Решение № 6816 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5305/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационната жалба на А. Х. А., гражданин на Сирия, чрез назначения по реда на ЗПП процесуален представител адв. Ангелова, срещу Решение 9060/17.03.2025 г., постановено по адм. д. 425/2025 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата срещу Решение 12743/05.12.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на заявителя, роден на [дата]. в Сирия, [населено място], обл. Халеб. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на инстанцията по същество да анализира доказателствата по делото в тяхната съвкупност, включително представените по делото справки за актуалната ситуация в Сирия. Претендира се отмяна на решението, отмяна на административния акт и връщане на преписката на органа за ново произнасяне по искането за предоставяне на международна закрила на касатора. Ответникът по касационната жалба, председателят на ДАБ при МС, се представлява от юрк. Хичовски, който оспорва нейната основателност с позоваване на съставени в рамките на производството пред тази инстанция справки за ситуацията в Сирия и иска оставяне в сила на решението. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното пред първостепенния съд Решение 12743/05.12.2024 г. на председателя на ДАБ при МС е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на заявителя, роден на [дата]. в Сирия, [населено място], обл. Халеб. Според фактическите установявания на Административен съд София-град началото на закрилното производство е поставено с молба от 02.09.2024 г., въз основа на която касаторът е регистриран с имената А. (собствено) А. (бащино) Х. (фамилия), гражданин на Сирия, роден на [дата]. в Сирия, [населено място], обл. Халеб, етническа принадлежност [заличен текст], религия [заличен текст], женен. При интервюирането си касаторът разказал, че е напуснал Сирия през 2014 г., заминавайки нелегално за Ливан. Върнал в родината си осем години по-късно. За втори път напуснал страната си по произход, отправяйки се към Багдад, Ирак, където пребивавал година и осем месеца. Завърнал се в Сирия през юни 2023 г. и в началото на август 2024 г. не по установения ред заминал за Турция, там останал един ден, след което влязъл в България, откаран е до столицата, за да се предаде. Съпругата му и децата му останали в Сирия. Отбил е военната си служба от 2001 г. до 2003 г. в обл. Дамаск. Сирийският гражданин споделил, че причините да напусне родината са свързани с липсата на работа и финансови средства. Заявил, че не очаква да му се случи нещо, ако се завърне в Сирия. При изложените изявления на кандидата, в които няма данни спрямо него да осъществено преследване или да е налице опасност от такова, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група с характеристиките по чл. 8, ал. 4 ЗУБ, АССГ е възприел като правилен извода на административния орган за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. След анализ на материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ инстанцията по същество приема, че заявителят е бил принуден да напусне страната си на произход, но не поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или друг вид уронващо достойнството наказание. Съдебният акт е правилен. Решаващият съд е събрал относимите и необходими за преценката на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ доказателства, които е анализирал поотделно и в съвкупност. Мотивите на обжалваното решение се основават на възприетите факти, обсъдени са всички доводи на търсещия закрила. Съдържанието му е съобразено с чл. 172а, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. АССГ с право е съобразил, че бежанската история на чужденеца и писмените доказателства по делото препятстват обосноваване на извод за съществуване на изчерпателно изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ фактически основания за предоставяне статут на бежанец на А. Х. А.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група, нито се сочат конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Заявеното от търсещия закрила пред настоящата инстанция (осз на 11.06.2025 г.), че е търсен от кюрдите, за да служи в тяхната армия и че желае да остане тук, тъй като е сключил брак с българка, се намират в контраст със сведенията, дадени при интервюирането му на 26.09.2024 г., че е отбил военната си служба от 2001 г. до 2003 г. в обл. Дамаск и че не очаква да му се случи нещо ако се завърне в държавата си по произход. Кандидатът за статут споделил целта си да живее спокойно със семейството си и да осигури по-добро бъдеще за децата си. Заявил е, че не е бил арестуван и осъждан в Сирия. Нямал проблеми с етническата си принадлежност и религия. Не членувал в политически партии, не участвал във въоръжена групировка, не бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи към него или семейството му, за което сочи, че продължава да живее на територията на Сирийската арабска република. Изложеното обуславя правилност на формирания от АССГ извод, че в разглеждания случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си на произход в търсене на по-добри условия за живот и реализация. Съответства на доказателствата по делото, на заявените от касатора лични елементи и на разрешенията, дадени в постоянната практика на СЕС заключението на първостепенния съд, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Сирийският гражданин не твърди да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ АССГ е извършил дължимата задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на бежанската история и на личното положение на кандидата за закрила. Съобразени са данните по справки с вх. ЦУ-1852/27.08.2024 г. и МД-02-20/14.01.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ и допълнително представените от ответника и е мотивирано заключение, че не се установява понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази връзка е съобразено, че касаторът не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Аргумент в подкрепа на извода са и данните от приетата в настоящето производство справка с вх. МД-02-262/19.05.2025 г. относно актуалното положение в страната към 19.05.2025 г., сочещи, че според изчисленията на ВКБООН от началото на 2024 г. над 842 570 сирийски граждани са се завърнали в страната си, а към 08.05.2025 г. около 1 186 147 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, както и обстоятелството, че семейството му продължава да живее в Сирия и понастоящем. Решението е постановено при съобразяване на въведеното с в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 правило на обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема за предоставяне на такава. Доколкото личната бежанска история на кандидата се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото. Неоснователен е и касационният довод за наличие на обстоятелствата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. От постоянната съдебна практика по приложението разпоредбата следва, че под други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната (реш. по адм. д. 3703/2025 г. на ВАС и цитираната в него практика). Няма данни по делото за съществуване на такива причини по отношение на чужденеца. Отказът на председателя на ДАБ да предостави на касатора международна закрила е законосъобразен, а съдебният акт, отхвърлящ оспорването срещу административното решение правилен. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение