Решение № 6453 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2309/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационната жалба на заместващ директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) – Бургас срещу Решение № 464/16.01.2026 г. на Административен съд (АС) – Бургас, постановено по адм. дело № 933/2025 г., с което е отменено издаденото от касатора Решение № 1012-02-43#6/29.04.2025 г., с което е потвърдено Разпореждане № 6/04.12.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. С.. Наведени са касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК, чието осъществяване се аргументира с доводи, че съдът от първа инстанция не е установил точно фактическата обстановка, поради което е дал грешна правна преценка, довела до противоречие на решението с материалния закон. По подробно изложени съображения в жалбата и в становището на юрк. Вълкова се претендира отмяна на решението, постановяване на друго такова по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата срещу Решение № 1012-02-43#6/29.04.2025 г. и на администрацията се присъдят разноските по делото. При условията на евентуалност се възразява за прекомерност на възнаграждението за адвокат, тъй като пред касационната инстанция не се представят доказателства, страната не участва по делото, чието разглеждане приключва в едно съдебно заседание. Ответникът по касационната жалба – В. С., чрез адв. Цветкова, оспорва основателността й в подробен в писмен отговор, мотивиращ правилност на решението и искане то да бъде оставено в сила и на страната да се присъдят сторените пред тази инстанция разноски. Прокурорът от ВКП дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е основателна. Пред АС – Бургас е оспорено Решение № 1012-02-43#6/29.04.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 6/04.12.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Бургас, с което на основание чл. 68, ал. 3 КСО е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. С.. Според фактическите установявания на първостепенния съд на 17.09.2024 г. В. С. поискала от осигурителния орган отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, вкл. добавка по чл. 74 КСО от починал съпруг. С молба от 20.09.2024 г. заявителката поискала да бъдат разгледани документи с цел промяна категорията труд за периоди: - 12.1995 г. – 03.1999 г.; - 10.2011 г. – 09.2024 г., сред които заповед за назначаването й на длъжност главен експерт в отдел РЛ Бургас, главна дирекция Лабораторно-аналитична дейност при ИАОС, длъжностна характеристика, заповеди органа по назначаване за намален работен ден и безплатна храна и добавки на служители, работещи в среда с йонизиращи лъчения (СЙЛ), протоколи за контрол на индивидуални еквивалентни дози от външно фотонно лъчение и списък на експертите, на които се извършва индивидуален дозиметричен контрол; заключения за преминат медицински преглед за работа в СЙЛ, трудови договори с РИОСВ. С Разпореждане изх. № 6/ прот. № Y01466 от 04.12.2024 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП НОИ Бургас, считано от 16.09.2024 г., пожизнено по чл. 68, ал. 3 КСО, навършени [възраст], са отпуснати лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на заявителката с посочен осигурителен стаж от III-та категория труд 29 г. 10 м. 06 д. и добавка от лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО на В. С., починал на 19.07.2010 г. В жалбата си срещу разпореждането С. заявила несъгласие с категорията труд, по която е зачетен осигурителният й стаж за периодите 12.1995 г. – 03.1999 г. и 10.2011 г. – 09.2024 г., тъй като е работила в СЙЛ. От РИОСВ Бургас е изискано представяне на карти за комплексна оценка на условията на труд на С. по утвърдената с чл. 9, ал. 1, т. 5 от ПМС № 66/30.12.1987 г. Наредба за комплексно оценяване условията на труд, което не е сторено. Разпореждането е оставено в сила. Съдът от първа инстанция е приел, че решението е издадено от компетентен по материя и територия орган по чл. 117, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, б. а) от КСО, че това се отнася и до потвърденото с него разпореждане на длъжностно лице с правомощия по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО - на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Бургас. Изложил е съображения, че са спазени изискванията за форма и съдържание с подробни и последователни фактически и правни съображения, но не съответства на материалния закон. Решаващият му извод се основава на заключенията на СТЕ и СИЕ, ценени от инстанцията по същество като доказващи условията на труд през двата спорни периода – непосредствена и постоянна работа в СЙЛ. Решението е постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол, но при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Бе посочено, че в периода от 06.12.1995 г. до 06.03.1999 г. С. е работила на длъжност „главен специалист в РИОСВ Бургас”, а от 17.10.2011 г. до 15.12.2024 г. на длъжност „главен експерт в ИА ОС при МОСВ”. Според административния и решаващ орган липсват доказателства, обуславящи извод, че в тези периоди и на тези длъжности заявителката е работила непрекъснато в обсег на рентгенови лъчи, радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи излъчвания. Позицията на ответницата по касация е, че трудът, положен в спорните периоди, е в условията на втора категория, тъй като влиянието на източниците на йонизиращи излъчвания е било непосредствено и непрекъснато. През първия от двата периода С. е заемала длъжността „специалист по радиологичен контрол“ в РИОСВ Бургас. По силата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО. До 31.12.1999 г. е в сила Правилникът за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП), който определя длъжностите, производствата и фирмите, трудът на които се причислява към съответните категории и предвижда да се признава като втора категория труд на работещите непосредствено в обсега на рентгенови лъчи, радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи излъчвания. По отношение на втория спорен период, когато ответницата по касация е заемала длъжността главен експерт в ИАОСВ при МОСВ, приложима е Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, по силата на чл. 2, т. 12 от която от втора категория труд при пенсиониране се зачита трудът на работниците, специалистите и ръководните служители, работещи постоянно в среда на йонизиращи лъчения с изключение на включените в чл. 1, т. 5 и т. 6 НКТП. В чл. 9, ал. 20, т. 12 от издадената от управителя на НОИ Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране е предвидено, че към втора категория труд се отнася положеният от непосредствено работещите в лаборатории за радиохимия, радиометрия и спектрометрия във ведомствени и надведомствени служби и лаборатории за радиоактивен контрол на външната среда. Доказването на участието в осъществяването на видовете работи и дейности по ал. 20, сочи чл. 9, ал. 21 от инструкцията, е с трудови договори, длъжностни характеристики, заповеди и други, регламентиращи задължения за работа; първична документация, доказваща плащания, свързани с реализирането на такава дейност. Към доказателствата за плащанията се включват и допълнителните възнаграждения за работа в среда с йонизиращи лъчения на основата на комплексното оценяване на условията на труд, ако балната оценка по елемент "йонизиращи лъчения" е 70 и повече точки съгласно Наредбата за комплексно оценяване на условията на труд. В чл. 9, ал. 22 е предвидено задължението на осигурителите ежегодно в срок до 31 януари на съответната календарна година да изготвят списък на работните места, длъжностите и професиите на работниците и служителите, чиито задължения налагат постоянна работа в среда, на работни места и с апаратура, посочени в тази алинея, и го представят в териториалните поделения на НОИ. Цитираните норми от инструкцията като нормативен акт по чл. 7, ал. 3 ЗНА следва да бъдат тълкувани съвместно с чл. 104, ал. 1 от КСО, предвиждащ, че Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. Следователно определящи за тази преценка са не мястото на работа, а непосредствените условия, при които се полага трудът, в разглеждания случай работила ли е ответницата по касация целогодишно и постоянно в среда на йонизиращи лъчения, за да може да се приеме, че полаганият от нея труд е II-ра категория. До 2006 г., когато е отменена Наредбата за комплексно оценяване условията на труд, следва балната оценка по елемент йонизиращо лъчение да е 70 и повече точки, а за периода 17.10.2011 г. до 15.12.2024 г. следва да се прецени дали С. е работила постоянно в среда с йонизиращо лъчение съгласно чл. 2, т. 12 от НКТП. Данните по делото сочат, че на ответницата по касация не е извършвана комплексната оценка на условията на труд по реда на отменената едноименна наредба, което налага преценка установяват ли доказателствата по делото изпълнението на елемента "постоянно". Основателен касационният довод, че вещото лице, дало заключението по СТЕ, е изложило своите принципни експертни позиции, без да анализира в пълнота наличните и относими към спорните два периода доказателства по делото, дало е описание на работните помещения на лабораторията, а сочи, че не я е посетило. Съставена е неотносима към времевия аспект на спора карта за комплексна оценка на условията на труд, разгледани са доказателства за квалификация и правоспособност на С., които установяват компетентността й да работи в СЙЛ, но не установяват фактическото полагане на труд постоянно в такава среда. При задълбочените установявания относно факторите на работната среда във връзка с преките задължения на осигуреното лице заключението не съдържа конкретика относно честотата на лабораторни изследвания на факторите на околната среда, осъществявани от него. Съдът е оставил без отговор довода на настоящия касатор за липса на доказателства в брутното й трудово възнаграждение да е включено допълнително възнаграждение за работа в йонизираща среда. Обстоятелството, че заключението на СТЕ е оспорено от администрацията, но не е поискано допускане на повторна или допълнителна експертиза, не освобождава инстанцията по същество от задължението да обсъди доводите на страната във връзка с компетентността и обосноваността на заключението, още повече, че то е поставено в основата на заключението по СИЕ, също ценено от АС - Бургас. С оглед на изложеното се налага извод за пропуск на първостепенния съд да анализира писмените доказателства по делото, да установи в пълнота конкретните условия на труд, функции и задачи на мястото на работа и длъжност на ответницата, които да съответстват на критерия „постоянно“ при преценката на работата й с йонизиращи лъчения. Пропускът на инстанцията по същество да изложи мотиви със съдържанието на чл. 172а, ал. 2 АПК е отстраним чрез отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд. По претенциите на страните за разноски произнасянето следва да е по чл. 226, ал. 3 АПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение