаващият съд е извел верен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като е приел, че към момента на подаване на заявлението за разрешаване изработването на проект за изменение на действащия ПУП, така и към настоящия момент отчуждително производство по отношение на имота на жалбоподателя не е проведено, а съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. З ЗОС имотът се смята за отчужден от датата, на която паричното обезщетение е преведено от общината в банка по банкова сметка на правоимащото лице/лица. Този принцип е възприет и в ЗУТ, като съгласно § 22, ал. 1, т. 1, б. в от Заключителните му разпоредби подробният устройствен план се счита за приложен по отношение на регулацията с изплащането на обезщетенията по отчуждителните производства. Това е и моментът, от който имотът може да бъде завзет. Административният орган не е ангажирал доказателства за отпочната отчуждителна процедура за имота, собственост на жалбоподателя. Съгласно чл. 208 ЗУТ, срокът за започване на отчуждителните процедури по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост на недвижими имоти, определени по подробните устройствени планове за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, е пет години от влизане в сила на плановете и десет години от влизането в сила на подробните устройствени планове за изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл. 64 - публична собственост на държавата и общините, а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 - петнадесет години от влизане в сила на плановете. След изтичане на този срок собствениците на недвижимите имоти имат правата по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Тази процедура не е била инициирана и към момента на образуване на административното производство с подаване на искането по чл. 135, ал. 1 вр. чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Тези срокове са с преклузивен характер, както е прието в ТР 4/02 ноември 2016 г. по т.д. 6/2015 г. на ВАС. Поради това с изтичането им заинтересуваните лица могат да претендират изменението на устройствения план в засягащите ги части на визираното правно основание, при която хипотеза кметът е нормативно задължен да разреши изработването на такъв проект. При незапочнало отчуждително производство срещу процесният имот, в срока по чл. 208 ЗУТ, жалбоподателят е имал право да поиска издаването на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за собствения му имот. При наличието на всички предпоставки за издаване на такова разрешение, оспореният отказ се явява незаконосъобразен. Това изменение, както правилно е установено от съда, започва с предварителна процедура по издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП, по чл. 135, ал. 1 ЗУТ, завършваща със заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с която се разрешава, или отказва изработването на такъв проект. В това производство сезираният орган следва да провери: дали искането е направено от заинтересувани лица по чл. 131 ЗУТ, приложена ли е скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП, има ли становище на главния архитект на общината по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ. Видно от доказателствата по делото и от заключението по допуснатата и приета СТЕ е, че мотивираното предложение за ИПУП е направено от легитимирано лице, в качеството му на собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.1932.2411, находящ се на [улица]между о.т.31 и о.т.323, за образуване на нов УПИ VI-2411 - за паркинг", кв. 3, м. Манастирски ливади - запад", район Витоша". Към писменото заявление на жалбоподателя е приложена, в съответствие с изискването на чл. 135, ал. 2 ЗУТ и скица с предложението за изменение на ПУП - мотивирано предложение за изменение на ПУП - план за улична регулация за имот с идентификатор 68134.1932.2411, за образуване на нов УПИ VI-2411 - за паркинг", кв. 3, м. Манастирски ливади - запад", район Витоша". Предложеното мотивирано предложение е съобразено с предвижданията на ОУП на СО, изтекли са сроковете по чл. 208, ал. 1 ЗУТ, като е отпаднал обществения интерес, поради отказ имота да бъде отчужден. Административният орган не излага мотиви относно наличието или липсата на условията на чл. 135 ЗУТ за постановения отказ за исканото разрешение за изменение на ПУП, а изложените съображения за неспазване на чл. 108, ал. 5 ЗУТ е неотносимо към предмета на оспорения акт по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. В предварителната процедура по чл. 135, ал. 3 ЗУТ следва да се установи дали искането е допустимо съобразно правилата и нормите по устройство на територията, т. е. дали е допустимо въобще да се изработва изменение на ПУП за територията, и съответства ли на ОУП, ако такъв е одобрен. Всички останали конкретни изисквания към проекта за изменение на ПУП като изпълнение на условията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, както и тези по чл. 108, ал. 5 ЗУТ, следва да бъдат обсъждани в съдебното производство по оспорване на крайния, приключващ административната процедура акт, с който се одобрява или се отказва да се одобри проекта за изменение на ПУП. Неоснователно и с доводи, наведени и пред решаващия състав, в касационната жалба се твърди неправилност на съдебния акт - обоснован е изводът на съда, че в случая са налице предпоставките за издаване на заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ и затова правилно отказът е бил отменен, с връщане на преписката за ново произнасяне по заявлението. Съдът е извършил коректна, обективна и задълбочена преценка на доказателствата, с основание е кредитирал и експертното заключение по допуснатата и приета СТЕ, за да направи правилния извод за незаконосъобразност на акта, който се споделя изцяло от касационния състав и на основание чл. 221, ал. 2, пр. последно АПК, се позовава на него. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски - на ответника Синкевица ЕООД следва да бъдат присъдени сторените в тази инстанция разноски за един адвокат в размер на 2000 (две хиляди) лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 10 юли 2024 г. и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Налице е искане за редуциране, поради възражение за прекомерност, на присъденото адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗУТ, без определен материален интерес, минималното възнаграждение е 1 250 лв., което не е императивно определено и е дадена възможност на съда да преценява, в случай на сезиране, справедливия размер, който да бъде присъден. В настоящия случай претенцията за прекомерност е бланкетна, немотивирана и неоснователна. Този съд не намира причина за намаляване размера на заплатения хонорар, който размер напълно съответства на действителната фактическа и правна сложност на спора и същият следва да бъде присъден за сметка на Столична община. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав